Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (58)

2

Максимилиано искаше всичко да знае. Беше като добрия лекар, който иска от болния и най-незначителни сведения за болестта му и за нейната история, за да знае как да го лекува. Фортуната не криеше нищо, имаше това качество, и докторът-любовник понякога се сблъскваше може би с повече подробности, отколкото му бе необходимо за чудодейното лечение. И как се ужасяваше, когато слушаше колко зле се е отнесъл съблазнителят към тая красавица. Прекалено честният студент по фармация не проумяваше, че може да съществуват толкова лоши мъже и всички мъки на ада му се струваха малко за тяхното наказание. По-извратен престъпник и от убийците и разбойниците според него беше господарчето, съблазнило бедната девица, на която обещава, че ще се ожени за нея, а след това я зарязва с дете или бременна. С цената на какво би направил това той, Максимилиано Рубин? Този Хуанито Санта Крус беше значи най-безчестният, най-отвратителният и подъл мъж, който човек можеше да си представи. Ала самата обидена не прекаляваше, както си беше естествено, с проклятията срещу съблазнителя, поради което Максимилиано трябваше да удвои яростта си срещу него, като го наричаше чудовище и много други неща. Фортуната биваше принудена да ги повтаря; но нямаше начин да изрече думата чудовище. Тази дума и засядаше като много други и най-накрая, след хиляди опити, които приличаха на повдигания, тя я изтърсваше между хубавите си зъби и устни, сякаш я изплюваше.

Предпочиташе да разказва подробности от детството си. Покойният й баща имал магазинче на малкия площад и бил честен човек; майка й както Сегунда, леля й от бащина страна, въртяла търговия с яйца. Още от дете я наричали Хлапачката, защото до дванадесетгодишна възраст била много рахитична и слабичка; но изведнъж израсла и станала жена с ръст и снага. Родителите й починали, когато тя била дванадесетгодишна… Максимилиано слушаше тези неща с голямо удоволствие. Но въпреки това я караше да мине към същината, към сериозното, към всичко, отнасящо се до детето, което е имала. Когато беше разказана част от тази история, младежът едва не се просълзи. Невръстното същество без друга закрила освен тая на неговата бедна майка, горестта на майката от това, че е изоставена, представляваха наистина претъжна картина, която разкъсваше сърцето. Защо не го е призовала пред съда? Ето какво е трябвало да стори. Към тези тарикати трябва да се отнасяме грубо. И друго: как не й е хрумнало да му направи скандал, да отиде у тях с детето на ръце, да се представи на доня Барбара и на дон Балдомеро и да им разкаже най-открито каква я беше свършило тяхното синче?… Но не, това не би било много съобразено с достойнството. По-добре беше да го презира, като го предаде на съвестта му, да, на неговата съвест, която рано или късно щеше да му забърка хубава каша.

Фортуната слушаше забила очи в пода, повтаряйки като машина, че най-доброто е презрението. Да, да се презира, повтаряше Рубин, защото е безчестие да се търси покровителството му. За нищо на света Фортуната не можеше да изговори „безчестие“. Максимилиано твърдеше, че е било голяма грешка да иска закрила от самия Хуанито Санта Крус, от оня безчестник, когато тя се бе върнала в Мадрид и детето й се бе разболяло.

— Но, глупчо, ако не беше той, нямаше да имаме с какво да го погребем — каза Фортуната, защищавайки собствения си палач.

— По-скоро бих го оставил непогребано, отколкото да прибягна… Достойнството, мила, е над всичко. Запомни добре това. А сега искам да зная що за тип е бил оня, с когото си се свързала след това, оня, който те е измъкнал от Мадрид и те е водил като панаирджийска вехтория от село на село.

— Той беше коварен и лош човек — каза Фортуната с неохота, сякаш споменът за оня период от нейния живот й беше много неприятен. — Тръгнах с него, защото бях пропаднала и нямаше къде да се върна; той беше брат на един наш съсед в Кава де Сан Мигел^[1]. Най-напред имаше магазинче за карантия на площада, а след това отвори друго за железария. Ходеше на всички панаири с безброй ракли, пълни с дреболии, и опъваше палатки. Викаха му Хуарес Черния, защото беше много мургав. Като ме видя, че съм много зле, взе да ми обещава планини от злато и ми казваше какво щял да прави и какво щяло да стане. Леля ми ме изгони от къщи, а свако ми изчезна. Аз бях болна, а Хуарес ми каза, че ако отида с него, щял да ме заведе на бани. Казваше, че печелел купища пари по панаирите и че аз съм щяла да живея като царица. Не можел да се ожени за мене, защото бил женен, ама щом умряла жена му, която била пияница, щял да изпълни, да, господине, щял да изпълни задължението си към мене.

И тя продължи да разказва бързо тази грозна страница от живота си с желание по-скоро да я свърши. Онова с господарчето Санта Крус, макар и толкова злополучно, го разказваше нашироко и дори с известно горчиво самодоволство; ала за Хуарес Черния се измъкваше от устата й като принудителна изповед или показания пред съда, от тия, дето обгарят устата, докато излизат. Как съжаляваше, че се е оставила в ръцете на оня човек! Той бил нехранимайко, шарлатанин, лош човек. Тя щяла да се откаже да го следва, ако към това не били я тласнали роднините й, при които живеела и които нямали никакво желание да хранят и нея. Скоро видяла, че всичко, което Хуарес Черния й предлагал, било приказки. Не печелел нито едно куарто; с целия свят се скарал и цялата отрова, която трупал в прокълнатата си душа, за зла участ стоварвал върху своята любима… С една дума, по-мизерен живот не била водила никога, нито пък би искала отново да води… С парите, които Хуанито Санта Крус им дал, когато били в Мадрид и детето умряло, говедото Хуарес можел да оправи търговията си; а той какво направил? Пиел и само пиел. Виното и ракията го довършили. Една сутрин тя се събудила, като го чула, че силно хърка… така, сякаш му притискали гърлото. Какво било? Той умирал. Тя скочила изплашена от леглото и извикала съседите. Нямало време да го изповядат и само го миросали. Това ставало в Лерида^[2]. На втория ден тя продала няколко вехтории, а с парите, които могла да събере, дошла в Барселона. Била се заклела да си няма работа вече със скотове. Свобода, свобода и свобода искаха тялото и душата й.

Истината преди всичко. Защо да казваш едно вместо друго? Откровеността е добродетел, когато нямаш други, и тя задължаваше Фортуната да заяви, че през първия период на нравствената си безпътица се била развличала малко, като забравяла мъките си, както ги забравят пияниците. Успехът й бил голям, а невежеството помагало на заслепението й. Повярвала, че като се валя в калта, отмъщава на ония, които са я погубили, и често си мислела, че ако хитрецът Санта Крус я види тъй наконтена и тържествуваща, ще му се прииска пак да я има. Ами да, за него беше всичко! Тя разказа толкова много неща, че Максимилиано се почувствува наранен. Той усети нужда да хвърли було, както казват риториците, върху тая част от историята на своята любима. Булото трябваше да бъде много плътно, защото откровеността на Фортуната хвърляше много ярка светлина върху разказваните случки, а живописният й език ги правеше да блестят във всички цветове. Тогава тя посъкрати своя разказ, като изяждаше не букви, а пасажи и цели глави, и ето в същност какво каза: Тореляс, прочутият каталонски пейзажист, бил толкова ревнив, че не я оставял на мира. Измислял хиляди мъчения, правел й капани да види дали ще се хване или не. Толкова омразен й станал тоя човек, че накрая се оставила да бъде хваната. Влязла нарочно в клопката, за която знаела — от желание да изиграе номер на глупака му с глупак, защото тъй си отмъщавала за многото номера, които той й бил изиграл… В резултат за малко не я убил, проклетият му художник на дървета. Най-много го дразнело това, че му изневерила с негов близък приятел, също художник, автор на картината за Давид, гледащ към… Фортуната не си спомняше името й, ама била една, дето се къпела. Тя не обичала нито един от двамата художници; за нито един от двамата пет пари не давала, ако се купуват с пари. Картините им стрували повече от тях. Щом измамила първия с втория, тя си набила в главата да изневери на двамата с трети; и удовлетворението на това нейно желание й доставил един млад чиновник, беден и симпатичен донякъде, който приличал много на Хуанито Санта Крус.

Още едно було. Максимилиано се видя принуден да хвърли още едно було…

— Млъкни; моля те, млъкни — каза той, като помисли, че както върви историята, той щеше да има нужда поне от един топ тюл.

Но тя продължи да разказва. Та, както казах, въпросният младеж също излязъл хубостник. Една сутрин, докато тя спяла, той заложил всичките й бижута, за да играе. И тук — крах… След това тръгнала след един старец, който й давал много пари и я завел в Париж, където тя се нагиздила и изфинила много вкуса си да се облича. Пустият му лукав старец!… Бил карлистки генерал от миналата война и общувал много с хората от духовенството. Бил много по-порочен и много й досаждал покрай толкова задължения, които имала. Един ден й писнало и тя го зарязала на улицата. Приемник — Кампс, който й наел великолепна къща. Изглеждал много богат човек; но после се оказало, че е измамник. Преди да дойдат в Мадрид, на нея й замирисало на дъжд, а малко след като дошли тук, видяла, че бурята връхлита. Кампс носел препоръки до директора на хазната и поискал да му осребрят едни фалшиви разписки за пушки, които, предполагало се, са купени от правителството. Една вечер се прибрал много сърдит, грабнал си куфара, напълнил го с дрехи, поискал от Фортуната всичките пари, които имала, и й казал, че отива в Ел Ескориал. Такъв Ескориал било, та вече не се завърнал. Останалото Максимилиано си го знаеше… Приемникът на Кампс беше той и по известен блясък в очите му личеше вече гордостта, която наследството пораждаше у него. Защото Фортуната съвсем ясно беше казала слава богу, че е срещнала на пътя си един почтен човек!

Максимилиано усещаше, че притежава изкупителна сила, сестра на творческите сили на природата. Сега светът ще види излъчването на доброто и истината, което той ще влее в тая нещастна жертва на човека! Откакто се запозна с нея и почувствува, че бог се вселява в душата му, всичко у него бе вече идеализъм, благородство и добри деяния. Каква разлика между него и развратниците, в чиито ръце е била преди тая несретница! Колкото и да се ровим в живота на Рубин, ще открием само главоболие и други физически неволи; но я да му намерят някоя безчестна постъпка — дори и грешка няма.