Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

5

През този интересен период на отглеждането на наследника, от 1845 година насам, фирмата „Санта Крус“ претърпя наложеното от времето преобразование, което бе чисто външно, като си остана непроменена в същността си. В кантората и в склада първите газови горелки се появиха към 1849, а прословутият масленик с четири пламъка получи такава страхотна плесница от твърдата ръка на прогреса, че повече не се видя никъде. В касата бяха влезли вече първите банкноти от банката Сан Фернандо, които се използуваха само за плащането на полици, понеже купувачите все още ги гледаха с лошо око. И все още се говореше за капитали, а операцията по пресмятането на каквато и да е сума беше работа за Питагор или друг голям аритметик, понеже с дублоните[1] и очентините, каталонските песети[2], испанските дуро, тия от двадесет и едно и квартильо[3], унциите[4], песетите с колони[5] и ъглестите монети[6] ставаше ужасна неразбория. Още не бяха познати пощенската марка, нито пликовете, нито други завоевания на въпросния прогрес. Ала служителите вече бяха започнали да отхвърлят от себе си оковите; вече не бяха онези парии от времето на дон Балдомеро I, на които се разрешаваше да излизат само неделен ден, и то заедно, и чието облекло се изготвяше по един-единствен модел, за да изглеждат униформени като гимназисти или каторжници. Позволяваше им се да посещават баловете на Виляермоса или на простолюдието според влеченията на всеки един. Но нямаше никаква промяна в онзи благочестив атавизъм да бъдат карани да четат всяка вечер молитвата за петнадесетте тайнства на света Богородица. Това мина в историята чак в последно време — при прехвърлянето на фирмата на Момчетата. Докато дон Балдомеро бе неин шеф, тя не се отклони в основното от твърдите като елмаз оси, върху които я беше монтирал бащата, който би могъл да се нарече дон Балдомеро Велики. За да сложи прогресът ръка на делото на този изключителен човек, чийто портрет, дължащ се на четката на дон Висенте Лопес[7], сме съзерцавали със задоволство в салона на неговите знатни потомци, бе потребно цял Мадрид да се преобрази; дезамортизацията[8] да изгради един нов град върху развалините на манастирите; маркиз Понтехос да направи прилично това селище; митническите реформи от четиридесет и девета и шейсет и осма да обърнат с краката нагоре цялата мадридска търговия; Мадрид да се окаже на четиридесет часа път от Париж с помощта на парния локомотив и най-сетне, да има много войни и революции и големи бъркотии в личното благосъстояние.

И фирмата на Гумерсиндо Арнайс, брат на Барбарита, премина през големи кризи и промени, откакто умря дон Бонифасио. Две години след венчавката на сестра си със Санта Крус Гумерсиндо се ожени за Исабел Кордеро, дъщеря на дон Бенигно Кордеро, много предприемчива жена, която съумя да се оправя в магазинната търговия и стана спасителка на реномираното предприятие. Подхвърлено на опасност между четиридесета и четиридесет и пета от последните грешки на покойния Арнайс, то се избави с маоните[9], онези леки и свежи платове, които толкова много се използуваха до петдесет и четвърта. Китайската стока видимо западаше. Подвижните галери всеки ден все по-бързо докарваха в Мадрид парижките новости и тъй се набелязваше бавното и тиранично нашествие на полутоновете, които претендират да са белег на култура. Испанското общество започваше да се перчи със сериозност, сиреч да се облича траурно, а веселото царство на ярките цветове рухваше по един недвусмислен начин. Както си отидоха червените плащове, тъй си отидоха и забрадките от Манила. Аристокрацията високомерно ги отстъпваше на средната класа, а тя, която също искаше да изглежда аристократична, ги предоставяше на народа, последен и верен привърженик на ярките багри. Онова очарование за очите, онзи цвят-чудо, подражание на усмихнатата природа, възпламенена от обедното слънце, започна да губи почва, макар че народът, с инстинкт на художник и поет, бранеше испанската дреха, както е бранил парка Монтелеон и редутите на Сарагоса[10]. Полека-лека шалът падаше от раменете на красивите жени, защото обществото се мъчеше да изглежда сериозно, а за да изглеждаш сериозен, няма нищо по-добро от това да се загърнеш в траурни тонове. Намираме се под влиянието на Северна Европа, а тоя проклет север ни налага сивотата, която взема от сивото си небе. Цилиндърът придава много почтеност на физиономията и много странен е мъжът, който не се счита за важен само защото носи на главата си един кюнец. Дамите не се имат за такива, ако не са облечени в цвят на сажди, в пепеляво, в тютюнево, в жабешко зелено или в цвят на черна стафида. Живите тонове ги принизяват, защото народът обича киноварено-червеното[11], липовожълтото, сребристобялото и тревистозеленото; а чувството за цвят е толкова вкоренено в простолюдието, че сериозността успя да установи своето господство само с отстъпки. Народът прие тъмното на плащовете, налагайки червеното на подплатата им; одобри женските шапчици, съхранявайки маитилите[12] и ярките забрадки за глава; помири се с връхните палта и дори с турнюра[13], но в замяна запази шаловете в светла гама, в която господствуват небесносиньото, розовото и неаполитанскожълтото. Крепонът взе да запада от 1840 година не само поради споменатата еволюция на европейската сериозност, която ни обхвана изцяло, а и поради икономически причини, от които не можехме да се изплъзнем.

Бързите съобщения ни донесоха представители на могъщата белгийска, френска и английска промишленост, които се нуждаеха от пазари. Още не беше на мода тези пазари да се търсят в Африка и идваха да ги търсят тук, като сменяха стъклени маниста за бучки злато, сиреч мохери, кретони и мериноси за пари в брой или за творби на изкуството. Други пратеници плячкосваха нашите църкви и нашите дворци, като отнасяха историческите брокати от епитрахили и олтари, броката и кадифетата с бродерии и апликации и други най-богати мостри на испанската промишленост. В същото време завличаха и разкошните манилски забрадки, които бяха стигнали чак до циганките. И тук, както навсякъде, се почувствува влиянието на друго търговско явление, рожба на прогреса. Думата ми е за големите закупки на английската търговия, дължащи се на развитието на нейната внушителна флота. Това влияние много скоро се прояви и в скромните кътчета на улица „Постас“ с внезапно обезценяване на стоката от Китай. Няма нищо по-просто от това обезценяване. Като изградиха голямото сингапурско стоково хранилище, англичаните монополизираха търговията с Азия и разориха стокообмена ни, който правехме през Кадис и нос Добра Надежда с онези отдалечени земи. Аюн и Сенка престанаха да бъдат нашите най-добри приятели и станаха приятели на англичаните. Наследникът на тези художници, плодовитият и вдъхновен Кинг Джон си кореспондира на английски с нашите търговци и дава своите цени в лири стерлинги. Откакто Сингапур се появи в практическата география, стоката от Кантон и Шанхай престана да идва с тежките фрегати на корабовладелците от Кадис: Фернандес де Кастро, Куестас и Рубио; а продължителното морско пътешествие покрай носа[14] мина в историята като допълнение към чутовните подвизи на Васко де Гама[15] и на Албуркерке[16]. Английските параходи прокараха нов път, съчетан със суецката железница.

Още през 1840 година фирмите, които доставяха стоката направо от Кантон, не можеха да съперничат на ония, които я поръчваха от Ливърпул. Всеки дребен търговец от улица „Постас“ се снабдяваше с този артикул, без да ходи да го взема от двете или трите хранилища в Мадрид. После ходът на нещата се промени още веднъж и след много години Испания отново пренасяше направо от извора творбите на Кинг Джон; ала за това беше потребно да дойдат голямото оживление в търговията след 1868 и силата на капиталите в наши дни.

Предприятието на Гумерсиндо Арнайс се оказа заплашено от разорение, защото трите или четирите фирми, търгуващи с артикули, получени в наследство или като отстъпка от Филипинската компания, не можеха повече да монополизират продажбата на забрадки и произведения на китайските изкуства. Мадрид се наводняваше със стоки, по-евтини от тия на дон Бонифасио Арнайс, и се налагаше той да ги превръща в пари по какъвто и да било начин. За да се компенсират загубите от евтината разпродажба, налагаше се да се разгърне друга търговия, да се търсят нови пътища и тук блесна с високите си заложби Исабел Кордеро, съпругата на Гумерсиндо, която имаше повече нюх от него. Без нищо да разбира от география, схващаше, че има един Сингапур и един Суецки провлак.

Тя отгатваше търговското явление, без да успее да го назове, и вместо да бълва проклятия против англичаните, както правеше мъжът й, зае се да измисли най-доброто средство. Каква ли тенденция да последват? Най-изявената беше тая на новостите, на влиянието на френското и белгийското производство по силата на закона за сивотата на севера, заливаща, завладяваща и заличаваща нашето колоритно романско битие. Обличането изпреварваше мисленето и когато все още стиховете не бяха прогонени от прозата, вълната вече беше разпердушинила коприната.

„Ами да се примирим с новостите“, каза Исабел на мъжа си, като гледаше онзи бяс по модите, който проникваше в обществото, и стремежа на всички мадридчани да бъдат сериозно елегантни. Освен това беше времето, когато средната класа упражняваше изцяло своите функции, като заграбваше всички служби, създадени от новата политическа и административна система, изкупуваше на изплащане всички имоти на черквата, превръщаше се в собственица на земята, ползуваше се от бюджета и най-сетне поглъщаше останките на абсолютизма и на духовенството и установяваше царството на сюртука. Ясно е, че сюртукът е символът; ала най-интересното на това царство е облеклото на дамите, източник на мощна енергия, която нахлува от частния в обществения живот и предопределя велики събития. Парцалите, уви! Кой не вижда в тях една от главните движещи сили на настоящата епоха, може би причина за развитие и живот? Помислете малко какво представляват, колко струват, помислете за средствата и гения, които отделя и посвещава на производството им най-изкусният град в света, и неволно сред гънките на модните платове ще си представите мислено целия наш мезократичен[17] организъм като исполинска пирамида, на чийто връх има цилиндър, ще си представите и цялата политическа и административна машина, държавния дълг и железниците, бюджета и рентите, опекунството и социалистическия парламентаризъм.

Ала Гумерсиндо и Исабел бяха позакъснели, защото новостите бяха в ръцете на хитри търговци, които вече знаеха пътя за Париж. Арнайс също отиде там, ала той не беше човек с вкус и донесе едни нелепости, които не се приеха. При все това Исабел Кордеро не губеше дух. Мъжът й започваше да оглупява, а тя — да проглежда. Видя, че мадридските обичаи се преобразяват бързо; че този горделив кралски двор за късо време щеше да се превърне от голямо долнопробно село в цивилизована столица. Защото името и смешната суетност на Мадрид бяха нещо като на метрополия. Мадрид беше един дебелак с камзол[18] на дворянин и с мръсна и съдрана риза. Най-сетне селяндуринът се канеше да става истински сеньор. Исабел Кордеро, която преварваше своето време, предвиди докарването на вода от река Лосоя[19] през ония горещи лета, когато общината освобождаваше и подхранваше фонтаните Беро и Теха с кофи вода от кладенците; в ония времена, когато безистените бяха клоаки, а съседите ходеха от врата на врата с кана в ръка, молейки за малко вода за бръснене.

Прозорливата жена видя бъдещето; чу да се говори за големия проект на Браво Мурильо[20] като за нещо, което тя беше почувствувала в душата си. Най-сетне, след няколко години, Мадрид щеше да има вода в изобилие, разпределена по улици и площади, и щеше да придобие навика да мие поне лицето и ръцете си. Като измиеше тези части, после щеше да измие и други. Този Мадрид, който тогава беше още бъдещ, й се представи с видения на чисти ризи у всички класи, на жени, вече привикнали да се преобличат всеки ден, и на мъже, които бяха самата чистота. Оттук се роди идеята фирмата да се посвети на бельото и веднъж загнездила се здраво в мисълта, полека-лека тя ставаше действителност. Подпомогнат от дон Балдомеро и Арнайс, Гумерсиндо започна да докарва най-фини батисти от Англия, холандски, шотландски и ирландски платна и индийски хасета от Мадаполам[21], нансу[22] и крепони от Елзас. И фирмата почна да се отърсва не без труд от своя упадък, докато успя да постигне относително благополучие. Допълнение в тази търговия на чисто бяха дебелите дамаски, платната за дюшеци и покривките и салфетките от Куртре[23], които станаха специалитет на фирмата, както гласеше едно обявление, добавено към стария надпис на магазина. Дантелите дойдоха по-късно, като поръчките на Арнайс станаха толкова големи, че една швейцарска фабрика работеше само за него. И най-сетне, кринолините дадоха добри печалби на предприятието. Исабел Кордеро, която беше предвидила канала на река Лосоа, предвиди и кринолина, който французите наричаха малакоф, нелепо изобретение, което сякаш беше излязло от нечий болен мозък от много мислене по управлението на балоните.

През петдесетте години от търговията със забрадки и азиатски изделия във фирмата бяха останали само набожно пазени традиции. Все още се намираше някоя куличка от слонова кост и голямо количество разкошни шалове с висока цена в приказни кутии. Може би Гумерсиндо беше най-сръчният човек в Мадрид по сгъването им, защото трябва да се знае, че да се сгъне крепон беше толкова трудна работа, колкото да се духне в устата на куче. Умееха да го правят само ония, които от стари времена имаха обичая да боравят с поменатото изделие, поради което много дами, след като си бяха слагали шала на някой маскен бал, на другия ден го изпращаха с кутията в магазина на Гумерсинд Арнайс, за да го сгъне той по традиционния начин, сиреч като скрие една трета от мрежестата част и една четвърт от ресните и като остави на показ в горната четвърт средната рисунка. В магазина се пазеха и двата манекена, облечени като мандарини. Уж щяха да ги махнат, защото те, горките, бяха вече малко разнебитени; ала Барбарита се противопостави, защото, престанеше ли да ги вижда там заедно с глупавата и честна физиономия на господин Аюн, щеше да бъде все едно, че са погребали някого от семейството; и уверяваше, че ако брат й упорствува да ги махне, тя ще ги отнесе у дома си, за да ги сложи в трапезарията, където ще подхождат на шкафовете.

Бележки

[1] Старинна испанска монета. — Б.пр.

[2] Очентините, каталонските песети — парични единици. — Б.пр.

[3] Четвъртинка от реал. — Б.пр.

[4] Старинна испанска златна монета. — Б.пр.

[5] Сечени в Америка с кралския герб между две колони. — Б.пр.

[6] Сребърни монети. — Б.пр.

[7] Висенте Лопес Портаня (1772–1850), испански художник-портретист, рисувал в стил барок, заглушен от строг академизъм. — Б.пр.

[8] Реформа, прокарана през 1836 г. от испанския политик Хуан Алрарес Мендисабал (1790–1853), тогавашен глава на правителството, за конфискуване на имотите на религиозните ордени. — Б.пр.

[9] Здрав памучен плат с жълтеникав цвят от Маон, пристанище на Балеарските острови. — Б.пр.

[10] Монтелеон, Сарагоса — по време на Наполеоновото нашествие през 1808 и 1809 г. — Б.пр.

[11] Яркочервена боя, получена от минерала киновар. — Б.пр.

[12] Черен дълъг шарф за главата (у испанките). — Б.пр.

[13] Малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да им придават елегантност. — Б.пр.

[14] Добра Надежда. — Б.пр.

[15] Португалски мореплавател (1469–1524), пръв достигнал Индия по морски път през нос Добра Надежда (1497–1498). — Б.пр.

[16] Алфонсо Албуркерке (1453–1615), португалски мореплавател и конкистадор, завладял Гоа, Малака, Ормуз и Молукските острови и осигурил португалското влияние в Индия. — Б.пр.

[17] От мезокрация — господство на средната класа. — Б.пр.

[18] Къса дреха с широки ръкави, стегната в кръста. — Б.пр.

[19] Река в Испания, която снабдява с вода Мадрид. — Б.пр.

[20] Хуан Браво Мурильо (1803–1873), испански политик, министър на финансите и обществените работи при Наварес и после глава на правителството, предизвикал революцията от 1854 г. с абсолютистката си политика. — Б.пр.

[21] Предградие на индийския град Нарасапур, памукопреработвателно средище. — Б.пр.

[22] Вид памучен плат. — Б.пр.

[23] Град в Белгия с прочуто производство на дантели. — Б.пр.