Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortunata y Jacinta, –1887 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013 г.)

Издание:

Бенито Перес Галдос. Фортуната и Хасинта

Първо издание

Преводачи: Боян Цонев, Мария Арабаджиева-Тричкова, Стефан Крайчев

Редактори: Мария Арабаджиева-Тричкова, Невена Ангелова, Нина Цанева

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректори: Виолета Славчева, Кева Панайотова, Керанка Дончева

 

Дадена за набор декември 1983 г.

Подписана за печат април 1984 г.

Излязла от печат юни 1984 г.

Печатни коли 45, Издателски коли 58,32

УИК 61,37 Формат 70/100/16

Поръчка 544

Цена 7,51 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Найденов“ — Велико Търново

История

  1. — Добавяне

2

Радостта им не трая дълго, чуха часовника на Пуерта дел Сол да бие десет часа и израженията на лицата им изведнъж се промениха.

— Десет е, да видим дали ще дойде — каза Гилермина, по чието лице все още пробягваха отблясъците на радостта. — Обеща, но нейната дума не е задължително да бъде като тая на Маноло.

Все още стояха прави, когато основателката добави:

— Правя това единствено заради теб… да се меся в чужди работи! От онзи ден останах с впечатлението, че в момента не е тя, която ти бърка живота. Би трябвало да бъде съвършена актриса, ако е вярно. Като дойде сега, ще забием сондата по-надълбоко, да видим дали ще изскочи нещо. При всички случаи така ще я вразумя, че да му излезе солено, ако направи опит… Ще повярваш ли, че тая жена не ми изглежда съвсем лоша?

— Възможно е… Но да бяхте видели как ме изгледа оня ден… С ненавист, каквато не можете да си представите…

— Казва, че след това й станало тежко…

— Лъжкиня! — възкликна Хасинта, като сви устни и стисна юмруци.

— В края на краищата ще я изпитаме още веднъж. Както и да е, от проповедта няма да се измъкне. Може скоро да пристигне… разбрахме се от десет до единадесет… време е да си вървиш, не бива да те завари тук.

След кратко мълчание съпругата на Хуан каза решително:

— Няма да си отида.

— Какво говориш, дъще! Полудя ли?

— Няма да си отида. Ще се скрия в спалнята. Искам да чуя какво ще каже…

— Това вече не позволявам. Комедии в моя дом? Не, не се надявай.

— Но колко сте наивна, дребнава и обидчива! Какво лошо има в това? Нищо… Казвам ви, че няма да си отида.

— Значи, оставаш… А! Не, не може. Върви си, дете мое, не ме поставяй в такова неудобно положение. Не обичам тия неща.

— Нека да остана… за бога! Какво ви засяга вас?… Ще вляза в спалнята и ще стоя кротко като на литургия.

— Дъще, тия неща не са добри и за театрите… Та да изскочиш после и… „всичко чух!“

— Няма да си отворя устата. Само ще слушам… Хайде, стига превземки, оставете ме на мира.

— Казвах си аз, че може да измислиш някоя глупост. Своеволна си. По такъв начин ми се отплащаш за това, което правя за теб.

— Но какво лошо има? Ама че сте упорита. Като казвам, че няма да си отида, значи няма.

Разнесе се звънът на камбанката.

— Обзалагам се, че е тя… Усещам го — каза Гилермина, надничайки през вратата.

Хасинта сметна, че е неблагоразумно да спорят повече и без да каже нито дума, се пъхна в спалнята, като затвори внимателно остъклената врата. Гилермина, която не искаше да се примири, понечи да излезе с намерението да приеме Фортуната в другата стая, но по фатално стечение на обстоятелства племенницата й Патросинио, като видя да влиза непознатата, я взе за една от многобройните просителки, които идваха тук, и я отведе, както се казва, право на вълка в устата. Светицата се посмути и не знаеше как да се измъкне от затруднението.

— А, вие ли сте? Не ви очаквах… Влезте и седнете!

Фортуната, облечена много скромно, влезе, както би влязла гладачката, за да връчи бельото. Пристъпваше плахо, спирайки на всяка дума от поздрава, и се наложи Гилермина да я подкани два или три пъти да седне. Скромният й вид и боязливостта, които бяха най-явният признак за чувството й за малоценност, я превръщаха сега в образец на жена от народа, която по някаква случайност си има вземане-даване с хората от висшата класа. Потискаше я много страхът, че не умее да се изразява в съзвучие с речта на изповедничката, тъй като в напрегнати моменти грубостта й на жена от народа се възвръщаше и от ума й излитаха малкото изискани думи и жестове, които бе научила през краткия си и случаен живот на господарка.

Но най-странното бе, че Гилермина, която обикновено се владееше отлично, сега също бе смутена и не знаеше как да започне. Криенето на приятелката й я изпълваше със срам, защото за възпитаните хора това бе лъжа, измама, срамно мошеничество. Първото, което хрумна на светицата, беше да доразвие и разшири онова, което каза в дома на Севериана.

— Ако искате да бъдем приятелки и да ви давам добри съвети, необходимо е да ми имате голямо доверие и нищо да не скривате, колкото грозно и лошо да е то. Във вашия живот има един много тъмен момент. Омъжена сте и не обичате съпруга си; така ми доверихте онзи ден. Повярвайте, това ме накара да се замисля. Казвате, че сте се омъжила, без да знаете какво вършите… Обяснение, равносилно на измъкване. Да бъдем искрени и да говорим ясно. Искреността е трудно нещо, но както свещеникът измъква мъничките прегрешения на децата, които се изповядват за първи път, така и аз ще ви помагам, като ви задавам въпроси и ви подсещам за отговора. Да видим дали ще потръгне… Когато решихте да се омъжите, не ви ли мина през ума мисълта, че бракът ще ви даде възможност да грешите свободно, не казвам с този или с онзи, а с човека, когото обичахте?

Фортуната гледаше тавана, мъчейки се да си спомни.

— Нямахте ли си едно наум! Хайде… разтършувайте се добре; търсете по-навътре, по-дълбоко.

— Май че имаше — каза другата най-сетне с много тих и треперещ глас. — Май че да…

— Виждате ли как изплуват утайките, щом поискате да ги измъкнете?

— Но трябва също да ви кажа, че не се надявах да го видя отново… Мислех си, че ме е забравил. Повярвах, че мога да стана добра и почтена… Преглътнах го. Ама как стана? Той ме потърси, да, госпожо, потърси ме и ме намери. Без да зная как, бракът и мъжът ми изведнъж се изпариха. Не мога да си го обясня, не мога да си го обясня.

Темата Хуанито Санта Крус ужасяваше Гилермина. Искаше да отклони разговора от тази опасна посока, но не знаеше как да отведе каещата се към чисто духовни сфери.

— Но съвестта ви… Това искам да зная.

— Съвестта ми? Ей това е странното… Ще ви разкажа, какво се случи… Хич не се бунтуваше, когато вършех тия толкова долни грехове… И други неща ще ви кажа, макар че ще се ужасите… Съвестта ми го одобряваше, по-точно, казваше ми едно много отвратително нещо, казваше ми, че истинският ми съпруг…

— Не продължавайте — прекъсна я обезпокоена светицата, на която се счу шум откъм спалнята. — Ужасно е. Спрете. Света дево от Кармен! Потънала сте в поквара.

— Струваше ми се — продължи каещата се, не можейки да удържи изблика на искреност, — че този мъж ми принадлежи, а аз не принадлежа на другия, че сватбата ми беше лъжа, измама, като тия, дето ги дават в театрите.

— Мълчете, за бога!

— Чакайте де… Беше ми дал дума да се оженим, кълна се… И ми я даде, преди да се ожени… И аз родих дете… А на мене ми изглеждаше, че сме се свързали навеки и че онова, което дойде по-късно, не струва… Това е.

Гилермина се хвана за главата… Мина й през ума, че най-добре е да отложи разговора за друг ден, като каже, че трябва да излезе.

— Това е много сериозно. Трябва да се обсъди спокойно. Вярно е, че обещанието обвързва… Не мисля, че този младеж се е държал добре с вас. Но времето, обществото… И преди всичко с лошото си поведение сте загубили правата, които бихте могли да имате.

— Нямаше да бъда лоша — каза жената на Рубин, окуражена от необяснимото объркване на изповедничката си, — ако не ме беше захвърлил в калта с онова дете вътре в мен.

Светицата се колебаеше; не знаеше как да я прекъсне. О! Без този опасен свидетел — Хасинта, досега да се е обяснила с тази дръзка жена и да й е показала колко прави две и две.

— Вие, дъще моя, не сте на себе си — рече й тя, като се мъчеше да омаловажи разговора. — Миналия път ми се сторихте по-разумна… Какъв бръмбар ви е влязъл в главата?

— Бръмбар! — отвърна Фортуната, леко опулвайки очи. — Какъв бръмбар? Ами един.

— Защото вие не си давате сметка, че е минало време и този мъж е женен за една жена като ангел, че…

Лицето на уличницата изведнъж пламна в ярка светлина. Беше като ореол на вдъхновението. По-красива отвсякога, тя извади един твърде смел довод и го запокити към другата, както се хвърля бомба.

Бууум! Гилермина онемя, като чу тази ужасия.

— Като ангел!… Да, може да е най-големият ангел, ама няма деца. Съпруга без деца не е съпруга.

Гилермина бе тъй поразена, че не можа да отвърне нищо.

— Това е моя идея — продължи другата с вдъхновението на апостол и престъпната дързост на анархист. — Мислете каквото искате, но това е моя идея и няма кой да ми я избие от главата… Добродетелна, да, съгласни сме, но не може да му даде наследник… Аз, аз му го дадох и отново ще му дам…

— За бога, млъкнете, не съм виждала такова нещо… Каква идея! Каква дързост! Вие сте прокълната.

И девицата-изповедничка стигна до такава степен на объркване, че загуби и ума, и дума.

— Нека съм прокълната, колкото си искате, но това е моя идея. С тази идея ще отида и в ада, на небето или където бог нареди… Защото това, че съм била лоша, много лоша, все още не се знае.

Светицата я гледаше с истински страх. Фортуната бе излязла извън себе си, също като екзалтиран артист, който не съзнава какво говори или пее.

— Защо трябва да съм толкова лоша, колкото изглежда? Защото си имам идея? Не може ли човек да има някаква идея? Казвате, че другата била ангел? Не го отричам, не смятам да й отнемам достойнствата… На мен тя ми харесва, ще ми се да съм като нея в някои неща, в други — не, защото за вас може да бъде най-голямата светица, ама стои под мен в едно нещо: няма деца; и когато работата дойде до деца, не падам под нея, а вдигам глава, да, госпожо… И не може да има, защото е доказано, а що се отнася до това дали аз мога да имам, също е доказано много добре. Моя идея е, това е моя идея. Още веднъж го казвам: съпруга, дето не ражда деца, не струва… Без нас, дето раждаме, светът ще свърши… Щото ние…

„Ясно, ясно, тази жена е луда и ще трябва да я изкарам на улицата — помисли си Гилермина. — Как ли се чувствува другата, слушайки тия прелести!“

Долавяше някаква нездрава екзалтация в нея. Не беше същата жена, с която разговаря преди два дни. Вече се готвеше да я отпрати с добра дума, когато чу някой да удря с ръка по стъклото на прозореца на отсрещния балкон, а после един глас да я вика. Гилермина се показа. Фортуната чу ясно гласа на доня Барбара:

— Там ли е Хасинта?