Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (22)

2

Вече знаем, че майката на дон Балдомеро Санта Крус и тая на Гумерсиндо и Барбарита Арнайс бяха роднини и произлизаха от естремадуреца^[1] и седларя Трухильо. Сегашната банкова къща „Трухильо и Фернандес“ с безупречната си достопочтеност и солидност произлиза от същия дънер. Барбарита значи е роднина на главата на тая къща, макар че това роднинство се оказа малко далечно. Първият граф Трухильо е женен за една от дъщерите на знаменития търговец Касаредонда, който доби огромно състояние от продажбата на денкове от „коруняс“ и „виверос“^[2] за облекло на войската и на националното опълчение. Друга от дъщерите на маркиз Касаредонда беше херцогиня Гравлин. Тука вече имаме безпогрешно свързване на старинната аристокрация и съвременната търговия.

Но в Кадис има една стара и богата търговска фамилия, която, като никоя друга преплете и обърка нишките на обществото. Дъщерите на знаменития Бониля, вносител на забрадки и по-късно банкер и производител на вина, се омъжиха: едната — за Санчес Ботин, собственик, от рода, от който произхождат генералшата Минио, маркиза Тейерна и Алехандро Санчес Ботин; другата — за един от рода Моренос в Мадрид, съосновател на „Петте Гилдии“ и на банката „Сан Фернандо“, а третата — за херцог Трастамара, от който произхожда Пепито Трастамара. Единственият син на Бониля се ожени за една Трухильо.

Да минем сега към Мореновци, дошли от долината Мена, една от най-разклонените фамилии, която е пример за още повече неравенства и контрасти между безбройните си и разпръснати членове. Арнайс и Еступиня спорят, без да стигнат до разбирателство, върху това, дали началото на рода Мореновци трябва да се търси в дрогерия, или в кожарница. Това начало тъне в мрак, който няма да се разсее, докато не дойде един от онези фанатични проучвачи, които са способни да преброят космите по главата на Ной, и колко зигзази е направил той при първото си пиянство, за което историята има сведения. Виж, това, което се знае със сигурност, е, че един Морено се е оженил в началото на века за една Исла-Бониля, откъдето води началото си фирмата за джиросване^[3], която от 1819 до 1835 година се намираше на височината „Санта Крус“, близо до църквата, а по-късно на площадчето „Понтехос“. По същото време намираме един Морено в магистратурата, друг — в армадата, трети — в армията, и четвърти — в църквата. През 1870 година банковата къща вече не беше „Морено“, а „Руис-Очоа и компания“, макар че един от главните й съдружници беше дон Мануел Морено-Исла. Ставаше дума за различни издънки на тъй далечния родословен дънер на Мореновци. В рода Морено-Исла има един Морено Валиехо и един Морено-Рубио, тоест богатите Мореновци и бедните Мореновци, вече тъй далечни едни на други, че мнозина от тях нито си говорят, нито се считат за близки. Кастита Морено, наперената приятелка на Барбарита от училището на улица „Империал“, беше родена у богатите Мореновци, а след перипетиите на живота се намери у бедните Мореновци. Омъжи се за един фармацевт от многобройната фамилия на Саманиеговци, които също имат своето място тука. Една девойка от богатите Мореновци се омъжи за един Пачеко, втори син на аристократ, брат на херцог Гравлин, и от този съюз дойде на бял свят Гилермина Пачеко, с която ще се запознаем после. Вижте сега как един клон на Мореновци се пъха сред листака на Гравлиновци, където се преплита и вършинакът на Трухиловци, който беше вече свързан с Арнайсовци от Мадрид и с Бонильовци от Кадис, образувайки така една плетеница, проследяването на чиито нишки е невъзможно.

Има и още. Дон Паскуал Муньос, собственик на едно заведение за железария с най-добро име на улица „Тинторерос“, прогресист с неизмеримо влияние в южните квартали, истинска изборна и политическа сила в Мадрид, се ожени за една Морено от не знам кой клон, сродена с Мандисабал и с Бониля от Кадис. Техният син, който по-късно стана маркиз Каса-Муньос, се ожени за дъщерята на Албер, оня, който отговаряше за контрактите за сукна и ленени платна с правителството. Еулалия Морено, също дъщеря на дон Паскуал и сестра на сегашния маркиз, се свърза с дон Кайетано Вилюендас, богат собственик на къщи, стар прогресист. Да оставим свободни тези краища, за да ги подхванем по-нататък.

Саманиеговци, родом като Мореновци от земята Мена, са също сто и кусир. Вече знаем, че втората дъщеря на Гумерсиндо Арнайс, сестра на Хасинта, се омъжи за Пепе Саманиего, син на разорен аптекар от улица „Консепсион Херонима“… Има много Саманиеговци в дребната търговия. И когато човек чете поучителната книга, която съставляват фирмите на магазините, среща Аптеката на Саманиего на улица „Аве Мария“ (чийто собственик беше съпругът на Кастита Морено) и Месарницата на Саманиего на улица „Малдонадас“. Има Саманиего и без фирми: един — лихвар и полусъдебен чиновник, друг — бирник на банката, трети — който има магазин за коприни на улица „Ботонерас“, и накрая — няколко, които са продавачи в различни магазини. Борсовият агент Саманиего е техен братовчед.

Най-голямата дъщеря на Гумерсиндо Арнайс се омъжи за Рамон Вилюендас, вече вдовец с две деца, прочут банкер от улица „Толедо“, мадридската фирма, която има най-голямо участие в монетните сделки. Един негов брат се ожени за дъщерята на вдовицата на Апариси, собственик на магазин за ризи, в който бе служител Пепе Саманиего. Чичото на двамата, дон Кайетано Вилюендас, стар прогресист и пребогат собственик на жилищни сгради, беше съпругът на Еулалия Муньос, а голямото му състояние водеше началото си от търговията с щавени кожи по времето преди Сеспедес. Вече се завърза краят, който преди малко остана да виси.

Сега се явяват няколко клона, които изглеждат свободни всъщност. Но кой може да открие тайнствената им връзка с обърканите и кръстосани ластари на тази исполинска поветица? Кой може да проучи дали Дамасо Трухильо, оня, който отвори на „Пласа Майор“ обущарницата „Букетът от лилии“, принадлежи на същинския род на гореспоменатите Трухильовци? Кой ли ще бъде проучвачът, който ще се впусне да изясни дали собственикът на „Добрият вкус“, едно магазинче за одеяла на улица „Енкомиенда“, е несъмнен родственик на богатите Вилюендас? Някои казват, че Пепе Морено-Валиехо, въжарят от улица „Консепсион Херонима“, е братовчед на дон Мануел Морено-Исла, един от Мореновците, които ринат парите с лопата; и се говори, че един Арнайс, нископлатен чиновник, е сродник на Барбарита. Има един Муньос и Апариси, продавач на карантия в съседство с „Ел Растро“^[4], който е предполагаем втори братовчед на маркиз Каса-Муньос и на неговата сестра, вдовицата на Апариси; и накрая трябва да се направи констатацията, че някакъв Трухильо, йезуит, претендира за място в нашата поветица, а също трябва да се предостави тя и на негово преосвещенство епископа на Пласения^[5] — брат Луис Морено-Исла и Бониля. Името Трухильо се среща също така в родословието на съпругата на Саламеро, заместник-министър на вътрешните работи; ала първото й фамилно име е Руис-Очоа, а тя е дъщеря на бележитата личност, която днес е начело на банката „Морено“.

Барбарита не говореше с всички особи, които се появяват в тази заплетена поветица. Избягваше мнозина поради това, че се намираха прекалено високо; други едва ли забелязваше, защото се намираха много ниско. Нейните истински приятелства, както признатите й родства, не бяха многобройни, макар че обхващаха един много широк кръг, в който се преплитаха всички йерархии. В един и същи ден, като излизаше на разходка или на покупки, тя разменяше умерено сърдечни поздрави с дъщерите на Руис-Очоа, с генералшата Минио, с Адела Трухильо, с един богат Вилюендас, с един беден Вилюендас, с търговеца на риба, роднина на Саманиего, с херцогиня Гравлин, с един Морено-Валиехо — магистрат^[6], с един Морено-Рубио — лекар, с един Морено-Хауреги — шапкар, с един Апариси — каноник^[7], с няколко продавачи, с една дума — какви ли не хора, на които всеки по-малко оправен от нея човек непременно би объркал имената и титлите.

И най-увереният ум не е в състояние да следи в обърканата им заплетеност ластрите на това исполинско дърво на мадридските родове. Нишките се кръстосват, губят се и повторно се появяват там, където най-малко се очаква. След хиляда чупки нагоре и още толкова надолу те се събират, разделят се и от тяхното свързване или разклоняване излизат нови връзки, нови объркани конци. Любопитно е да се види как се допират краищата на огромния клонак; например когато Пепито Трастамара, който носи името на извънбрачните деца на дон Алфонмо XI^[8] отива да иска пари от Кандидо Саманиего, заемодавец-лихвар, особа от Дружеството за защита на нуждаещи се господарчета.