Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (92)

3

Максимилиано говореше на годеницата си за поканите, които беше отправил, а тя го слушаше с половин ухо, но младежът не обърна внимание на тази й разсеяност поради това, че беше силно възбуден. Тъй като беше голям идеалист, искаше да играе ролята на годеник по всички правила, препоръчвани от обичая, и макар че бе сам с любимата си в трапезарията, той се отнасяше към нея с оная почтителност, която налага най-изтънченото благоприличие. Не се решаваше дори да я целуне, наслаждавайки се на мисълта, че ще може да го стори свободно, след като получат благословия на църквата, нито пък да й засвидетелствува други ласки с лъжливата илюзия, че не са й били предлагани преди. Докато се хранеха, Фортуната се почувствува задавена от мъка, която й беше трудно да прикрие. Предстоящото задомяване й вдъхваше толкова страх и отвращение, че й мина през ума мисълта да избяга от къщи и тя си каза: „Няма да ме отведат в църквата и вързана.“ Доня Лупе, която толкова обичаше да играе роли и да нанася светска поправка на всички постъпки, не искаше годениците да остават сами нито за минутка. Трябваше да се приложи една морална условност като дан на самия морал и в доказателство за значението, което трябва да придаваме на формата във всички наши действия.

Фортуната не можа да мигне през нощта. Проплакваше понякога като същинска Магдалена, а после се мъчеше да си спомни всичко, което й бе казал отец Пинтадо, както и преклонението към пресветата Богородица. Най-сетне заспа, молейки се, и сънува, че Богородица я венчава, ала не с Макси, а с истинския й мъж, с оня, който беше неин въпреки всичко. Събуди се стресната, като казваше: „Уговорката не е такава.“ В забравата на трескавото си безсъние помисли, че дон Леон я беше измамил и че Богородица минаваше на страната на неприятеля. „Ами затова не се изискваше толкова “Отче наш" и толкова „Аве Мария“." На заранта се смееше на онези глупости и мислите й бяха поулегнали. Видя ясно, че е лудост да не следва пътя, по който я водеха и който несъмнено беше най-добрият. „Напред! Порядъчна на всяка цена. Пък ще се браня от всички капани, които искат да ми заложат.“

Доня Лупе напусна пухените постели в пет часа сутринта, когато още не бе съмнало, и измъкна Папитос от леглото, като я дърпаше за ухото да запали лампата. Нищо работа за този ден — закуска за дванадесет души! Повика Фортуната да започне да се облича и двете решиха да оставят Макси да спи до уречения час, защото от ранното ставане той не се чувствуваше добре. Даде няколко разпореждания на годеницата да шета в кухнята и излезе на пазар с Папитос, като взе най-голямата кошница, която се намираше в къщата.

Онуй, което доня Лупе наричаше карантия, беше великолепно: задушени бъбреци, мозък, мерлуза или бабуни, ако ги имаше, телешки котлети, филе по английски… С това се нагърбваше вдовицата, а Фортуната да направи паеля^[1]. В осем часа доня Лупе вече се беше върнала и приличаше на барут — толкова бе нервна. Някъде около десет трябваше да отидат на църква. „Ама не, няма да ида, защото, отида ли, Папитос сигурно ще ми направи някоя глупост.“ За щастие дойде Патрисия и госпожата се реши да присъствува на церемонията.

Годеницата си облече роклята от черна коприна, а доня Луле настоя да й закичи клонче с портокалов цвят на гърдите, за което възникна спор: дали да, дали не… Клончето бе донесла съпругата на дон Басилио, която не биваше да бъде пренебрегната, и сякаш това беше същото клонче, което тя си бе поставила в деня на своята сватба. Фортуната беше от хубава по-хубава и Папитос търсеше хиляди предлози да отиде в стаята и да й се порадва, макар и само за миг. „Виж, тази няма памук отпред“ — мислеше си тя.

Госпожа Хауреги си облече пелеринката, украсена с маниста, а доня Силвия се представи с шал от Манила, което не се хареса много на вдовицата, тъй като това придаваше селски вид на сватбата. Торкемада бе много наконтен — носеше нова филцова широкопола шапка, риза с малко мръсна яка, с разнищена черна вратовръзка, а в нея карфица с великолепна перла, притежание някога на маркиза Каса-Бохио. Бастунът от индийска палма и огромните наколенници на панталоните допълваха тоалета му. Той беше голям шегобиец и знаеше куп вицове за времето. Когато валеше като из ведро, той влизаше с думите: „Навън е страшен прахоляк.“ Този ден беше много горещо и сухо предостатъчен повод нашият герой да се прояви: „Ей, че сняг вали“! На тези остроумия се смееха само доня Силвия и доня Лупе.

Макси носеше новия си цилиндър, който този ден той сложи за пръв път. Изобщо не беше свикнал с тая излязла от употреба огромна шапка и когато я виждаше на сянката си, тя му се струваше три-четири педи висока. А в къщи мислеше, че ще докосне тавана с нея. Колкото до цилиндри, най-забележителният беше тоя на дон Басилио Андрес де ла Каня, който беше поне отпреди четиринадесет моди и водеше началото си от времето, когато Браво Мурильо направи стопанина му разпоредител на плащания. Ботушите му гледаха със завист шапката поради лъскавината, която притежаваше тя. Николас Рубин се появи по-малко нечистоплътен от друг път, като съжаляваше, че не е могъл да доведе дон Леон: Ulmus sylvestris, Quercus gigalntea и Pseudo-Narcissis odoriplierus пристигнаха много наконтени, по сюртучета, а някои от тях с току-що купени ръкавици; те заобиколиха годеницата, честитиха й, дори се пошегуваха с нея; та тя много се притесни какво да им отговори. Най-сетне доня Лупе даде команда и всички тръгнаха към църквата.

На Фортуната й горчеше извънредно много в устата, сякаш дъвчеше клечки от хининово дърво. Като влезе в енорийската църква, тя изпита ужасен страх. Представяше си, че нейният неприятел е скрит зад някоя колона. Усетеше ли стъпки, мислеше, че са неговите. Кратката церемония се извърши в църковната ризница. Символите на тайнството впечатлиха много годеницата и тя за малко да се строполи на пода. Но в същото време усещаше в себе си една нова светлина, нещо като разтърсване, може би шока на достойнството, което проникваше в нея. Мисълта за порядъчност укрепи духа й, който беше като наклонена колона, готова да загуби равновесие. Омъжена! Порядъчна ли да стане или лека жена! Намираше се за друга. Тези мисли, които може би произтичаха от някакво състояние на трескавост й дадоха сили, но щом излезе, отново се почувствува връхлетяна от страха. „Ами ако случайно душманинът й се явеше!… Защото Маурисия й беше казала, че той се навъртал, че той се навъртал, че той се навъртал… Тука, при Богородица! Ама че работа! Та пресветата дева Мария закриля сега душманина?“ Тя не можеше да отпъди от себе си тази чудата мисъл. Как е възможно Богородица да брани греха? Чудовищна глупост! Но нямаше начин да промени нещата.

Върнала се в къщи, доня Лупе не се побираше в кожата си, беше навсякъде и се грижеше за толкова много и толкова различни неща: или препоръчваше тихо на Фортуната да не бъде толкова нелюбезна към доня Силвия, или тичаше в трапезарията да сложи масата, или нареждаше нещо на Папитос и на Патрисия. И сякаш в един и същ момент беше в кухнята, в гостната, в килера и в коридорите. Човек би помислил, че в къщата имаше три-четири вдовици Хауреги, действуващи едновременно. Главата й се разгорещяваше пред застрашителната опасност обедът да мине зле. Но излезеше ли всичко добре, какъв триумф. Сърцето й тупаше силно, придавайки топлина и трескавост на цялото и същество, та дори памучната топка сякаш също получаваше своя дял от живот, като тупаше и си позволяваше да боли. Най-сетне всичко бе готово. Хуан Пабло, който не беше ходил в църквата и се беше присъединил към свитата при завръщането й, търсеше повод да се оттегли. Той влезе в трапезарията, когато се чуваше трополенето на столовете, на които се настаняваха сътрапезниците, и заброи…

— Отивам си — каза той, — за да не съм тринайсетият.

Някои не одобриха това суеверие, а други го приветствуваха. На дон Басилио това му се струваше несъвместимо с просветеността на века, а същото си мислеше и доня Лупе; но тя не се опита да задържи племенника си, защото я беше яд на него, и Хуан Пабло си отиде, като гостите на масата останаха с успокояващата цифра дванадесет.

По време на обяда, който бе дълъг и отегчителен, Фортуната си остана много свита, без да се престраши да говори, или го правеше много неумело, когато нямаше друг изход. Боеше се, че не се храни достатъчно изискано и че разкрива прекалено много оскъдното си образование. От страх да не изглежда посредствена, думите се спираха на устните й в мига на произнасянето им. Доня Лупе, която беше до нея, стоеше на поста си, за да я подкрепя, ако стане нужда, и в повечето случай отговаряше заради нея, ако я запитаха нещо, или й подсказваше незабелязано какво трябва да каже.

Фортуната и доня Лупе забелязаха едновременно, че Максимилиано не се чувствува добре. Горкичкият искаше да се самозалъже, като се правеше на смелчага, но накрая се предаде.

— Ти имаш мигрена — каза леля му.

— Ами имам — отвърна той унило, вдигайки ръце към очите си, но исках да я забравя, да видя дали ще ми мине, като не й обръщам внимание. Но няма смисъл — вече не мога да се измъкна. Сякаш ми се пръска главата. Причината е ясна — вчерашното вълнение, лошо прекараната нощ, събудих се в три след полунощ, като мислех, че е време, и вече не заспах.

На масата се образува един съчувствуващ хор. Всички отправиха съжалителни погледи към горкия болен от мигрена, а някои предлагаха чудати церове.

— То е семейна болест — отбеляза Николас — и с нищо не се маха. Моята беше толкова непоносима, че в деня, в който ми се случеше, не можех да не се сравня с мъченика свети Петър със забитата в главата му брадва. Но от някое време насам ми се успокоява с шунка.

— Как става то?… Като се наложи едно парче на главата ли?

— Не, мила… Като се изяде…

— Аха! Вътрешна употреба…

— По-добре е да се прибереш — каза Фортуната на своя съпруг, чието страдание нарастваше всеки миг.

Доня Лупе бе на същото мнение и Максимилиано поиска разрешение да се оттегли, което му бе дадено с друг хор от съчувствия. Обедът вече наближаваше своя край. Фортуната стана, за да придружи съпруга си, и няма защо да споменаваме, че съжалявайки гласно за повода, тя се радваше, че напуска масата, защото се освобождаваше от етикета и от мъчението под погледите на толкова хора. Макси се отпусна в леглото си; жена му го покри хубаво и като затвори прозорците, отиде в кухнята да направи един чай. Там се сблъска с доня Лупе, която й каза:

— Първо — кафето. Вече го чакат. Помогни ми, а после ще направиш чая за съпруга си. На него повече му трябва почивка.

Разговорите на масата се проточиха. Дон Басилио и Николас отвориха приказка за карлизма, войната и нейното вероятно решаване и се вдига голяма врява, защото се намесиха фармацевтите, които бяха върли либерали, и за малко не почнаха да се замерват с чинии по главите. Торкемада се мъчеше да ги помирява, но и едните, и другите не даваха покой на болния с олелията, която вдигаха. Най-сетне някъде към четири се заизнизваха, като младоженката трябваше да изслуша отегчителни благопожелания, които й отправяха, примесени с безвкусни шеги, и да отговаря на всичко, както бог позволява. Макси прекара много зле следобеда — доповръща му се и бе хванат от онзи епилептичен сърбеж, който най-много му досаждаше. Надвечер той се заинати, че трябвало да се приберат в новата си къща и жена му и леля му не можаха да избият от главата му тази мисъл.

— Слушай, ще ти стане по-зле. Преспи тук, а сутринта…

— Не, не искам. Малко ми поолекна. Най-лошият момент вече мина. Сега болката сякаш се колебае и след половин час ще се появи отдясно, като напусне лявата ми страна. Ще се приберем, ще си легна в чаршафи и там ще дочакам края на пристъпа.

Фортуната настояваше да не шава, но той се надигна и си сложи плаща. Не оставаше нищо друго, освен да тръгнат към другата къща.

— Лельо — каза Макси, — да не забравите шишенцето с лаудан. Вземи го ти, Фортуната, и го носи. Когато се пъхна в леглото, ще се помъча да заспя; а не ми ли се удаде, ще капнеш шест капки, запомни… само шест капки от това лекарство в чаша вода и ще ми дадеш да ги изпия.

Много топло облечен и с хубаво увита глава, за да не му стане студено, го заведоха в къщата на младоженците, в която те влязоха за пръв път при не особено приятни обстоятелства. Двете жилища бяха много близко едно до друго. Като прекосяваха улица „Санта Фелисиана“, на Фортуната й се стори, че вижда… би се заклела… По цялото й тяло преминаха студени тръпки. Ала не се престраши да се озърне назад, за да се увери. Навярно беше само видение и трескавост в душата й, породени от хилядите измислици, които й беше наприказвала Маурисия.

Пристигнаха и тъй като всичко беше приготвено за пренощуване, нищо не им липсваше. Бяха забравили само свещи и Патрисия слезе да ги донесе. Щом си легна Макси, случи се онова, от което се бояха — призля му още повече и отново повръщания и спазми.

— Ти не искаш да ме слушаш… Колко по-добре беше да преспиш в къщи тази нощ! Ето ти резултата от твоята опърничавост.

След като изрази авторитетното си мнение по този начин и като видя, че племенникът й е по-спокоен и сякаш замаян от тежкия сън, доня Лупе захвана да дава указания на Фортуната как да върти къщата. Тя не съветваше, а заповядваше. За да се разпорежда, й каза дори какво трябва да се донесе от площада на следващия ден, вдругиден и т.н.

— И гледай да не забравяш да искаш отчет от момичето до сантим, понеже Торкемада казва, че не е за хвалене и не бива да й се вярва… Ако ти липсва някой съд в кухнята, не го купувай: аз ще ти го купя, защото теб ще те излъжат… Никакво купуване на газ в тенекии… огънят ме кара да настръхвам. Сутринта ще докарат газта в къщи и ще ползуваш от нея, колкото се харчи на ден… Картофи и сапун — по една ароба от всяко. Гледай да харчиш най-много шестнайсет-седемнайсет реала на ден. Когато е нужно нещо извънредно, обади ми… Аз ще ида с Папитос на площад „Сан Илдефонсо“ и ще ти донеса каквото намеря за добре… Сутринта сложи на Макси две варени яйчица, вече знаеш, и една тлъста супа. В останалите дни — пържолката му с пържени картофи. Никога не купувай мерлуза от Чамбери. Папитос ще ти я донася. Внимавай много с този месар, че е по-голям разбойник и от Юда. Ако имаш спор с него, спомени името ми и ще го видиш да трепери…

И тъй продължи да наставлява и предупреждава със суетата на истинска домакиня и секретар на цялото семейство. Добре че си отиде.

Сигурно е било десет часът, когато младоженката остана сама със съпруга си и Патрисия. Макси все не се успокояваше, поради което се наложи да се прибегне до крайното средство. Самият болен го поиска, като се обади с плачлив глас, който идваше измежду чаршафите и поради своята изтънялост сякаш не отговаряше на размера на леглото. Фортуната взе капкомера и като приближи светлината, приготви неприятното питие. Вместо шест капки сложи само пет. Това лекарство я плашеше. Макси го изпи и след малко заспа с отворена уста, като правеше гримаса, която можеше да се приеме както за болезнена, така и за иронична.