Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (137)

10

Фортуната не знаеше какво да каже, нито пък как да се държи и накъде да гледа; присъствието на уважаваната дама и предчувствието, че й предстои сериозен разговор я плашеше и вцепеняваше. Понеже бе човек, който не обича да си губи времето, Гилермина веднага пристъпи към въпроса:

— Имам една приятелка, която обичам много. Толкова я обичам, че бих дала живота си за нея; и тази приятелка има съпруг, който… С една дума, моята приятелка ужасно страда заради някои… глупости на своя съпруг, който също е превъзходен човек, да се разберем, и аз го обичам много, наистина много… Но в края на краищата мъжете…

Госпожа Рубин гледаше мебелите, които изпълваха стаята. Явно се чудеше под кой от тях да се скрие.

— Да минем към същността — продължи другата, издавайки кастанетен звук с устни. — Обичам да се изразявам ясно при всички случаи, комедиите не ми се нравят. Обещах да говоря с вас. Най-напред исках да прибягна до помощта на госпожа Хауреги, но после реших, че е по-добре да ви помоля настойчиво, като призова съвестта ви, защото ми се струва, че ако почукам на тази врата, някой отвътре ще откликне. Не вярвам, че съществуват лоши хора, в истинския смисъл на думата лоши. Толкова пъти съм се лъгала! Неведнъж ми се е случвало да видя хора, известни с покварата си, да се покажат добри и благочестиви с някое християнско дело, затова не се учудвам, като видя доброто да изскача оттам, откъдето най-малко го очакваш. Известно е на всички, че и вие си имате своите грехове. Нужно ли е да добавяме нещо?

— Така е! — измърмори Фортуната, без да разбира истинския смисъл на думите й.

— Нямах честта да ви познавам… Признавам си, останах поразена, когато вчера моята приятелка ми каза коя сте. Дори не подозирах… Същинска комедия! Да се срещнат тук, в едно милосърдно дело, две толкова… Не ми се сърдете, ако кажа, че сте съвсем различни с миналото и поведението си… Не желая да подценявам когото и да било. Тъкмо обратното, струва ми се, не зная защо… Това е по-скоро предчувствие, прозрение, усет на сърцето… Струва ми се, че ако ви раздрусат добре, така както от други падат жълтици, когато ги брулиш, ако ви раздрусат добре, казвам, от вас ще се отрони някое цвете.

Фортуната кимна в знак на съгласие и усети, че примката около шията й почва да се отпуска.

— Тъкмо затова призовавам съвестта ви и ви моля да сложите ръка на сърцето си и да кажете дали понастоящем поддържате някакви отношения със съпруга на моята приятелка… Защото тая мисъл не й излиза от главата. Значи, кажете ми дали…

— Аз! — възкликна Фортуната, почти забравила страха си, изтикан назад от напиращата да излезе истина — Аз, сега? Сънувате ли? Не съм го виждала от един век!…

— Истината ли говорите? — запита светицата, като присви очи. Този неин поглед изтръгваше винаги истината като с клещи и действително грешницата усещаше, че той прониква до глъбините на душата й, като руши всичко по пътя си.

— Не вярвате? Съмнявате се? — добави тя, като забрави добрите обноски и за малко не направи кръст с пръсти и не ги целуна с думите кълна се.

Желанието да й повярват блестеше тъй силно в очите й, че нямаше как Гилермина да не съзре надничащата съвест. Но тя скри чувствата си и продължи да се държи все тъй студено и да изчаква. Загубила търпение, другата се палеше и не знаеше какво още да каже, за да я убеди.

— Значи искате да се закълна? Недейте така, не бива да се съмнявате! Нито съм го виждала, нито зная нещо за него…

— Не казвайте нито дума повече — заяви Гилермина с известна тържественост. — Достатъчно е. Вярвам ви. Ако бяхте потвърдили опасенията на бедната ми приятелка, щях да ви помоля да направите всичко възможно, за да възвърнете спокойствието й. Но щом няма нищо, засега ще си спестя молбата; позволявам си само да го направя условно, как ви се струва?, с оглед на бъдещето, в случай че това, което днес не е станало, стане утре или вдругиден.

Госпожа Рубин гледаше в земята. Бе подпряла брадичката си с юмрук, в който стискаше носната си кърпа.

— Сега обаче — добави святата жена — ми идва наум още едно въпросче… Имайте търпение, разбирам мъката ви. Та ето какво, ако между вас и съпруга на моята приятелка няма абсолютно нищо, ако всичко е минало, защо все още имате зъб на човек, който не ви причинява никакво зло? Защо завчера, ей там, в тоя коридор, сте се отнесли към нея тъй невъздържано и сте й казали… знам ли какво? Чистосърдечно, дъще, това ни се стори странно, защото вие сте омъжена жена и живеете в мир с мъжа си или поне така изглежда. Ако ония дяволщини са приключили, защо бе нужно да обиждате с думи и дори с дела Хасинта, когато би трябвало да й поискате прошка?

— Това беше… — измънка Фортуната, а кърпичката в ръката й бе станала на топка. — Това беше… стана така, че…

Не можа да продължи. От очите й бликнаха сълзи и възелът около шията й отново се затегна по ужасен начин. Никога и при никакви обстоятелства не бе изпадала в такова трудно положение. Жената, наричана фамилиарно и с нежност от хората църковна мишка, й вдъхваше по-голям респект и от изповедник, от епископ, даже и от папата. Мишката присви още повече очи и в добротата си пожела да даде път на изповедта.

— Работата е там, че вие, ясно виждам това, таите озлобление, може би и претенции, а това е голям грях; истината е, че не сте излекувана от болестта на душата; работата е там, че макар сега да не се срещате с онзи субект, склонна сте да го видите отново. Нещата трябва да бъдат ясни.

Фортуната не отговори.

— Познах ли? Сложих ли пръст в най-чувствителното място на раната? Откровеност, мила госпожо, всичко ще си остане между нас. Позволявам си тези волности, защото зная, че няма да ми се разсърдите. Отлично знам, че злоупотребявам и ставам непоносима и досадна, но трябва да ме изтърпите още малко, друг изход няма. Хайде да видим сега.

Фортуната пак не отговори. Най-сетне, като раздипляше кърпичката си и говореше на пресекулки, направи опит да се измъкне.

— Онзи ден… когато й казах на госпожата… онова… след това ми стана мъчно.

— А защо не й поискахте прошка?

— Казвам, че много ми дотежа.

— Разбираме… Естествено е… Но искам да ми отговорите ясно — защо не й се извинихте?

— Защото си тръгнах към къщи.

— Добре. Ако сега я видите?

Пълно мълчание. Гилермина изгуби търпение да чака повече отговора и като повиши глас, произнесе следното:

— Нима не знаете, че тази госпожа е законна жена… законна жена на онзи господин? Не ви ли е известно, че бог ги събра и техният съюз е свещен? Не знаете ли, че е грях, ужасен грях да пожелаеш чужд мъж и че оскърбената съпруга има право да ви направи на пух и прах, че вие с две прелюбодеяние ни повече, ни по-малко, на съвестта си я обиждате само с поглед? Да се разберем, въобразила сте си, че сме сред диваци и всеки може да прави каквото му скимне, че няма закон, религия, нищо? Трябва да си ги избием от главата тия мисли, да, бога ми… Не се чудете, че се поразсърдих, и прощавайте.

Върху главата на Фортуната сякаш бяха изсипали кош камъни. Всяка дума на Гилермина бе като удар. Сега тя стискаше двата края на кърпичката и я усукваше като въже. Не се знае дали думите, които изрече, бяха обмислени, или се дължаха на лекомислена искреност.

— Истина е, че съм много лоша. Представа си нямате колко съм лоша.

— Да, да, виждам, че не сме съвършени — забеляза светицата, като изопна тяло назад, сякаш искаше да я огледа отдалече. — Има ли разкаяние, бог прощава. Но както личи, вие се отнасяте с наглост към нещата, свързани с морала! Не ви завиждам за това. Омъжена сте — щом съвестта не ви гризе от едната страна, нима не ви изгаря от другата?

— Омъжих се, без да зная какво върша.

— Ей че ангелче! Без да зная какво върша! Значи да се омъжиш е нещо тъй незначително и машинално, както да изпиеш глътка вода? Може ли някой да се омъжи, без да знае какво върши? Дъще моя, запазете това обяснение, когато говорите с глупачки, пред мен не минава.

— Омъжиха ме — добави Фортуната и отново почна да свива кърпичката си на топка, — омъжиха ме и не знам как стана. Помислих, че ми подхожда и ще мога да го обичам.

— Ах, колко мило! Колко сладка е хубавицата! — възкликна духовито и с любезна ирония основателката. — Тези… препълнените с грехове са много интересни, щом почнат да се правят на невинни. Помислила, че може да го обича! А сторихте ли нещо, за да го обикнете? Искала сте, нека говорим ясно, да се омъжите, за да имате мъж и независимост и да можете да хойкате свободно. Искате ли още по-ясно? Желанието ви е било да сте с развързани ръце, за да упражнявате легално пиратството. Жалко за човека, който се е свързал с вас! Наистина късмет от лотарията. Кажете, накрая не изскочи ли отнякъде нежността, която очаквахте?

— Не, госпожо — отвърна Фортуната и избухна в плач. — Но ако ми говорите по този начин, няма да мога Да продължа и ще си отида.

Светицата се плъзна по раклата, която й служеше за стол, за да бъде по-близо до другата.

— Хайде, не плачете — благо каза тя и сложи ръка на рамото й. — Не се обиждайте от това, което ви надумах. Препоръчах ви да се отнесете към мен с търпение. Или ме приемате, или ме оставяте. Почна ли да вадя грехове, няма кой да ме удържи… Ясно е, че ви боли, но после идва облекчението. Досега не ми казахте нищо, за да ви олекне.

— Но какво съм виновна аз, че не обичам мъжа си? — запита грешницата, задушавайки се от плач. — Нищо не мога да сторя. Не се омъжих за това, за което вие казвате, а защото се излъгах, защото не виждах нещата такива, каквито са. Не обичам мъжа си и няма да го обикна никога, та ако ще да ми заповядат всички светци от небесния двор. Затова казвам, че съм лоша, много лоша.

Гилермина въздъхна дълбоко. Пред лицето на този страхотен антагонизъм между сърцето и божествените и човешки закони, проблем неразрешим, великото й милосърдие я озари с една възвишена идея.

— Добре зная, че е трудно да се заповяда на сърцето. Но тъкмо това ви дава възможност да престанете да бъдете лоша, както се изразявате, и да извоювате огромни заслуги. Но, дъще, как не ви е хрумнало досега? Няма по-красиво нещо за душата от това да изпълниш дълга си, когато любовта не идва на помощ. Направите ли го, ще измиете всичките си грехове. Коя е най-голямата добродетел? Себеотрицанието, отказът от щастието. Кое пречиства най-много човека? Саможертвата. Нищо повече няма да ви кажа. За бога, отворете очи, разтворете от край до край сърцето си. Въоръжете се с търпение, изпълнете дълга си, примирете се, пожертвувайте се и ще се приближите до бога, съвсем ще се приближите. Направете го, но открито, да се вижда, да се усеща и в деня, в който ще станете такава, каквато ви предлагам, аз… аз…

При думата аз Гилермина сложи ръка на гърдите си и от очите й заструи светлина.

— В тоя ден… аз ще ви се изповядам, както сега се изповядвате вие пред мен.

Това така обърка Фортуната, че сълзите й секнаха. Загледа с истински страх църковната мишка.

— Не се чудете и не ме гледайте така — продължи тя. — Не съм имала случай да изхвърля на улицата щастие, сладка измама или нещо друго. Никога не съм водила борба. Проникнах в света, в който сега се движа, както се влиза от една стая в друга. Нямаше саможертва при мен или ако е имало, бе толкова незначителна, че не си заслужава да говорим. Смейте ми се, ако искате, но знайте, че когато видя някой, който има възможност да пожертвува нещо, да откъсне с болка нещо от себе си, изпитвам завист… Да, аз завиждам на лошите, завиждам им, че имат възможност да разрушат и отхвърлят цял един свят, гледам ги и им казвам: „Невежи, удава ви се случай за саможертва и не го използувате…“

Гилермина се приближи до Фортуната, която бе разбрала отлично мисълта и въпреки нейната възвишеност, и като обгърна с ръка раменете й, я притисна леко към себе си. Никога, дори на изповед, уличницата не бе чувствувала такова желание сърцето й да прелее и да изхвърли навън цялото си съдържание. Самият поглед на девата-основателка сякаш изкарваше наяве идеала за чувства и поведение, който клетата жена носеше в душата си като всички нас; идеал, който ту просветва, ту се затъмнява според обстоятелствата и който сега сияеше в душата й като светлина.