Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

5

Интересът, с който доня Лупе чакаше новини за лошата птичка и за това дали ще излюпи добре или зле пилето, не би могъл да бъде разбран, ако не се вземат предвид големите идеи, които умът на именитата дама раждаше по това време. Възвишеният й разум откриваше решения за всички случаи, както и средства да примири в границите на възможното фактите с принципите. Нейният девиз бе винаги да се тръгва от действителното състояние на нещата и да се жертвува по-доброто за сметка на доброто, а възможното — за доброто. Бе научила това от опита си на търговка, опит, който можеше да прилага успешно към нравствените въпроси, така както математическите упражнения развиват ловкостта на ума и улесняват изучаването на философията.

Та, мислейки за племенницата, тръгна от някои положения, които обсъди сама, и накрая стигна до извода, че са непоклатими, а именно: нямаше изход, безчестието беше неизбежно, въпреки че нямаше да падне върху нея, тъй като на всички бе ясно, че не е насърчавала, нито е одобрявала похожденията на Фортуната. Това бе известно и на кучетата от улицата. Следователно в това отношение госпожата можеше да бъде спокойна. Втора точка: колкото и лоша да бе Фортуната, все пак беше принадлежала към семейството и най-важната личност от това семейство не можеше да не хвърли един поглед на излязлата от правия път млада жена, за да разбере постъпките й и да не позволи върху светлото име Рубин да се лепне още по-голямо петно. Възникваше сериозен въпрос, чието разрешение не бе по силите на ограничените мозъци. Детенцето, което щеше да се появи на бял свят, по естествените закони бе наследник на Санта Крус, единственият пряк наследник на могъщата и състоятелна фамилия. Вярно е, че по писаните закони споменатото бебе беше от семейство Рубин, ала силата на кръвта и обстоятелствата трябваше да се наложат над буквите на закона и ако младият господин Санта Крус не побързаше да предяви бащинството си, намирайки начин да прехвърли на своя наследник част от голямото си богатство, трябваше да му се даде титлата чудовище.

„О, ако с мен се беше случило това, което се случи с тая смотанячка — мислеше си тя, — като нищо щеше да ми определи издръжка. Много ме бива за тия неща… Ах, ако се вслушаше в думите ми и се оставеше да я ръководя! Сега, гарантирам й, никой не би могъл да й отнеме двете или трите хиляди дуро рента… Най-напред щях да цъфна в къщата на доня Барбара и да й прочета едно конско евангелие, както си му е редът… И ще го сторя, ще го сторя, дори ако тая загубенячка не ме упълномощи. Не мога да го преодолея, предприемчивостта смущава духа ми, ще се пръсна, ако не й дам възможност да се прояви. И ме обзема жал към съществото, което ще се роди, защото би било зле да живее в бедност, след като се знае кой е бащата. Та утре (предполагам, че е момче), когато порасне и стане нужда да бъде освободен от войската, какво ще стори тая нещастница? Не, тая работа не бива да се оставя така. Бедното създание! Трябва да се направи нещо, ето една възможност за добро дело, когато най-малко очакваш. Не, аз няма да мълча, ще ида при доня Барбара и с тая уста, дето я имам, с умението да излагам мислите си ще я накарам да прозре колко глупаво е нейният внук да живее по-зле от дете в приют. С какво ще живее? Синът и майката ще изядат за няколко години акциите от банката, а рентата от тридесетте хиляди реала няма да им стига и за попара. Колкото до парите на Макси, няма да ги видят, отговарям за това, би било връх на оскърблението и глупостта… Ами, ами, ще вдигна голяма тупурдия, ако младият господинчо не определи издръжка най-късно до един месец… Като нищо ще я вдигна. Слагам си кадифеното палто, шапката, ръкавиците и напред! Сега ми идва наум, че първо трябва да атакувам моята приятелка Гилермина, тя ще се заеме с възтържествуването на справедливостта… Да, блестяща идея! Гилермина ще поговори с другата и… Сега, сега да разбере тая глупачка какво е да действува на своя глава и какво е аз да я съветвам и направлявам. Бас държа, че дори онзи да не й даде пукната пара, пак няма да наруши свещената си леност, няма да посмее да предприеме каквото и да било, ще преглъща горчилката и ще умира от глад. Но аз, когато правя добро, минавам през стени и го давам насила на вироглавите и некадърните, които не ги бива да сторят нищо за себе си.“

Тия мисли, които ферментираха през целия март в мозъка на голямата дипломатка и министърка, определиха заръките до Фортуната, които тя изпрати по Балестер, станаха причина да натовари Кеведо да я акушира, когато настъпи мигът, и да казва без колебание на грозния и сръчен професор по акуширане, че хонорарът няма да му се загуби. Малко я обърка Макси в деня, когато й рече, че тайната му е известна, тъй като за да изпълни всички тия планове в полза на потомъка на Санта Крус, госпожата тръгваше от принципа, че племенникът й няма представа от истината. Беше й извънредно драго да го вижда толкова спокоен, но мисълта, че би могъл да стане разсъдлив до степен да съжали жена си и да й даде малка рента, за да не проси или проституира, я изкарваше от релси. Не, трябваше да плати другият, онзи, който бе сгазил лука.

На такава висота бяха мислите й, когато Макси донесе вестта, която му бе съобщила доня Дездемона. Докато младият човек предаваше новината, доня Лупе насочи умния си поглед към лицето му и остана поразена от спокойствието му, въпреки че очевидно съзнаваше точния смисъл на алегорията, използуване от госпожа Кеведо. След като повтори дума по дума посланието, Макси добави:

— Станало е днес сутринта. Дон Франсиско тъкмо се беше прибрал и се канеше да си ляга.

Доня Лупе бе все тъй удивена. „Колко спокойно го приема. Така, е по-добре. Разум ли е това или нещо друго? Сигурно на това му викат философия… Господ да ни е на помощ, ако след това го хване обратната философия.“

— Имате ли намерение да отидете да я видите? — запита след малко младият човек с най-естествен тон.

— Аз? Откъде ти хрумна? Виждам, че е безполезно да се разиграват комедии с теб. С този ум, дето го имаш, нищо не може да ти убегне… Аз да я видя! Исках да зная какво става от чисто любопитство. Оттук нататък все едно че не съществува. И ти смяташ същото, нали?

— Съвсем същото. Не виждате ли колко съм хладнокръвен и спокоен?

— Харесваш ми такъв. Това е да бъдеш философ в пълния смисъл на думата и да се издигнеш над човешките мизерии с — престорено или искрено вълнение рече вдовицата. — Изобщо не си спомням името й.

— Дори и да си го спомням, лельо, дори и да си го спомням…

— За какво? Повече няма да я видиш.

— Дори и да я видя, лельо, дори и да я видя…

Доня Лупе се обезпокои малко от тия думи, произнесени с известна маниакална настойчивост. Максимилиано обаче побърза да я успокои с нов довод:

— Нима не забелязвате колко съм разсъдлив? Никога не съм бил такъв, дори и в най-добрите си времена… Всички биха искали…

Госпожата се хвана за последните му думи, за да смени темата.

— Добре се изразяваш. Знаеш ли, че както ми се струва, брат ти Хуан Пабло не е наред с главата? Днес отново ми причини главоболие. Или да му дам заема, или щял да си тегли куршума. Той да се застреля! Той е завършен егоист. За това е нужна смелост. Да ми иска пари човек, от когото не можеш да измъкнеш един реал, когато ти дължи, и се сърди, когато си искаш своето! Разправя, че щели да го правят секретар на губернатор в някоя провинция или нещо подобно… Вярваш ли? Много падна равнището на чиновниците, ама чак пък толкова…

След втората си отчаяна атака срещу доня Лупе Хуан Пабло излезе от дома й ни жив, ни умрял. Сега леля му не бе чисто и просто зла жена, беше чудовище, фурия, митологичен дракон. Колко по-добра работа щеше да свърши куршумът, който готвеше за себе си, ако попаднеше в нея! „Но да се застрелям ли или да не се застрелвам? Нямам друг изход — мислеше си той, крачейки по улица «Магдалена». — Не виждам никакво разрешение. Да, ще си тегля куршума, като нищо ще си го тегля… Лошото е, че нямам револвер… В края на краищата ми се струва, че няма да си тегля никакъв куршум. Понякога човек е толкова нерешителен, че не предприема нищо… Сега ми е ясно каква разлика има между решението да се застреляш и действието… И все пак ще се наложи да се гръмна нямам друг изход.“