Алън Фолсъм
Претендентът (80)

80

7:12 сутринта

Барън и Реймънд лежаха проснати на земята между релсите под вагона на „Метролинк“ и гледаха как Лий и Валпарайсо ги доближават. Детективите крачеха на три метра един от друг с извадени берети и гледаха нагоре към вагона. Барън нямаше представа къде е Халидей, нито Полчак. Най-вероятно бяха останали по-назад в тъмното, наблюдаваха и изчакваха.

Докато Лий и Валпарайсо ги доближаваха, стана ясно поне едно — и двамата смятаха, че Барън и Реймънд са във вагона. Продължаваха да се приближават. Още пет крачки. Още шест. Още седем. Сега и двамата детективи бяха стигнали до средата и се виждаха само краката им. Ако протегнеше ръка, Барън почти можеше да пипне огромните обувки на Лий.

— Сега — прошепна Барън и двамата с Реймънд се изтърколиха изпод вагона от двете страни на детективите.

За миг се изправиха, после хукнаха към товарните вагони на втората линия, за да се скрият зад тях. Разстоянието беше около шест метра.

Халидей ги забеляза в мига, в който заобиколи локомотива. Той завъртя пистолета си и стреля, но закъсня, пропусна и двамата бегълци потънаха в мрака под един товарен влак на жп компанията „Съдърн Пасифик“.

Барън зърна Халидей, който тръгваше към тях откъм страната на локомотива, а после и Лий, който прескачаше буфера между вагона и локомотива. Секунда по-късно и Валпарайсо се появи откъм далечния край. Бяха на десетина метра един от друг и бързо се приближаваха. Барън видя как Лий вдигна радиостанцията до устата си.

— Този път си намери майстора, Джон — чу се гласът му от радиото на Барън.

— Сега сме сами — каза Валпарайсо по своето радио.

Детективите скъсяваха разстоянието; очите на Валпарайсо не се откъсваха от тъмното пространство, където бяха изчезнали Барън и Реймънд.

— Периметърът отвън е отцепен. Няма накъде да бягаш, Джон — продължи той, а гласът му пращеше по радиостанцията на Барън. — Ти пропиля своя шанс. Трябва да защитим отряда.

Реймънд изведнъж се обърна към Барън.

— Дай ми пистолет — прошепна. — Ако не го направиш, и двамата ще умрем.

— Мини назад по релсите — отвърна тихо Барън. — Под вагона зад нас.

Реймънд се огледа. Виждаше се Халидей, който ту се появяваше, ту изчезваше зад колелата. Валпарайсо и Лий стояха по местата си.

— Дай ми пистолет — настоя Реймънд.

— Прави каквото ти казвам. — Барън се извърна и го изгледа твърдо. — Сега!

— Тук съм, Марти — обади се внезапно Полчак от радиостанцията.

Барън се озърна. Полчак. Той пък къде изчезна? Къде беше в момента?

— Джон — обади се Валпарайсо по радиото. — Лен ти е приготвил изненада. Нещо като подарък за довиждане.

Зад тях отекна внезапен трясък. Барън се завъртя и видя, че вратата към склад 19 се отваря със замах. Полчак пристъпи напред. В едната си ръка държеше чудовищната пушка „Страйкър 12“. В другата беше Ребека.

— Лен, какво правиш, по дяволите? — обади се стреснато Халидей по радиостанцията.

— Пусни я!

Барън внезапно изскочи изпод товарния вагон, покачи се на перона и закрачи към Полчак.

— Пусни я! — повтори. — Пусни я веднага!

Очите му не се откъсваха от Полчак, стискаше своята берета все по-здраво.

— Пусни я! — изкрещя.

Валпарайсо се втурна към него от лявата му страна и Барън чу, че Реймънд му вика да внимава. В същото време Лий пристъпи напред от сенките в далечния край на вагона, готов за стрелба. Барън също го видя и се хвърли наляво, като изстреля три куршума в мига, в който Лий натискаше спусъка. Огромният детектив спря и се опита да запази равновесие, но после падна по очи на чакъла, а беретата му отхвръкна встрани.

Барън се изправи и отново погледна към Полчак. Ребека беше замръзнала от ужас в хватката му.

— Отдясно! — изкрещя Реймънд.

Барън се завъртя. Валпарайсо беше само на няколко метра от него и вече беше натиснал спусъка.

Бум! Бум! Бум! Бум!

Пистолетите на двамата детективи гръмнаха едновременно.

Барън усети как нещо се блъсва в бедрото му и го отхвърля назад. В същия миг Валпарайсо се хвана за гърлото и политна към земята. Барън се удари в товарния вагон зад гърба си и започна да се свлича, а собствената му берета отхвърча встрани. Пред очите му започна да притъмнява, но той се напрегна да остане в съзнание. Видя Ребека, която се мъчеше да се освободи от хватката на Полчак. Той я дръпна към себе си и вдигна огромната си пушка с другата ръка. Барън се опита да стане, но не можа. В този миг Реймънд внезапно изскочи до него и измъкна колта от колана му.

Барън изкрещя нещо, но Реймънд вече беше насочил пистолета към Полчак.

Точно тогава Полчак натисна спусъка на пушката. Въздухът се разтресе от тътен, подобен на едновременния удар на хиляди ковашки чукове. За част от секундата на лицето на Реймънд се изписа невярващо учудване; после той също се блъсна в товарния вагон и се свлече в края на перона. Опита се да се изправи, въпреки че беше облян в кръв, после загуби равновесие и залитна назад. Очите му за миг се приковаха в тези на Барън, после той се изтърколи встрани и падна на релсите. Барън се извърна отново. Полчак приближаваше, насочил пушката си право в гърдите му. Зад него видя и Ребека, притиснала ушите си с ръце, смразена от ужас.

Очите на Барън се стрелнаха към беретата на перона, на три метра от него, а после и към колта, който беше по-близо — там, където го беше изпуснал Реймънд.

Видя и как Полчак се ухили, докато крачеше все по-близо. Чу се ясното изщракване, когато зареди пушката. После забеляза и Халидей с ъгълчето на окото си — той се приближаваше с вдигната берета, готов да довърши започнатото, ако страйкърът не беше достатъчен.

— Боже господи, Джими — прошепна Барън.

— Това е за Ред, копеле такова! — изкрещя изведнъж Полчак и се приготви да натисне спусъка.

Точно в този момент Ребека започна да пищи. Очите й бяха широко отворени от ужас. След годините, прекарани в мълчание, това беше неистов, първобитен крясък. Ужасът изригваше от нея като вулкан. Никой от тях не беше чувал подобен звук през живота си. Тя не искаше да спре. Или просто не можеше. Викът сякаш се проточи цяла вечност. Отекваше от стените, вагоните и всичко наоколо.

Полчак присви очи, сякаш внезапно беше изгубил способността да разсъждава. Писъкът беше толкова силен, че го парализира. Той бавно се обърна и пристъпи към нея. Очите му бяха изцъклени, а зениците се бяха свили до размера на карфици. Пушката все още беше в ръцете му.

— ПРЕСТАНИИИИ! — изкрещя й той.

Лицето му беше бяло като брашно, гласът му беше изтънял и злокобен, подобен повече на животински вой.

— ПРЕСТАНИИИИ! ПРЕСТАНИИИИ! ПРЕСТАНИИИИ!

Ребека не спираше, а продължаваше да пищи.

Барън отчаяно се опитваше да достигне своята берета, но можеше да използва само единия си крак. Другия не го усещаше изобщо.

— ПРЕСТАНИИИИ! ПРЕСТАНИИИИ!

Полчак продължаваше да върви към Ребека, собственият му глас беше изтънял до шепот; цевта на страйкъра беше насочена право към нея, но ръцете му се тресяха от напрежение.

— Лен! Недей! Спри!

Барън вече пълзеше по корем, като се оттласкваше с един крак към падналата берета. Още една крачка, и Полчак се изправи пред нея, а огромната пушка сочеше право в лицето й.

— Лен!

Този път не извика Барън. Извика Халидей. Когато го чу, Полчак спря. Барън видя как гърдите му се надигат и спускат, после Полчак се завъртя отново и този път насочи пушката към Халидей.

Бум! Бум! Бум! Бум!

Деветмилиметровите куршуми от пистолета на Халидей улучиха Полчак във врата и дясното рамо. Пушката започна да се изплъзва от хватката му. Полчак стисна по-здраво и се опита да я вдигне, но не му беше останала сила. Той натисна спусъка, но куршумите просто разбиха бетона в краката му, докато падаше. Когато се блъсна в земята, се чу отвратителен звук, сякаш беше паднал от много по-високо място. Гърдите му се надигнаха за последен път и животът го напусна с ръмжене.

После се възцари тишина.