Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

4

След вечеря отидоха всички у доня Каста, където трябваше да се съберат, за да излязат на разходка. Едва-що влязоха и се появи Балестер, който каза, че е задухал много силен вятър и може би идва буря, поради това се стигна до единодушно съгласие да не излизат; запалиха осветлението във всекидневната и доня Каста нареди на Олимпия да изпълни пиесата, за да я чуят Максимилиано и Балестер.

Олимпия, по-малката дъщеря на Саманиего, би предизвикала голямо възхищение по времето, когато е било модно да си болен от туберкулоза или поне да имаш такъв вид. Слаба, изтънчена, с тъмни кръгове под очите, с фин профил и романтично изражение, това момиче би било съвършена красавица преди петдесет години, в дните на буклите и тънките талии. Доня Каста искаше дъщерите й да знаят да си вадят хляба, ако случайно обеднеят някой ден, ето защо Олимпия бе отведена в консерваторията още от ранна възраст. Седем години прекара там, удряйки клавишите, след което продължи да ги удря в къщи под ръководството на един реномиран учител, който идваше два пъти в седмицата. Трябваше да издържи добре изпитите и за тая цел девойката изучаваше в продължение на три години една прекрасна пиеса, която тъй и не можа да овладее. Пиеса — сутрин, пиеса — следобед, пиеса — вечер. Балестер вече я знаеше наизуст до последната нота. Олимпия не бе успяла да изсвири цялата пиеса, от adagio patetico до presto con fuoco, без да сбърка поне веднъж, и винаги, когато свиреше пред хора, се объркваше и твореше такава бъркотия от ноти, че и Христос не би могъл да я разбере. Тъй че доня Каста я караше да свири пред непознати, за да преодолее страха от публиката.

Решението да не излизат на разходка опечали госпожицата, защото нямаше да може да поговори с годеника си, който в тоя момент се бе заковал на ъгъла на улица „Трес Песес“ в очакване да се появи семейството, за да се присъедини към него. Беше способно момче, което учеше последна година неизвестно каква специалност и пишеше критически статии (безплатно) за различни вестници. Въпреки очевидните му заложби доня Каста не го гледаше с добро око, защото като занятие за издържане на семейство критиката, чистосърдечно казано, не й се струваше от най-доходните. Ала Олимпия бе много увлечена. Четеше всички статии на своя годеник, които той й носеше, изрязани от вестниците и залепени върху листа от тетрадка, и това четиво я просвещаваше значително. Пазеше цялата тази купчина сентенции при писмата и кичурите коса. Доня Каста все още не позволяваше на забележителния момък да стъпи в дома й.

Девойката изпълни своята пиеса с немалко умора, като ту блъскаше клавишите, сякаш искаше да ги накаже за някакъв грях, който бяха извършили, ту ги милваше, за да звучат нежно, като си помагаше с педала и извиваше тяло на една страна, после на друга, а лицето й приемаше печален или яростен израз в зависимост от пасажа. Поради големия брой ноти, които поглъщаха, пръстите й приличаха на уста, изпитваща закъснял глад. При трудните пасажи едни ноти изпреварваха тия, които ги предхождат, а други изоставаха, но щом се стигнеше до някой лесен елемент, пианистката си казваше „тук няма грешка“ и компенсираше предишните си несполуки. Докато траеше това дълго мъчение на клавишите, възклицанията на възхищение не секнаха.

— Какви пръсти има това момиче! Гелбенсу ми е направо смешен… И какъв артистичен дар, каква изразителност! — казваше тоя зевзек Балестер.

А доня Каста:

— Сега следва трудният пасаж, сега… В тоя откъс няма грешка. Каква чистота, каква фразировка!…

Доня Лупе също се превземаше и Фортуната се виждаше принудена да изразява ентусиазъм, макар и да не разбираше нищичко от тая олелия и вътре в себе си недоумяваше как е възможно това да се нарича възвишено изкуство и защо сериозните хора аплодират музика, подобна на звуците, които се разнасят от някоя медникарска работилница. Която и да било песенчица от уличните латерни й харесваше и я вълнуваше повече.

Олимпия свиреше с вяра и чувство, подозирайки, че огледалото на критиците я слуша от улицата. Бе изнурена и потна, като свърши, боляха я всички кости и едва дишаше. Дори не й стигна дъх да благодари за комплиментите, които валяха от всички страни. Закашля се тъй силно, сякаш всеки миг щеше да почне да плюе кръв.

— Дъще — каза майка й, като я видя да отива към балкона, — не се показвай навън, че си изпотена. Вземи, сложи си този шал.

Тя го наметна и като не можеше да сдържи желанието си да се покаже на балкона, излезе с Фортуната, за да съзерцават страдащата душа, която бродеше по отсрещния тротоар.

След малко влезе Аурора, по-голямата дъщеря на Саманиего, която бе много различна от сестра си: чернокоса, приятна на вид, без да бъде красавица, жена от тези, които, някак безформено снажни, съчетават анемичния цвят със свежестта на бледата плът. Гърдите й бяха непропорционално големи, шията къса, бедрата и талията добре заоблени, а шевовете на ръкавите й заплашваха да се пукнат от напиращата пълнота на ръцете. Главата й беше хубава, с къса и добре оформена коса. Имаше по-добър вкус от сестра си, обличаше се с грациозната простота на чужденките, които си вадят хляба зад щанда на някой елегантен магазин или на касата в някой ресторант. Костюмът й винаги бе едноцветен, без гарнитури, със строга кройка и някак делови, костюм на млада жена, която излиза сама на улицата и работи почтено.

Нека обясним това. Аурора Саманиего бе на тридесет години, вдовица на един французин, който бе дошъл в Испания като представител на чуждестранни дрогеристки къщи. Наскоро след като се ожениха, някъде към 1865 година, французинът замина с жена си за Бордо, където наследи от родителите си фирма за бельо, която въздигна с упорит труд, полагайки основите на цяло състояние. Но Бисмарк и Наполеон III го разориха, тъй като тия две личности предизвикаха войната от 1870 година, покосила толкова надежди. Фенелон, иначе много добър човек, с търговски ум, страдаше от недостатъка chauvinisme[1]. Грабна оръжието, записа се в редовете на войската и при първите изстрели прусаците го проснаха мъртъв.

Вдовица и с малко пари, макар и без деца, тя се върна в Мадрид, където умението и навиците, които бе придобила, не можаха да влязат в употреба, тъй като тук нямаше големи магазини, а съществуващите бяха обслужвани от лентяи, които присвояваха единствения почтен начин на момичетата да си вадят хляба. Вдовицата на Фенелон знаеше всичко за бранша бельо, бе силна в сметките, имаше ясни понятия за икономическия ред и режима, към които трябва да се придържа една добре организирана търговия, и говореше френски перфектно. Но всички тези способности щяха да си останат без покритие чак до края на света, ако на Пепе Саманиего не му бе хрумнало да развие търговия с бельо в тон с последните новости в чужбина и да включи в нея една толкова интелигентна личност като братовчедка си. Планът бе замислен с голям размах. Аурора щеше да оглавява отдела за младоженци, пелени за кръщавки, бельо за деца и жени. Капиталът за това важно производство бе даден от дон Мануел Морено-Исла, който вярваше в почтеността и ловкостта на Пепе Саманиего. Магазинът щеше да се помещава в една нова сграда на възвишението към „Санта Крус“ срещу улица „Понтехос“, и витрините му положително щяха да бъдат най-представителните и елегантните в Мадрид. Откриване — първи септември.

Саманиего се намираше в Париж на покупки и по времето на нашия разказ вече пристигаха първите сандъци. Във временния магазин, който бе в съседство с истинския, кипеше трескава дейност. Начело на прекрасна плеяда сръчни служителки Аурора подреждаше моделите, които щяха да бъдат показани след откриването като мостри на чудесната конфекция на къщата. От изгрев до залез-слънце живееше сред вълни от батиста с пяна от изящни дантели, кроеше и пробваше, бодвайки тук, рязвайки с ножицата там, и ръководеше ятото шивачки колкото с интелигентност, толкова и с авторитет.

Вечер, когато се прибереше уморена у дома, на майка й се нравеше да присъствуват доня Лупе, Фортуната или другите приятелки, за да даде воля на суетата си. Щом я видеше да се появява, лицето й светваше и оттук нататък се говореше само за новия магазин и за невижданите неща в него, от който елегантният Мадрид щеше да се възхищава. Четирите жени не затваряха уста до дванадесет, тъй че като видя да надвисва буреносният облак на бельото, Балестер хвана за ръката Макси и му рече:

— Ние двамата отиваме да видим някоя пиеска в театъра.

Трябва да кажем, че Олимпия, която не участвуваше в перченето и меркантилното въодушевление на майка си, продължаваше да стои облегната на парапета на балкона и да гледа меланхоличната сянка на скучаещия Аристарх, като му подхвърляше отгоре някоя и друга думичка, за да подслади безкрайното му чакане.

— Сигурно си много уморена, сядай — каза доня Каста на дъщеря си, начевайки сплетните. — Как върви работата?

— Днес изпробваха газта в новия магазин. Ще бъде едно чудо. Пристигат вече сандъци с нови стоки; има например толкова красиви неща, каквито още не са виждани в Мадрид. Тук не знаят да подреждат витрините. Ще видите, ще видите нашите, ще бъдат с най-хубавата стока, за да привлича вниманието и кара хората да спират и влизат вътре, за да купят нещо. Като влязат, им показваме и други неща, караме ги да видят това и онова, прикоткваме ги и накрая падат в капана. Тукашните бакали си нямат никакво понятие от étalage[2], а що се отнася до изкуството да се продава, малцина го владеят. Повечето все още принадлежат към школата на Еступиня, който гълчеше купувачите.

— Аз мисля — каза доня Лупе с алчен израз, — че Пепе Саманиего ще развърти голяма търговия. Мадрид е неразорана нива. Цялата работа е да си отракан. О, фармацевтичният бранш, бога ми, е истинска мина! Водя битка с Макси да изобрети нещо, да измисли някоя панацея. Ама сме станали много морални и много честни. Ето защо тоя народ не напредва и чужденците ни експлоатират, отмъквайки всичката пара.

Последното изречение върна разговора към първоначалната тема, от която се бе отклонил мъничко с панацеята.

— Затова — каза доня Каста — един магазин като най-добрите в чужбина, няма как да не се позлати, защото, след като съществува, госпожите от висшето общество не е нужно да ходят в Байона и Биариц да си купуват последните новости.

Аурора носеше костюм от светлосин памучен плат с кожен колан и голяма тока. Бе облечена с непринудеността и простотата на елегантна работничка. За момент влезе да си вземе леката закуска, по-точно лакомството, което майка и винаги пазеше за нея, и се върна с купичка в едната ръка и лъжичка в другата. Беше компот от сливи, който тя изяде с парче козуначена кифла.

— Искате ли?… Та казвах, че в сандъците, които сега са в митницата в Ирун, има детски костюмчета от трико, които ще предизвикат сензация. Моделът пристигна вчера с най-голяма бързина, дойде също и fichu[3], по който приготвяме имитации с обикновена дантела за простолюдието. Ще видите, ще видите… Поличката за кръщаване, която правим с дантела valencienne[4], няма да струва по-малко от петстотин франка — Аурора имаше навика да пресмята винаги във франкове. — Наистина е очарователна. Щом бъде готова, ще я донеса да я видите.

— По-добре е ние да дойдем там — каза доня Лупе, — за да видим и претършуваме всичко, преди да отворите за купувачи.

Фортуната казваше по нещо, макар и рядко, тъй като темата за магазина не я интересуваше кой знае колко. След като изяде купичката компот, Аурора отиде в кухнята и се върна с жълтъчени сладки, сложени в хартия. Колко лакома беше! Предложи една на Фортуната, която я взе, а доня Каста се приготви да поднесе на приятелките си вода. Госпожата влагаше цялото си същество в изстудяването на водата в делвите и се хвалеше, че никъде няма толкова прясна и сладка вода като в нейния дом. Донесе една чиния със сладкиши, после отиде да налее от драгоценното съдържание на делвите — няколко на брой и с различна температура в зависимост от това дали ги изнасяше или не на балкона. Доня Лупе й помагаше да носят водата, а в това време Аурора улови Фортуната през кръста й двете излязоха на балкона на всекидневната. Изядоха по една жълтъчена сладка с шоколад, след което си взеха по една с кокосов орех.

Озовали се далеч от досадните уши на доня Лупе и доня Каста, Аурора прошепна на Фортуната:

— Всички заминаха днес следобед… Братовчед ми Маноло също отива с тях.

Бележки

[1] Шовинизъм (фр.). — Б.пр.

[2] Подреждане на щандове (фр.). — Б.пр.

[3] Шал (фр.). — Б.пр.

[4] Валенсианска (фр.). — Б.пр.