Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

3

— Аз съм добре — отвърна Сехисмундо с много кисел вид. — Значи на въздух? Сега ще ви дам аз един въздух. Я вземете да поставите етикети на тия шишенца за сиропи… И внимавайте да не сбъркате. Червените етикети са за сиропа от портокалови кори с йодиран калий; зелените за същото, но с диализирано желязо. Ушите ви ще скъсам, ако ми объркате хартийките.

Макси се залови за работа и, странно, въпреки бъркотията царяща в главата му, не направи нито една грешка дори когато му дадоха шест различни вида сиропи със съответните етикети в различни цветове. Балестер, който бе известен за острия му сутрешен пристъп с една бележчица от доня Лупе, го държеше под око, но при едно от влизанията му в лабораторията Макси изведнъж спря работата и се измъкна на улицата без шапка. Като се върна и забеляза отсъствието на младежа, управителят запази спокойствие и каза само: „Излетя вече… Да върви.“ Приемаше със спокойствие странностите на своя колега и му се искаше някой път да изчезне като дим. „Няма обаче да имам тоя късмет — рече си той, — ще ми го върнат пак да го усмирявам!“

Макси влезе у дома си. Когато му отвори вратата, Фортуната не остана изненадана от разстроения му вид, тъй като тия неочаквани посещения не бяха нещо ново.

— Предполагам — каза с треперещ глас, — че сега няма да го отречеш… Леля може… Тя е такъв лицемер! Но ти не, ти си лоша и искрена. Когато нанасяш смъртоносния удар, казваш, нали? Сега, пред ясните и очебийни факти, какво ще ми речеш?

— Пак! Но, синко!… — изписка доня Лупе, като се появи в антрето.

— Вие, лельо, сигурно ще почнете да отричате. Но тая не го отрича. Много ясно, че няма да го хвана, защото е скочил през балкона, но няма да отречете, че е бил тук… Видях го, видях го да минава пред аптеката… На стълбището е оставил следите си, следите, които не могат да се сбъркат с нищо… С абсолютно нищо.

— Добре се подредихме! — рече доня Лупе на Фортуната, която въздишаше и гледаше мъжа си с дълбоко съжаление.

— За всички ви ще ми плати тая долна Папитос — изкрещя той, като тръгна към кухнята.

— Папитос? Отиде за покупки. Бедното момиче! Хайде, омръзна ни. Остави ни най-сетне на мира. Ще накараме Балестер да те върже… Момченце, глупостите свършиха.

При тия думи тя го улови за ръката и го разтърси с майчински гняв и упрек.

— Не можем повече да те понасяме… Много си разглезен, това е всичко.

Нещастният младеж се тръшна на пейката в антрето, която много приличаше на църковна скамейка, и нездравият израз на лицето му се промени, яростта му премина в дълбоко униние.

— Гарантирайте ми, че честта ми е… непокътната, както се казва, и ще се успокоя.

— Честта ти! Но кой, по дяволите, я заплашва? Мъгла, само мъгла имаш в главата си.

— Дим! Аха!…

— Да, само дим — каза Фортуната, като сложи нежно ръка върху рамото му. — Не мисли и няма да те е страх от нищо. Всичко се дължи на въображението ти, само на въображението ти, на лудата в къщи, както казва брат ти Николас.

— Знаеш ли какво ще направим? — запита доня Лупе след малко, възползувайки се от относителното спокойствие, което се забелязваше сега у племенника й. — Ще му дадем да хапне.

Жена му го хвана за ръката, за да го отведе на масата, и той не направи опит за съпротива. И двете се страхуваха, че ще откаже да яде каквото и да било, твърдейки, че яденето е отровно; но за тяхна изненада Макси не прояви никакво подозрение. Нямаше апетит и двете трябваше да се надпреварват коя да го обсипе с повече нежни думи, за да хапне нещо. Показаха се толкова мили, че Макси яде повече от друг път, без да прави забележки или да се оплаква колко лошо е подправена храната. Приготвиха му кафе и то бе единственото, което изпи с удоволствие. Междувременно доня Лупе се постара да разведри духа му, бъбрейки неща, доказващи безсмислените му подозрения относно честта, но той даваше да се разбере с дълбоки въздишки, че бурята в душата му не е съвсем утихнала. Силата на пристъпа обаче бе отминала и скоро щеше да настъпи пълно проясняване. Преди да тръгне за аптеката, отведе жена си настрана и каза:

— Обещай ми да не излизаш тоя следобед. Обещай ми никога да не излизаш без мен.

— Да излизам ли? Какви глупости ти идват на ума! Не мисля и подобно нещо — отвърна тя с усмивка. — Ще стоя тук и ще те чакам. Вечерта ще отидем у доня Каста, искаш ли? Или ще се поразходим.

Докато произнасяше тия думи, доня Лупе я гледаше с лукав поглед от едно ъгълче на коридора.

Тоя следобед в аптеката Макси бе доста по-спокоен. Щом се оказа за малко свободен, влезе в лабораторията, където държеше книгите си, взе една и се приготви да потъне в четене. Но Балестер грабна пръчката и тръгна към него, отне му книгата и заплаши, че ще го напердаши.

— Стига вече с тия мъдрости, тъкмо те ни мътят главата. Я да видим? Каква прелест! Грешки на египетската и персийската теология… Това, значи, твърди заглавието на книжката… Защо ви трябва момченце, да се пъхате в неща, които не ви засягат? Какво ви влиза в работата, че ония варвари, които са умрели преди хиляди години, са се кланяли на много божества? Желание да се месите в чужди работи. Имало богове с дузини? Добре, и какво? Нима се налага вие да ги издържате? Аз мисля друго: това е желание да се месите, където не ви е работата. Не мога да гледам такава глупост — гневът му се усилваше с всяка фраза, — не мога да гледам как един християнин си вади очите, за да изучава неща, от които ще разбере толкова, колкото негър от проповед… Ще ви скрия книгите, ще ги изгоря… Веднага идвам.

Това, последното, го каза на един енориаш, който бе извадил рецептата си.

— Хайде, глупчо — рече той на Макси, — размърдайте се. Подайте ми камфора, праха от лакрица…

Като изпълни сръчно и бързо рецептата, Балестер отново хвана пръчката и продължи филипиката си:

— Същото се отнася и за глупостта, която напоследък ви е влязла в главата, че щели да ви отнемат честта, че у дома ви влизат мъже, че навред залагат капани за честта ви… Колко сме мелодраматични и колко сме елементарни! Изглежда невероятно такива абсурди да хрумват на мъж, чиято жена е от породата на Сузана[1]. Да, господине, повтарям — от породата на Сузана, жена, която по-скоро би се оставила да я разсекат на четири, отколкото да погледне мъж в лицето. Като го знаете, защо са тия трагедии? Ако аз имах такава жена, толкова красива, толкова добродетелна, ако имах до себе си девица като нея, щях да я обожавам на колене и за нищо на света нямаше да й причинявам неприятности. Честта ви! Вие притежавате повече чест от… не знам с какво да я сравня. Честта ви е по-чиста от слънцето… Какво ти слънце, слънцето има петна. По-чиста и от самата чистота. И пак се оплаквате… Нищо, аз ще ви излекувам с тая пръчка. Почнете ли да ми приказвате за чест, ряз!… Няма друг начин. Аз мисля, че вършите всичко това, защото сте ми много разглезен. От леля, която се грижи за вас, от красива жена, която също ви глези и не извръща поглед встрани. Самата истина говоря… Майчице, ако аз имах такава жена…

Като стигна до този пасаж от мъмренето, което Сехисмундо произнасяше с най-сериозен тон, Рубин се успокои дотолкова, че бе почти разположен да го слуша с благосклонност и дори с радост. Накрая се усмихна и след малко рече:

— Приятелю Балестер, каня ви тая вечер във Вариедадес. Искате ли?

— Как мога да не искам? Разбира се. Нека хвърлят такива камъни всеки ден по мен, знаменити приятелю. Ще отидем… много ясно, ако Падиля остане тук тая нощ да дежури. А сега, скъпи колега, да приготвим таблетките с живачен йодид. Вие подгответе лакрица и акациева смола. Рецептата е много важна. Отваряйте си очите… Казвам ви, няма по-висша наука от фармацията. Колко по-хубава е от това да изследваш дали е имало, или е нямало еди-колко си дузини богове! Да почваме: внимавайте с драгоценния живачен йодид. Болният, за когото е предназначен, все едно, че е излекуван. Не, не му завиждам. Добре ще си е поживял с хубавите моми и ако сега е закъсал, не е било напразно. Ей! Внимавайте с дозата. Не бъдете толкова припрян. Като нищо ще повредите пациента и слюнката му ще потече чак дотук… Колко прекрасна е фармацията! За мен има две изкуства: фармацията и музиката. И двете лекуват човечеството. Музиката е фармация за душата и… обратното, разбирате какво искам да кажа. Какво сме ние, ако не композитори на тялото? Вие сте един Росини, да речем, а аз — един Бетховен. И в едното, и в другото изкуство всичко е да комбинираш. Там ги наричат ноти — тук им викаме хапчета, субстанции; там са сонати, оратории, квартети… тук са средства за повръщане, за отделяне, за усилване и т.н. Същината е в това да докоснеш с композицията чувствителното място… Как ви се струват тия теории? Нарушим ли хармонията, болният умира.

След малко пристигна практикантът, който работеше в аптеката само нощем, и като го отведе настрана, Сехисмундо му каза:

— Приятелю Падиля, още днес ще предложа на доня Каста да идваш през деня, защото това бедствие Рубин носи кошница вместо глава и се боя, че ако остане сам, ще изтрови цялата енория.

Бележки

[1] Според Библията жена, прочута с хубостта и целомъдрието си. — Б.пр.