Бенито Перес Галдос
Фортуната и Хасинта (75)

5

За да не си помисли някой заядлив читател нещо лошо по повод внезапните приближавания на стола на Николас Рубин до неговата събеседница, налага се да съобщим веднъж завинаги, че той беше човек със здрава закалка, или по-точно казано — с непреклонна. Женската хубост не го вълнуваше или го вълнуваше така, че неговата чистота не се накърняваше. Привличаше го друга плът, например телешкото месо и най-вече свинското, във вид на хубава шунка, котлети или добре приготвена рибица с грах. Очите му по-скоро щяха ла проследят свински бут, отколкото женско бедро, колкото и сочно да беше то; и най-хубавата фуста за него беше онази, която даваше име на яхнията^[1]. Хвалеше се с безапетитие към жените, превръщайки го в прекрасна добродетел, но не трябваше да си играе с дявола в своето тържествуване. Настойчивото приближаване на стола беше самонадеян навик, придобит от тайния изправителен дом.

— Не изпитвам обич — каза Фортуната, мъчейки се ясно да се изразява, — обич, разбирате ли, не изпитвам, но уважение, благодарност — да.

— Тъй че няма илюзия?

— Не, господине.

— Но съществува спокойно увлечение, което може да бъде начало на трайна дружба, онова чисто, разумно и улегнало чувство, което прави браковете щастливи.

Фортуната не посмя да отговори ясно. Струваше й се много това, което свещеникът предлагаше. Можеше да се приеме, ако се посъкратеше малко.

— Мога да го заобичам при дружбата.

— Отлично… Трябва да разберете едно: илюзията е чиста бъркотия, тя е за глупаците. Да се влюбиш в някое конте, защото има еди-какви си очи, защото има еди-какви си мустачки, стройно тяло и говори предвзето, това е присъщо на глупавите жени. Това не е обич, това е перверзия, порок, дъще моя. Истинската любов е духовна и единственият начин да обичаш е да се влюбиш в човек заради качествата на душата му. Съвременните жени са покварени от романите и от измислиците и фалшивите представи за любовта, които други жени им внушават. Лъжа и непристойно подстрекателство, което сатаната върши чрез посредничеството на поетите, писателите и други подобни безделници! Те ще ви кажат, че любовта и физическата красота са сестри, ще ви говорят за Гърция и за езическия натурализъм. Не обръщайте внимание на лъжата, дъще моя; не вярвайте на друга любов освен на духовната или на взаимната симпатия между две души…

Проститутката по-скоро отгатваше, отколкото разбираше думите му, които бяха противоположни на нейните чувства. Но тъй като бяха думи на учен, нямаше друг начин, освен да се съгласява. Виждайки, че се съгласява, той все повече се въодушевяваше и прибави с патос:

— Да поддържате друго нещо означава, че се отричате от католицизма и се връщате към митологията… Такива ми ти работи.

— Разбирам — отговори момичето, но вътре в себе си се питаше какво ли означава митология…

Този свещеник, утешител на съвести, който се смяташе лечител на сърцата, покварени от любовта, беше може би най-бездарният човек за тази служба, на която се беше посветил заради собствената си добродетел, безплодна и ледена, условие, твърде неблагоприятно, защото затваряше очите му към същността на човешката душа. Прилагаше апостолството си по еднообразни правила или пък чрез древни мисли от книги, написани от светци по негов вкус, и беше причинил големи щети на хората, повличайки наивни девици към самотата на манастира, уреждайки женитби между лица, които не се обичат, и най-после нарушавайки прекрасната хармония на страстите. Приличаше на лекарите, които изучават човешкото тяло по анатомически атлас. Имаше шарлатански рецепти за всичко и ги прилагаше твърде необмислено, като опустошаваше всичко, откъдето мине.

— Пред вид на това, дъще моя — прибави той самодоволно, — можете да се досетите, че една хубава жена може нежно да обикне грозен мъж. Истинската любов, вникнете в това и го запечатайте в сърцето си, е разбирателство между душите. Всичко останало е въображение, лудост.

Този израз направи силно впечатление на Фортуната.

— Кой обръща внимание на въображението? — продължи той, предоволен от ефекта, който предизвикваше. — Когато лудостта ви смути, не се предавайте, дъще. Ще обърнете ли внимание на случаен човек, който върви по улицата и говори безсмислени неща? Тъй че това е същото, същото. На въображението трябва да се гледа с презрение и да не се обръща внимание на това, което ни внушава. Разбирам, че вие поради лошия живот, който сте водили, и тъй като не сте имали около вас добри примери, няма да успеете да прогоните лудостта в кратък срок, но аз съм тук, за да ви уча. Тук съм и мисля, че зная какво държа в ръцете си… Да започнем. За да бъдете достойна съпруга на почтен човек, първото нещо, което трябва да направите, е да приемете религията, като започнете вътрешно да се изграждате…

— Да, господине — отговори скромно проститутката, която разбираше думите му за религията, но не и за вътрешното изграждане. За нея изграждане означаваше да се строят къщи.

— Добре. Ще ми се подчинявате ли и ще правите ли всичко, което ви заповядвам? — попита свещеникът с високомерна суета, позволена му от възвишената роля на лечител на сломени души.

— Да, господине.

— И как сме с християнското учение?

Каза го с тон на безочливо превъзходство, така, както някои лекари произнасят: „Да видим езика.“

— Аз… Уче… — отвърна каещата се, като трепереше — много съм зле, нищо не зная.

Капеланът не се изненада. Напротив, харесваше му, когато неговите ученици бяха съвсем невежи, за да може всичко да им обяснява. Замисли се, скръстил ръце и въртейки палците си. Фортуната мълчаливо го гледаше. Не се съмняваше, че това бе човекът, който познаваше най-добре всички неща на света и слабостите на хората, и си помисли, че ще й бъде полезно да остане под негово ръководство. В този миг тя беше под властта на суеверни мисли, родени още в детството и за религията и свещеника. Нейният катехизис беше много първичен и се свеждаше до две-три непълни понятия — рая и ада, да страдаш тук, за да се радваш там, или обратното. Моралът и беше неподправен, интуитивен и нямаше нищо общо с малкото, което си спомняше от християнското учение. За брата на Макси тя си състави мнение, че се мие малко и знае много, че не упреква грешниците, и се отнася благосклонно, урежда им бракове, търси спасение и им говори за душата и за други хубави неща.

— Всичко зависи от това, дали ще успеете да прогоните безразсъдството — продължи Николас, идвайки на себе си. — Знаете какво е казал Христос на самарянката, когато е разговарял с нея на извора, по подобен повод…

Фортуната се усмихна, преструвайки се, че знае за случката, но в същност нищо не разбираше.

— Ако вие искате да промените живота си и вътрешно да се изградите, готов съм да ви помогна да придобиете необходимата сила. За какво съм тук? Когато установя неоспоримата ви промяна, тогава може би няма да се сърдя на моя брат. Бедният, той е луд по вас. Снощи ми каза, че ако не го оставим да се ожени, ще умре. Леля ми иска да го разубеди, но аз й казах: „Спокойно, спокойно, нещата трябва хубаво да се обмислят. Нека не бързаме, лельо.“ И затова дойдох тук. Наемам се да ви излекувам от въображаемата ви болест да обичате непочтен мъж, който ви е погубил. Когато успея да направя това, ще обичате този, който ще бъде ваш съпруг, и ще го обичате с духовна обич, не с физическа… това е… О, колко победи имам, спасил съм толкова хора, които се смятаха погубени завинаги! Съгласете се, че каквото и да започнете, трябва да го вършите с душа. Представете си колко добре ще бъдете, когато се промените, ще бъдете щастлива и почитана, ще имате почтено име, ще има кой да ви уважава не заради физическия ви чар, проклет да бъде, а заради духовния, който е по-важен. В началото трябва да положите известни усилия, ще се наложи да забравите за хубавичкото си личице. Това е може би най-трудното, но нека да приемем, че единствената истинска красота е красотата на душата, дъще моя, защото за красотата на тялото думата имат червеите…

На грешницата й хареса това обяснение и тя кимна в знак на съгласие.

— Да пресметнем тогава. Вие искате да направя възможен брака ви с Рубин?

— Да, господине — отговори Фортуната с известен страх, смутена още от мисълта за червеите.

— Необходимо е да минете през следното изпитание — каза свещеникът, като прикри прозявката си, защото беше вече четири часът и той би трябвало да подремне. — В Мадрид съществува религиозна институция, една от най-полезните, защото има за цел да събира заблудените момичета и посредством молитва, труд и подслон да ги променя. Някои жени, разочаровани от малкото, което им дава насладата, завинаги остават там. Други излизат вече изградени, готови за брак или за служба в къщите на многоуважавани хора. Много малко от тях се връщат към порочността. Там отиват и уважавани госпожи, за да изкупват греховете си, лекомислени съпруги, извършили глупава постъпка спрямо своя съпруг, и други, които в самотата си търсят щастието, което не са намерили в безредието на света.

Фортуната продължаваше да кима с глава в знак на съгласие. Беше чувала за тази къща — манастира „Микаелас“.

— Отлично, точно така се казва. Добре, ще отидете там и ще останете затворена три, четири или повече месеца. Свещеникът на манастира ми е много голям приятел, все едно, че аз съм там. Той ще напътствува духовния ви живот, тъй като на мен ми се налага да се върна в Толедо. Но винаги, когато идвам в Мадрид, ще ви наглеждам и ще проверявам как върви обучението, а полезно ще бъде и преди да влезете в манастира, да ви дам уроци по християнско вероучение, за да не отидете там съвсем невежа. След като мине известно време и установя, че вие сте достатъчно духовно издигната, за да ви смятам достойна да ми бъдете снаха, бракът може би ще се осъществи. Аз отговарям пред вас, че щом този свещеник даде позволителното, цялото наше семейство ще каже „амин“.

Думите бяха изречени с простота и нежност. Това беше една от неговите най-добри и проверени рецепти и той я произнасяше с убедителен тон, който правеше силно впечатление на неопитните хора, към които се обръщаше. Фортуната така се развълнува, че едва не се разплака. Беше благодарна за вниманието, което й оказваше този добродушен апостол на Христа. И всичко това без мъмрене, без насилие, отнасяше се към нея така, както някой най-добър пастир би се отнесъл към най-любимата си овца. Въпреки прекрасното благоразположение на духа й, нещастницата малко се колебаеше. От една страна, уединението, тихият и християнски живот в манастира я съблазняваха. Може би пък там раната на сърцето й напълно ще заздравее! Трябваше поне да опита. От друга страна, се ужасяваше от непознатото, от монахините… Какви ли бяха те? Как щяха да се отнасят с нея? Но Николас прогони страховете й, като й обясни, че това били най-снизходителните и ласкави госпожи, които могат да се срещнат. Очите на проститутката се напълниха със сълзи и тя си размисли как от леко момиче ще се превърне в госпожа, въображението й — освободено от бурена, който го погубваше, съзнанието й — обикновено, разсъдъкът й — озарен от хилядите красиви неща, които щеше да научи. Същото въображение, за което учителят беше споменал преди това, възпламени ентусиазма в душата й, като й вдъхна самоувереността, че ще стане друга жена.

— Но, да… да… искам да вляза в „Микаелас“ — потвърди тя.

— Е, добре тогава, пречистването ни зове! Виждате ли как се разбрахме! — каза весело свещеникът, като стана. — Отегчен от дългия спор, казах на брат ми: „Ако твоята страст е толкова силна, че не можеш да й устоиш, остави делото в мои ръце, глупчо, и аз ще го уредя… Та нали това ми е работата, затова съм създаден и друго не знам да върша… За какво друго ще съм полезен, ако не оправям подобни заплетени истории?“

Горделивостта му се процеждаше през порите като пот, очите му блестяха. Взе па̀лицата си и каза:

— Пак ще дойда. Ще поговоря с брат ми и с леля ми. Вашето съгласие да приемете всичко, което ви предлага един беден свещеник, полага здрава основа на спогодбата.

Когато на сбогуване той й подаде ръката си, тя я целуна. Последните думи бяха за лошото време, за възможността му да остане в Мадрид само две седмици и най-после за това, че Максимилиано имаше мигрена.

— Това е семейна болест. Аз също страдам, но в момента усещам силна болка в стомаха… Слабост, казват, че е от слабост. Трябва да се храня често и по малко… Такива ми ти работи. Резултат от прекалена работа… Какво да правя? Щом часът наближи, сякаш някакво кученце започва да ме хапе… И ако не хвърля нещо на осъдения ми на мъки стомах, умирам от болки.

— Ако искате… почакайте… аз… — каза Фортуната, като мислено провери бедния си запас от провизии.

— Недейте, бедно създание. Само това остава… Мислите, че не мога да мина и без това ли? Не, на мене нищо не ми е вкусно, поглъщам всичко с отвращение, но ми става добре, чувствувам се добре…

— Ако искате… ще донеса… Нямам в къщи, но ще сляза до магазина…

— Оставете… дори на шега не ми казвайте това… Хайде, сбогом, сбогом… И се пазете, пазете се много, че върлува пневмония.

Свещеникът излезе и отиде в къщата на един приятел, където обикновено в този критичен час му поднасяха „лекарство“ за слабия му стомах.