Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (163)

2

В деня на свети Еухенио доня Каста предложи да се поразходят и хапнат в Прадо, но семейство Рубин не искаха и да чуят за забавления. Не им бе до разходки. Отидоха трите Саманиего, доня Дездемона, Кеведо и още неколцина приятели. Вечерта доня Каста настоя всички да хапнат от провизиите, които бе донесла. Сбирката стана в дома на Рубин. Липсваше само Аурора, която Фортуната очакваше с нетърпение и щом чуеше стъпки по стълбището, отиваше до вратата да я отвори, преди да се е позвънило. Най-сетне вдовицата на Фенелон пристигна крайно уморена. Поръчките тоя месец бяха многобройни, аристократичните сватби зачестиха и бедната Аурора едва смогваше. За да се изпълнят поръчките навреме, бе донесла работа и у дома си. Мислеше да работи докъм полунощ. Жената на Рубин предложи помощта си и с разрешението на двете възрастни госпожи отидоха в съседната къща. Фортуната желаеше да остане насаме с приятелката си и да си поговорят надълго и нашироко за най-различни неща.

Запалиха лампите във всекидневната, Аурора извади нещата си и започна да реже и крои върху една голяма маса, която бе като тия на шивачите. Фортуната и помагаше да разгъва моделите и да ги тропосва върху плата. Аурора непрестанно измъкваше или забождаше на блузата си вдянати игли, тъй като блузата й служеше за игленик, а освен тях имаше и множество карфици. Като оглеждаше моделите с око на художник, хващаше било игла, било ножици, навеждаше се над масата, изправяше се и наблюдаваше от разстояние резултата от кроенето, местеше глава, за да открие най-удачния ъгъл за наблюдение, започна да приказва, изхвърляйки думите като излишък от духовната енергия, която влагаше в механичната си дейност.

— Днес е било погребението. Канделария ми каза, че било нещо изключително! Катафалката стигала чак до тавана, а ковчегът бял великолепен, много свещи… Виждаш за какво са им нужни парите на тия ергени егоисти… Там били Санта Крус и Руис Очоа, Трухильо и знам ли кой още… Понеже от доста дни насам не сме се виждали, не можах да ти разкажа какво изпитах оная сутрин. Ще видиш. Около осем и половина минах през площад „Понтехос“, за да ида на работа, когато видях да излиза от портала като луд слугата англичанин… Както разбрах по-късно, тичал при братовчед ми Морено-Рубио, който живее на улица „Бордадорес“. Рекох си: „Какво ли е станало?“ Саманиего излезе от магазина и ме запита: „Какво има?“ „Как какво има?“ Тогава англичанинът ни рече с ужас, който не мога да опиша: „Господин умрял, господин като мъртъв.“ Пепе се затича нататък, аз — след него. На портала имаше сума ти народ, едни влизаха, други излизаха и всички жалеха за станалото. Качих се с Пепе… Вратата беше отворена. Виковете на Патросинио Морено се чуваха от стълбите. Ах, какво стана! Обзе ме такъв страх, че не мога да ти опиша. Малко по малко се приближих до стаята. Вътре беше светицата, все още с манто и молитвеника в ръка… Приличаше на статуя. А Морено… не искам да си спомням… седнал на един стол до масата… Казват, че го намерили облегнал глава върху ръцете си, вкочанен и без капка кръв, не мога да ти опиша как ме ужаси това, което видях. Бяха го изправили на стола. Цялата предна част на ризата му бе в кръв, брадата му пълна със съсиреци… очите отворени — тук Аурора преустанови работата, влагайки цялата си душа в това, което разказваше. — Не поисках да вляза. Върнах се от вратата и не знам как стигнах до ателието, понеже падах и ставах по пътя, така се бях уплашила. Трябва да признаем, че беше редно тоя човек да свърши зле, но това не означава, че не трябва да изпитваш жал — отново насочи вниманието си към работата. — През целия ден се чувствувах зле и току ме избиваше на плач. Лошо се отнесе с мен, много лошо… Ах! Вече знам, че всичко на тоя свят се плаща.

— Горкият човек! — възкликна Фортуната. — И аз се нажалих, като разбрах. Но знаеш ли? Днес здравата се сдърпахме с оня, защото му казах…

— Какво? — запита Аурора, като отново преустанови работата си и се вгледа с лукав поглед в приятелката си.

— Да… Така се ядоса, че се скарахме. Ах, колко ми е мъчно! Защото, ако е клевета, представяш ли си какъв ужас е да му излизам с тая история!

— Не е клевета — отвърна вдовицата на Фенелон, насочвайки част от вниманието си към работата. — Може да е грешка. Кой, по дяволите, знае какво става в душата на красавицата? Че покойният Морено беше луд по нея, няма съмнение. Остава да се разбере например, дали тя му е отвръщала или не.

— Ти ми каза, че му е отвръщала и са се срещали…

— Да, но ти го казах само като предположение, нищо повече — отвърна хитрата жена с известна хладина, сякаш й се искаше да сменят темата. — А ти побърза да му го разкажеш. Сигурно е побеснял. Трябва да се пипа внимателно, приятелко моя, и да не се засяга самолюбието на мъжете. Трябвало е да предположиш, че ще се ядоса.

— Как смяташ? Нека си говорим, все едно, че сме пред изповедник. Как смяташ? Ангел ли е, както казват, или не?

Аурора остави ножиците и забоде в блузата си вдянатата игла. Слад като обмисли отговора си, рече:

— Ако говорим истината, без да твърдим нищо категорично, ще ти кажа, че я смятам за добродетелна. Ако братовчед ми не беше умрял, не зная докъде щяха да стигнат нещата. Той я задиряше по най-глупавия начин… Кой да го очаква. Толкова ловък мъж! Тя, не знам… Мисля, че му се подиграваше… И си го заслужаваше мошеникът. Може и да изпитваше някаква симпатия. Но… колкото до срещи, приятелко моя, струва ми се, че не е имало, казвам, струва ми се, а ако съм казала нещо такова, било е предположение и си вземам думите обратно.

Тя се вдълбочи в работата си и остави другата обзета от смут.

— В края на краищата — добави малко по-късно, — какво, те засяга дали е почтена, или е престанала да бъде? Теб те интересува той да те обича повече от нея.

— О, не! — възкликна Фортуната с цялата си душа. — Ако тая жена не беше почтена, щях да си мисля, че на тоя свят няма почтеност и всеки може да си прави каквото му скимне… Имам чувството, че се къса всичко, което ни крепи, не знам дали се изразявам добре, и че няма да има разлика между бяло и черно. Повярвай, това съмнение не ми излиза от главата нито за миг; все това си мисля и колкото се радвам, че е лоша, толкова се радвам и че не е. Ах, не знаеш колко неща премислям на ден. Чет нямат нещата, които ми минават през ума.

— Тогава се успокой веднъж завинаги — каза другата, без да я гледа. — Смятай я за почтена и когато отвориш дума за това пред него, дай му да разбере, че и ти така мислиш, а не се мъчи да го накараш да те уважава, задоволи се с любовта.

— Я остави тия работи — скочи ядосана Фортуната. — Край вече… Само това куче ми липсва! За петнайсет дни го видях само два пъти. Винаги идва късно и сякаш без желание. О, знам му аз номерата, наизуст ги знам! Пак иска да ме бутне във водата, виждам го, в момента го виждам. Ясно му го казах днес и не отвърна нищо.

— Тогава трябва да поздравим небесната красавица.

— А, не… Мисля, че сега ветропоказателят сочи в друга посока. Мами ме с някоя, която нито аз, нито жена му познаваме. По-точно и двете ни лъже и ми е едно такова, че не знам дали съм жива или мъртва… изпълнена съм с бяс и ревност. Няма да се оставя, докато не го спипам, и вярвай ми, ако го пипна и ако пипна другата, не знам какво ще ги направя. Ще отмъстя за небесната красавица, ще си отмъстя и аз. Не искам да умра без това удоволствие.

— Кажи ми едно нещо… Спряла ли си се на определена жена? — запита приятелката й, като я гледаше изпитателно.

— Не знам, тая нощ се чудех дали не е София Феролана, Пери или Антония, тая, дето ходеше с Вилялонга.

— Естествено е да се съмняваш в познатите си. Какво ще ми дадеш, скъпа моя, ако разбера?

При тия думи Аурора преустанови напълно работата си и застана пред нея с най-любезен вид.

— Какво да ти дам? Каквото поискаш. Всичко, което имам… Вечно ще те благославям.

— Добре, остави всичко на мен. Хвана ли единия край на конеца, ще стигнем и до другия. Не го казвам току-така. В ателието има едно момиченце, много миловидно, та ми се струва, струва ми се…

— В ателието ти?

— Да, ама не бързай… Може би не е тя… Искам да кажа, че чрез нея ще уловя конеца и ще видиш… Ще размотавам, ще размотавам, докато разберем всичко. Довери ми се и не прави нищо на своя глава. Обещай ми да не се бъркаш. Без това условие не разчитай на мен.

— Добре, обещавам. Ама ще ми казваш всичко, което научаваш. Казвам ти, че пипна ли я… Все ми е едно дали ще ида в „Модело“, кълна ти се, все ми е едно. Вече я усещам в ръчичките си…

Доня Каста влезе, след като бе отключила сама вратата. Беше късно и Фортуната трябваше да се оттегли. Аурора поработи още малко, като си викаше: „Побеснеят ли, тия глупачки стават опасни. Но ще миряса. Само това оставаше! Хубаво щяхме да се наредим!…“