Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

11

Заключението на Кеведо за състоянието на майката не бе тревожно, ала новините за детето бяха лоши: акушерът каза, че е останало без храна. Следобед Пласидо извести госпожата, че оная жена отказва да даде сина си на дойка, дори и да са я спуснали от небето; твърди, че има мляко; детето се къса от плач, давайки да се разбере, че майка му лъже безочливо.

— С една дума, госпожо — добави Еступиня с яростно раболепие, — тая жена е за убиване. По-лоша е от най-лошите и иска рожбата й да загине…

Основателката се качи горе и се зарадва, като видя Балестер.

— Да видим дали ще я убедите, че не може да кърми. Бедната, не е на себе си и си въобразява, че ще й отнемат детето. А не е така, не е така… Най-важното е да го кърмят добре.

— Казах й го вече. Повторих почти същите думи, госпожо. Ако бяхте видели!… Състоянието на апатия и тъга, в което е изпаднала днес, никак не ми се нрави. Невъзможно е да откопчиш отговор от нея, каквото й да я питаш. Държи детето си на ръце и щом почнат да говорят за дойка или за това, че кърмата й е секнала, го притиска към себе си, така го притиска, че се боя да не го задуши.

— Бог да ни е на помощ! Ще вляза при този звяр и ще се опитам да го укротя.

Все още изпълнена с недоверие и страх, Фортуната като че се зарадва на Гилермина, която поздрави с изключителна любезност и прояви голям интерес към нея и детето.

— Колко се радвам да ви видя! — възкликна грешницата, без да помръдне. — Много исках да дойдете, за да ви кажа нещо…

— В такъв случай кажете го, че бързам.

Клетата жена сложи детето до себе си, което бе проява на доверие, но го обгърна с ръка, за да бъде под нейна закрила.

— Ще ми го вземете ли? Кажете, ако искате да ми вземете… Не вярвам. Това е шега. Ще повярвам на това, което вие ми кажете.

— Благодаря ви, приятелко моя… Смятате ме за крадла на деца. Не знаех, че съм вещица…

— Не, работата е… Мислех, че ще ми го вземат, загдето съм била толкова лоша. Но то няма нищо общо, нали? Защото сега съм още по-лоша. Извърших голям грях, госпожо, толкова голям, че не вярвам бог да ми прости.

— Пак ли някоя глупост? — запита светицата, като се наведе към нея и я погали по брадичката.

— Ах, госпожо, дано да е глупост! Ще ви кажа. Но не ме хокайте много… Снощи моят мъж беше тук и говорихме, и аз му дадох двайсет дуро, за да купи револвер. Револверът е, за да убием онзи и оная… преди всичко оная французойка, безчестница и предателка…

Думите й направиха много силно впечатление на Гилермина и тя трябваше да напрегне волята си, за да си придаде спокоен вид.

— Доста голяма глупост, да, госпожо… Но вашият съпруг няма да направи нищо. Разговарях с него и ми се стори много разумен.

— Разумът е неговата тема, но не трябва да му се вярва… Колкото до изстрелите, ще го направи, вярвайте ми. Хубаво му подпалих главата. С нещата, които му казах, избих от мозъка му цялата мъдрост, дето я имаше. Отново се побърка, госпожо. Обещах му да го обичам, както той обичаше мен и, повярвайте, обещанието ми беше искрено.

— Карате ме да треперя — каза светицата с тревога. — Този грях е най-ужасният от всички. Ако ги убие, той върши по-малък грях от вас, която сте го изпратила, подстрекавайки го с обещания.

— И на мен така ми се струва, затова цяла нощ ме беше страх.

— Ако признаете, че сте постъпила лошо, поискате прошка и успеете да се отърсите от злосторното си намерение, бог ще прояви милост към грешницата.

— Там е работата, че… искам да кажа, разкаяла съм се наполовина… Да убие него? Знаете ли, жал ми е. Не, не, него не трябва да убива, само оная мошеничка, измамница, лъжкиня… Няма ли капка срам да вярва, че ще има деца? Тя и деца! Кажете ми, губи ли се нещо, ако отиде на оня свят такъв боклук?

Произнесе тия думи с тъй естествен тон, че за миг Гилермина се поколеба дали да се възмути, или да ги вземе на шега.

— Хубави идеи ви идват, много хубави! Имам чувството, че съпругът и съпругата си съперничат… по мъдрост. Ако веднага не се отречете от всичките тия глупости, ще си отида и няма да ме видите, докато сте жива. Такова нещо не може да се търпи.

— Значи това чудовище няма да си получи наказанието? Чудесно. И ще продължи да ни се присмива… Не разбирам това.

— Бог е този, който наказва, ние се учим.

Замълчаха и се загледаха една друга.

— Трябва да ви доведа изповедник. Не сте добре нито тялом, нито духом. Дано бог не дава, но ако смъртта ви свари ненадейно, такава, каквато сте сега, хубав късмет ще извадите.

— Ако умра, ще взема със себе си и детето — каза дяволската жена, като го взе на ръце и го притисна към гърдите си.

— Още една глупост. Не сме добре днес.

— Не е ли мое? Не му ли дадох аз живота? — запита Фортуната с трескаво нетърпение и жар.

— Какво? Вие да сте му дала живот? Мила моя, претенциите ви не са малки. Искате да се съревновавате със създателя на света и на всички неща…. Престанете, че ще се разсмея. Стоим тук като две глупачки, а трябва да поправим нещата. Извикайте мъжа си и му кажете, че за да го обичате, както бог повелява, не трябва да убива никого, абсолютно никого. Ще го сторите ли?

— Да, щом вие ми нареждате. Мислех, че не е грях да убиеш онзи, който те мами, който те предава… Искам да кажа, че не е много голям грях. Снощи ме прихванаха, знам си, злобата ми се качи в главата. Така я мразя! Мисля, че може да мразиш някого, може да искаш да го убият и пак да не си лоша.

Седна в леглото, за да подкрепи с жестове довода, който й бе дошъл наум и който смяташе за много силен:

— Искам да ви питам за едно нещо, госпожо, не трябва да го премълчавам, нали? Защо след като толкова много знаете, не ми отговорите на следното?

— На кое?

— На това разсъждение. Както казват, госпожа Хасинта е ангел, нали така? Всички тъй смятат… Добре, с всичките си достойнства и благочестие няма ли да се зарадва, ако ме пратят на онзи свят?

Отново се отпусна на възглавницата, очаквайки със задоволство отговора, защото бе сигурна, че на светицата не й оставаше нищо друго освен да излъже.

— Какво говорите? — възмути се Гилермина. — Хасинта да пожелае смъртта на някого! Или сте глупачка, или сте се побъркала.

— Добре, тогава ще ви попитам за нещо друго — изтегли се към втория окоп, след като бе прогонена от първия. — Няма ли да се зарадва младата госпожа, ако умра?

— Да се радва, ако умрете, ако бог ви вземе при себе си? — светицата се колебаеше. — И това не, и това не. Хасинта не желае злото на ближния и знае, че трябва да обичаме враговете си и да правим добро на тези, които ни мразят.

Фортуната изрази недоверието си с едно меланхолично „хм!“

— Не вярвате?

— Да ми желае доброто? Не вярвам.

— Хасинта не е злопаметна, дори не си спомня за вас.

— Ама това, че гледа на мен с добри очи…

— Оставаше и да ви обича, както обича мен… Напълно сте си го заслужила. Трябва да сте доволна, че ви прощава.

— Наистина ли ми прощава? Вярно ли е?

— Съвсем вярно. Вие, която не знаете какво е вяра, нито страх от бога, не разбирате тия неща.

— И би могла да ми стане приятелка?

— Е, чак приятелка… Това вече е малко прекалено — не можеше да сдържи смеха си. — Претенциите ви не са скромни. След всичко, което се е случило, искате и да се сприятелите…

— Приятелки!… — повтори дяволската жена, като свъси вежди. — Каквото и да говорите, тя не може да ме гледа, особено сега, когато аз имам дете, а тя няма. Съвсем ясно е, че няма и да има. И през ум да не й минава.

Тъй като Балестер се бе приближил до вратата на спалнята, щом чу светицата да се смее, тя му каза:

— Ако искате да се посмеете, влезте, това е истинска комедия. Вашата приятелка е знаменита. Какви идеи! Съвсем сигурно е, че ще й доведа отец Нонес. Хубаво трябва да я пречистим. С една дума, тръгвам си, че с тия глупости ще си загубя сутринта.

Изправи се, но Фортуната я дръпна за роклята, за да я накара да седне отново.

— Остава ми още едно съмнение, госпожо. Избавете ме от него.

— Да чуем това съмнение. Сигурно е пак някоя безсмислица. Каква глава!

— Седнете за малко, искам да ви питам нещо. Кажете ми — сниши тя глас, — прегрешавала ли е Хасинта с онзи господин?

— Пресвета Богородице! С кой господин?

— С онзи, който неочаквано умря.

— Млъкнете, млъкнете или ще ви набия!…

— Не, и аз вече не вярвам. По-рано вярвах, но престанах да вярвам, понеже ми го каза безчестната Аурора… Беше ми останало съвсем мъничко съмнение.

— Оная! — рече светицата с безкрайно презрение. — Имала е смелостта и да говори!…

— Ужасно лоша е. Представа си нямате колко е лоша! — След това добави най-чистосърдечно: — Такава, каквото ме виждате, в сравнение с нея съм ангел.

— Точно тъй — усмихна се светицата. — Нека не се занимаваме с тия долни неща. Хасинта да изневери!… Тия закоравели грешници си мислят, че всички са като тях.

— Не, аз не го вярвам, госпожо, изобщо не съм го вярвала — бе много смутена. — Тя каза това и тя го вярваше… Знаете ли какво? — придърпа я към себе си и заговори поверително. — Не се съмнявайте в думите ми. Една от причините, заради които я бих, беше, дето ми каза, дето ми пусна мухата, че и Хасинта била като нас. Кажете, не заслужаваше ли да я цапардосам с ключа, загдето оскърби нашата приятелка? Нали го заслужаваше? Съвсем ясно е.

Гилермина се обърка, чудеше се да одобри или да възрази.

— Разбираме се така — рече тя, като стана, — утре при вас ще дойде отец Нонес, а при това теленце — една астурийска дойка, която, както казва Еступиня…

— Дойка? Не. За какво, аз мога. Не видяхте ли колко сит е кралят на къщата?… Не е ли вярно, съкровище мое, че изобщо не ти трябват дойки? Майка му, майка му ще даде на детенцето всичко, от което се нуждае.

— Господин Кеведо знае повече от вас. Тук се прави това, което аз казвам — заяви светицата с онзи заповеднически тон и изражение, на които никой не смееше да се противи. — Ако Кеведо не промени мнението си до утре, кърмачката ще дойде. Вие ще мълчите и ще се подчинявате. Аз плащам, аз разполагам. Значи, кротувайте, а по-късно ще поговорим. С изпълнението на настоящия декрет е натоварен негово превъзходителство господин Балестер.