Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

11

Когато нещастното момче влезе у дома си, Фортуната още не беше се появила. Като го видя в това окаяно състояние, Патрисия изтича да съобщи на доня Лупе, която се появи почти веднага, развълнувана и обезпокоена. Първото нещо, което предприе, продиктувано от силния й характер, бе да се овладее, да не падне духом при гледката на кръвта и да даде точни предварителни наставления: Максимилиано да се сложи да легне, да се донесе жарникът, да се прегледат добре наранените места и да се извика лекар.

— Ами Фортуната?

— Отиде да направи някои покупки — каза Патрисия.

— Невероятно! Осем и половина вечерта.

Напразно доня Лупе се опитва да разбере за случилото се от устата на младежа. Той не казваше нищо повече от „Да му се смачка!“ с оня фалцет, който също беше новост за лелята. С много усилия го сложиха да легне и го налепиха с пластири. Пристигна лекарят от бърза помощ и нареди болният да лежи… Страхуваше се, че може да има мозъчно сътресение, но вероятно всичко щеше да свърши с едно силно главоболие. Предписа му калциев бром в силни дози и веднага след като го изпи, раненият заспа, произнасяйки думи, които не внесоха никаква яснота за госпожа Хауреги. И при всичко това тая, другата, да не се появи!

Най-после към девет и половина, когато лекарят си отиде, доня Лупе усети някакво раздвижване, после шепот в коридора. Фортуната бе влязла и говореше съвсем тихо с Патрисия. Съзнанието на вдовицата, в което дотогава всичко беше объркано и смътно, започна да прави странни преценки, смели предположения, изпълнени с ужасяващ песимизъм. Полека, на пръсти се отправи към салона, желаейки да изненада това шушукане. Фортуната беше бледа като платно и с изплашени очи, но доня Лупе не й каза нищо. Видя я да се приближава към кабинета, да прави няколко крачки към стаята, като се спира на вратата, и оттам да протяга врат, за да види мъжа си. Защо не влезе? Какъв страх я задържаше? Спалнята беше полутъмна, защото в нея светлината едва проникваше от запалената в салона лампа. Доня Лупе занесе лампата в кабинета. Искаше да наблюдава какво прави племенницата й в момента. Направи й впечатление странното държане, не отговарящо на естествените чувства на една съпруга в такова печално положение. След като я погледна добре отдалеч, Фортуната, без да обръща внимание на една такава уважавана личност като лелята, се върна в салона, който беше полутъмен, и седна на един стол. Още не беше си свалила шала, и сякаш се готвеше отново да излезе на улицата. Подпря с ръка бузата си, постоя около четвърт час неподвижна. Тишината, която цареше в трите стаи, се нарушаваше от някоя и друга неясна дума, произнесена от Макси, и от котешкото пристъпване на прислужницата, пресичаща салона, за да получи нареждане от единствения човек, който тази вечер даваше нареждания в къщата. Ако състоянието на болния позволяваше да се повиши тон, доня Лупе щеше да накара къщата да потрепери от мощта на авторитетните й критични думи, но не можеше. Какви неща щеше да чуе племенницата й! Лелята реши да остави разговора за следващия ден, но любопитството и раздразнението така я притиснаха, че не се сдържа да се появи изненадващо в салона, за да каже на Фортуната с глух глас:

— Обясни ми това.

— Това?… — промърмори тя, като я погледна с лице на човек, който току-що се е събудил.

— Това, да… Максимилиано пребит… ти влизаш в къщи толкова късно и с поведение на неверница от мелодрама.

Оглеждайки от горе до долу доня Лупе в продължение на близо минута, Фортуната отново облегна буза на ръката си, без да проговори.

— Ами разбрах… Хубава работа…

И отиде към стаята, защото дочу гласа на Макси, който викаше нещо. Малко след това се чу, че повръща. Фортуната се заслуша в това, което ставаше там, без да промени невъзмутимата си поза.

Когато вдовицата се върна в салона, вече минаваше десет часа.

— Десет минава! — каза тя с онзи строг глас, който би накарал и камъка да потрепери. — А не си свалила шала си. Или отново мислиш… да ходиш на покупки? Бедният Макси, когато се събуди преди малко, ме попита дали си се върнала, аз му казах, че не си. Хвана ме срам да му кажа, че си тук, защото би трябвало и да добавя, че само по начина, по който си влязла, си се обявила за виновна… Той каза: „По-добре да не идва…“ А ти не знаеш ли, че така не може да продължава?… Че е необходимо да ми дадеш обяснение? Говори, дъще, говори, или ще трябва да реша какво да правя.

Фортуната я погледна с вълнение, което доня Лупе не успя да определи, след което отново облегна бузата на ръката си и като въздъхна дълбоко, се потопи в мрачно мълчание, което би обезверило и най-голямото търпение.

— Човек може да полудее!… — каза доня Лупе с гневен жест. — Мислиш ли, мислите ли вие, че на мен ми минават тези номера! Знайте, че…

Гневът й преливаше и за да го овладее, тя се върна в спалнята. В разгорещената й глава се блъскаха следните мисли: „Стана това, от което се страхувах… Казвах го, тая жена в края на краищата ще ни разочарова… Ах, какво око имам! Не ми допадаше, не ми допадаше и винаги го казвах: нито с «Микаелас», нито без «Микаелас» може да се направи от лоша жена скромна съпруга. Ето сега, ето сега, ето я. Вижте дали не съм познала, вижте дали тревогите ми…“

Това, което най-много възмущаваше доня Лупе, бе неуспехът, защото макар и да твърдеше сега нещо друго, работата бе там, че тя бе сметнала Фортуната за напълно променена. Не можа да се въздържи и се върна в салона.

— Ще обясните ли, да или не?…

Тогава разбра, че говореше със сянката. Фортуната не беше там. Доня Лупе излезе в коридора и забеляза светлина в една вътрешна стаичка, където жената на Макси държеше дрехите си. Бутна вратата. Беше там, вече без шал, вадеше дрехи от шкафа, които пъхаше в един сандък.

— Не можете ли най-после да разсеете съмненията ми? — каза тя, без да се въздържа вече да повиши тон. — Това е срамно. След като се инатите и мълчите, ще трябва да повярвам, че причината за цялата тази трагедия сте вие и само вие.

Фортуната се обърна към нея. Беше мъртвобледа.

— Да видим — добави госпожа Хауреги, размахвайки ръце. — Ако племенникът ми ме попита дали сте се върнала, какво да му кажа?

— Кажете му — отвърна съпругата с приглушен глас, като едва говореше, — кажете му, че не съм дошла, защото ще си отида, щом се зазори.

— Нищо не разбирам… Какво се е случило, за бога!… Кой е набил Макси?

Фортуната въздъхна дълбоко.

— Какъв фарс! Ще се оплача в съда. Ще видим дали така ще отговаряте на съдията. Че сте виновна, е съвсем ясно. Ако не, защо ще си отивате?

— Защото трябва да си отида — отвърна другата, забила поглед в пода.

Не каза нищо повече. Извън себе си, доня Лупе я сграбчи за едната ръка и като я разтърси силно, започна да крещи:

— Ах, проклетнице!… Съвсем ясно е, че си мръсница… мръсница в истинския смисъл на думата… че винаги си била такава и ще бъдеш, докато си жива… Всички излъгахте вие без мен… мен, не… Аз предчувствувах нещата.

От угризения Фортуната не можа да отговори нищо. Ако доня Лупе се бе нахвърлила върху й, за да я удари, тя щеше да се остави.

— Добре правите, че си отивате — добави доня Лупе, вече на вратата. — Няма да съм аз тази, която ще ви задържи… Нужен е свеж въздух. Какъв дом, какво семейство. Нищо не може да ме измами отново… защото, повтарям, всички излъгахте освен мен.

Но това беше лъжа, първата излъгана бе тя. Бяха се провалили всичките й възпитателни способности. Мисълта за този провал разпалваше гнева й повече от самото злодеяние, в което подозираше племенницата си.

Когато госпожа Хауреги се върна в салона, бе обзета от манията да командува. Първо обяви, че ще остане там през нощта. След това изпрати Патрисия у дома си с поръчение да дойде Николас, който същия ден бе пристигнал от Толедо.

— Да дойде веднага племенникът ми, а ако спи, кажете на Папитос да го събуди.

Фортуната продължаваше да стои в стаята за дрехи, като бавно напредваше в подреждането на багажа си, може би защото се застояваше, седнала неподвижно върху един сандък, съзерцавайки пода или свещта, която гореше с дълъг и черен фитил и от която се стичаха едри капки восък. Откакто започна да отсъствува, не бе чувствувала такива угризения, както тази вечер. Нейният призрак на злото се бе представял по-рано само като на шега и на нея й беше много лесно да го пропъди, но сега не беше същото. Той идваше, сядаше до нея и ставаше с нея; когато започваше да прибира дрехите, й помагаше; когато въздишаше, въздишаше и той; нейните очи гледаха през неговите и в крайна сметка двамата бяха като едно същество. А заедно с неспокойствието на съвестта я измъчваха любовни копнежи, силни желания да нормализира живота си въпреки страстта, която я ръководеше. Спомни си, че нейният любовник беше предложил да й наеме къща, за да установят една спокойна връзка. Но можеше ли това да се осъществи? Любовните копнежи се сблъскваха в душата й с плахия страх и в крайна сметка се считаше за най-нещастното създание в света, не по своя вина, а поради по-висши разпоредби на оня душевен механизъм, който я тласкаше нанякъде по неудържим начин. Не мислеше да спи тази нощ и жадуваше да настъпи денят, та да си отиде, защото болезненият глас на нейният мъж й причиняваше жестока мъка. Би дала десет години от живота си, за да не се случи това, което се беше случило. Но тъй като вече не можеше да го предотврати, надяваше се раните на Макси да са незначителни! След това най-силното й желание бе да тръшне вратата и да избяга завинаги от тая къща. По-добре мъртва, отколкото да продължава този фарс на невъзможно семейство.

От тези нейни размишления я извади доня Лупе, която отново влезе в стаята след полунощ. Цялата бе увита в шал и това й придаваше мрачния и страшен вид на душа от другия свят.

— Бедният Макси — каза тя, — сега го е прихванало да плаче… Не спира да ме пита дали сте се върнала… Наистина не знам какво да му отговоря.

— Кажете му, че съм умряла — отвърна Фортуната.

— Положително би било най-доброто… Оправихте ли вече вързопите си?

— Малко ми остава… Вижте, вижте… не вземам нищо, което не е мое.

— А бижутата ви? — попита вдовицата, която пазеше в дома си по-скъпите от тях.

— Бижутата ми? — забеляза другата, колебаейки се първоначално, а след това каза със сигурност: — Не са мои. Негови са, на Макси, който ги откупи. Оставям му ги всичките.

— Значи отнасяте само дрехите си?

— Нищо повече. Дори и портомонето с последните пари, които ми даде, оставям там, върху шкафа. Вижте го.

Благоразумната госпожа взе портомонето, което все още бе пълно, и го скри.