Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

3

Скромната кръщавка се състоя в „Сан Хинес“ през една априлска сутрин. Нарекоха детето Хуан Еваристо Сехисмундо и с още няколко имена. Балестер се изсили, канейки храбро Искиердо и Идо дел Саграрио в близкото кафене „Леванте“. Настоя много маестрото да хапне един бифтек, но дон Хосе отказа, макар че много му се искаше. Само от миризмата на месото и при вида на мазнината и кръвта в чиниите на приятелите му се струваше, че ще се побърка. Обедът му се състоеше от кафе със сандвич. След кафето дойдоха и чашките, но учителят отказа и тях; моделът обаче се наля с ром до козирката, без това да се отрази ни най-малко на солидната му глава, която сякаш бе дестилатор. Докато ядяха, видяха да излиза от кафенето Максимилиано Рубин, но тъй като той не ги забеляза или се направи, че не ги е видял, не му се обадиха. Към един часа Балестер тръгна към аптеката, а двамата Хосе се върнаха в дома на улица „Кава“. Беше неделя и двамата бяха свободни. Искиердо прати Енкарнасион за бира и като измъкна доминото от една много мръсна кутия, започна да нарежда пуловете, за да изиграят една игра. И Платоновите хроники разказват, че преди да стигнат средата на втората партия, клетите пулове останаха сами. Идо бе станал и се разхождаше из стаята. Искиердо се изтегна на канапето във викториански стил и заспа като истинско животно: с шапка върху очите, отворена уста и разперени ръце и крака. Сегунда отведе Енкарнасион на площадчето, където предишната нощ се бяха запалили две-три сергии до нейната, и цялата сутрин помагаха на жените да подреждат вехториите, които бяха оцелели, и да поправят каквото можеше да се поправи.

Тоя ден Фортуната изпитваше голяма скука и непреодолимо желание да стане. Продължаваше да лежи от уважение към заповедите на господин Кеведо, но едва ли щеше да изтрае още два дни в тоя убийствен затвор. След като го върнаха от „Сан Хинес“, Хуан Еваристо Сехисмундо имаше толкова мил и доволен вид, сякаш съзнаваше щастливото си въвеждане в християнското семейство, и за да го отпразнува, щом се озова до майка си, засука така, че в гърдите й не остана капка мляко. Хъркането на достопочтения Платон стигаше до слуха на Фортуната като монолог на прасе, чуваше и стъпките на Идо, някоя и друга неразбираема думичка, въздишките му, които приличаха на изблици на мъка или на поетически възклицания, струваше й се, че вижда ръцете му или част от тях, които той вдигаше почти до тавана. Малко по-късно отвън се позвъни и дон Хосе излезе да отвори. Фортуната помисли, че е Енкарнасион, която се връщаше от площадчето, но грешеше. Долови шушукане зад вратата. Кой ли беше? После дочу стъпки и скърцане на обувки, които я накараха да трепне, а като видя на вратата Максимилиано, онемя от ужас. Той беше, не искаше да повярва, но нямаше съмнение, че е той. Стъписването й бе тъй голямо, че едва успя да нададе слаб вик и първото й движение беше да протегне ръце към детето си, решена да разкъса на парчета всеки, който би се осмелил да му причини зло или да й го отнеме. Повече от минута Рубин не помръдна от прага, очертан в рамката на вратата като фигура от картина. Странно нещо! По лицето и в държанието му не се забелязваше никаква враждебност. Гледаше жена си със сериозен поглед, но без строгост и когато най-сетне тръгна към леглото, лицето му доби почти снизходително изражение. Но тя не беше на себе си и го изгледа като човек, готов да се защищава енергично.

— Чичо, чичо! — извика тя. — Енкарнасион!…

Тъй като не чу отговор нито от Искиердо, нито от слугинята, реши да извика онова чучело, което продължаваше да се разхожда из стаята. Но преди да произнесе името му, то се изтри от паметта й.

— Как, по дяволите, се наричаше тоя човек? Хей, вие, елате тук… Ах, сега си спомних! Господин Саграрио, разбудете, ако обичате, чичо.

Но чичото не се събуждаше, а дон Хосе като че ли не чуваше, че го викат.

— Изглежда, се страхуваш от мен и викаш за помощ — обади се Макси с хладно добродушие. — Няма да те изям. Грешиш, ако мислиш, че идвам с лоши намерения. Сега вече не е необходимо да те убивам или да убивам някой друг. Тая глупава мисъл отлетя… за щастие на всички.

Докато говореше, приседна на стола, свали си шапката и я сложи на леглото. На Фортуната й се стори, че е отслабнал, плешивината му се беше увеличила и в погледа му имаше някаква ведрина, която я успокои.

— Макар че никой не ми каза нито дума — продължи Рубин, — зная всичко, което се случи с теб; узнах го със собствения си разум и дойдох да ти изразя съчувствието си и да ти направя едно голямо добро… Защото добре знаеш, че загубих разсъдъка си, но после отново си го върнах. Бог ми го отне и ми го върна толкова съвършен, че сега разсъждавам по-добре от теб и от цялото семейство. Не се учудвай, от това, което ще ти кажа, ще разбереш, че главата ми е в ред както никога досега. Какво, не вярваш ли?

Фортуната се чудеше да вярва или не. Страхът й не бе преминал и очакваше след тия спокойни думи да дойдат и гневните безсмислици. Не отвърна нищо и продължи да стои до детето си, готова да го защити при първото нападение. Макси сякаш не забелязваше детето. Изрече следните думи с много спокоен тон:

— Главата ми е напълно в ред и си давам сметка за твоето и моето положение. Между теб и мен вече не може да има нищо. Оженихме се поради твоя слабост и моя грешка. Аз те обожавах, ти мен — не. Невъзможен брак. Разводът трябваше да дойде и разводът дойде. Аз се побърках, ти се освободи. Глупостите, които извършихме, бяха поправени от природата. С природата не можеш да се бориш.

Гледаше издутите завивки, под които беше Хуан Еваристо, но тъй като в държането му не се долавяше враждебност, Фортуната започна да се успокоява.

— Вече зная какво има там. Бедното дете! Бог пожела да не бъде мое. Ако беше, щеше да ме обичаш малко. Но не е, това знаят всички, зная го и аз… Консумиран развод. Така е по-добре. Не трябваше да се женя за теб. Платих си, като загубих разсъдъка си. Какво трябва да сторя сега, когато разумът ми се възвърна? Да огледам нещата, безпристрастно, да се подчиня на фактите и да съблюдавам страхотните уроци, които бог ни дава… Най-напред ми ги даде на мен… Сега и на теб. Приготви се. Не съм тук, за да ти причиня зло, а за да ти съобщя за новия урок, защото камъните, които ни праща небето, лекуват, пречистят и укрепват човека.

„Здрав ли е — мислеше си Фортуната, — или е по-луд отпреди? Ужасно ми досажда, но се търпи, стига да не премине границата.“

Поиска да каже нещо на глас, но той не я остави да се обади, все едно че бе донесъл подготвена реч, която искаше да произнесе цялата, тъй че веднага продължи:

— Помниш ли, когато бях луд? Какви страдания ти причиних, но ти ги заслужаваше, защото в действителност се държеше много зле с мен. В главата ми се беше загнездила мисълта, че ми изневеряваш; не разполагах с никакви факти, но убеждението не ме напускаше. Не зная дали сънувах, че ще ставаш майка, или ревността ми внуши тази мисъл. Защото толкова ревнувах, че не можех да живея. „Моята жена ме мами, казвах си аз, няма как да не ме мами; не може да бъде другояче.“ И тъй като те обичах много, не намирах друг изход освен смъртта, ето защо, също както мъхът се появява по дънерите, така в главата ми се роди мисълта за освобождението, която в същност беше претекст и хитрост на разума за оправдание на убийството и самоубийството. То бе рефлекс на нормалните мисли, модификация на обичайния начин на разсъждение, преиначено от болния ми мозък. Ах, колко зле се чувствувах! Вярвай ми, когато измислих оная толкова смешна философска система, бях в най-лошата фаза. Не желая да си спомням. Глупостите, които изрекох, са останали в паметта ми също като глупостите, които сме прочели като деца в книжките, и сега им се надсмивам и си мисля как ли са се смели другите. Помниш ли?

Фортуната кимна. Не сваляше поглед от него и следеше внимателно движенията му, за да бъде готова за всяка проява на враждебност, ако го прихванеше.

— След това ме сполетя това, което аз наричам месианизъм. То също бе мозъчна модификация на ревността. Месията… твоят син, синът на баща, който не е твой съпруг! Най-напред ми хрумна да убия теб и рожбата ти и тая мисъл вреше и се разлагаше като вещество, сложено върху огъня, а сред пяната клокочеше и онзи абсурд за месията. Размисли и ще видиш, че всичко се дължеше на ревността. Ах, колко лошо е да си луд! Колко по-хубаво е да си разумен, макар че след като му се възвърне разумът, човек вижда, че огнището на любовта е угаснало, сърцето — изпепелено, принуден е да води живот, подчинен на логиката, студен и малко тъжен.

При тия думи, които Макси изрече с известен патос, Фортуната отново се обезпокои и извика чичо си, който й отговори с хъркане. Същия резултат имаха и следните викове:

— Господин Саграрио, господин Саграрио!… Елате, моля ви.

Дон Хосе надникна през вратата и хвърли на двойката поглед на учител, който оглежда класната стая и продължава разходката си, без да обръща внимание на това, което вършат учениците.

Рубин приближи още стола си и Фортуната изпита още по-голям страх.

— Но всичко, свързано с освобождението и месията, отлетя. Действителните факти заместиха представите на мозъка… Бог ми възвърна разума по-добър и по-силен отпреди. С него прогледнах във фактите; с него открих това, което семейството криеше от мен; с него възстанових личността си, която мина през толкова страдания; с него осъзнах добре разрива между теб и мен и отхвърлих два, дори три пъти мисълта за убийство; с него успях да стигна дотам, че да те смятам за чужда жена, майка на деца, които аз не можех да имам, с него се въоръжих с яснота и примирение. Нима не се удивляваш, че ме виждаш такъв? Още повече щеше да се учудиш, ако можеше да прочетеш мислите ми и разбереше от каква висота разглеждам нещата, с какво спокойствие се отнасям към теб, с какво безразличие гледам на сина ти… Още едно създание на тоя свят! Щом е дошъл, значи си има своите основания. Какво право имам да му обърквам живота? Какво право имам да те убивам, загдето си го родила? Чуй ме добре, голяма отговорност поемаш, ако кажеш: „Този или онзи не е трябвало да се роди.“

„Боже мой — мислено възкликна Фортуната. — Добре ли е тоя човек или не е? Разумни ли са приказките му или говори най-големите глупости, които съм чувала през живота си?“

— Аз питам — добави Макси, като се приближи още повече, — нима правото да се родиш не е по-свещено от всички права? Кой може да ме накара да попреча на нечие рождение? Хубава работа щеше да бъде… Нека се раждат и живеят, защото, живеейки, ще се поучават.

„Според мен е по-зле отпреди — рече си съпругата, — а това, което казва, може и да е разумно, но нищичко не разбирам.“

— Изглежда, че се страхуваш от мен — каза той, все тъй сериозен и спокоен. — Не зная защо. Вече сигурно си се уверила, че няма кой да се мери по разум с мен.

— Изглежда…

— Да, вярно е, но…

— Какво но?

— Ще речеш, че парен каша духа — каза той и се усмихна леко за първи път през целия разговор. — И друго — покажи ми детето си.

Фортуната отново изпита ужас и като видя, че Макси протяга ръце към мястото, където беше детето, отблъсна ги и каза:

— Друг път ще го видиш. Остави го. Заспало е и ще ми го разбудиш.

— Ей че си смахната! Мислех, че след като ме изслушаш, ще се увериш, че разумът ми е като часовник, а освен това съм станал и много умен. Забеляза ли в мен нещо, което да ти се стори подозрително? Абсолютно нищо. Обзет съм от смиреност; последната лоша мисъл ми мина през ума преди няколко дни, но аз я изтръгнах от себе си и съм пречистен от гнева и омразата. Ще го изразя с една дума — аз съм светец, Фортуната. Не се хваля, истина е… Смяташ, че ще причиня зло на детето ти? Да сторя зло на едно създание! Това не се побира в човешкото. Позволи ми да го видя и ще ти кажа нещо, което ще ти бъде от полза.

Най-сетне, страхувайки се, че може да го ядоса, ако му противоречи, Фортуната му позволи да види бебето, без да го приближава много и като го прикриваше с ръце. Докато го разглеждаше, той не каза нищо. После се върна на мястото си и известно време гледаше със зареян поглед цветчетата на юргана, леко свъсил вежди.

— Прилича на твоя палач. Лошото никога не загива. Злото се възпроизвежда, а добрите се унищожават чрез стерилност.