Алън Фолсъм
Претендентът (41)

41

Хотел „Уестин Бонавентура“, апартамент 1195, 4:17 следобед

Барън, Халидей, Валпарайсо и Лий се движеха внимателно. Всички носеха хирургически ръкавици и внимаваха точно къде стъпват и какво пипат. Хотелският апартамент беше просторен. В дневната имаше канапе, телевизор и бюро. Зад него беше отворената врата към спалнята. Отдясно имаше къс коридор с вградени гардероби, който водеше към банята.

Управителят на хотела и двама от помощниците му нервно пристъпваха от крак на крак зад детективите и наблюдаваха работата им. Отрядът от специалните части, който беше прочистил сградата като при военно положение, им беше създал предостатъчно проблеми; а сега съществуваше и напълно реалната вероятност някой от гостите на хотела им да е бил убит. Това беше последният начин за привличане на внимание, от който имаха нужда в момента.

— Не искате ли да изчакате отвън? — предложи меко Барън, после ги избута в коридора и затвори вратата.

Хотел „Бонавентура“ беше идеалното място. Беше голям, луксозен, най-много на пет минути пеша от мястото, където Реймънд беше излязъл от таксито, след като беше избягал от сградата на съда. Все още не знаеха къде е срещнал и убил консултанта от Ню Джърси на име Чарлс Бейли и защо автомобилът, взет под наем от Бейли, се е озовал в Бевърли Хилс, но Ред и Полчак вече бяха заминали там, за да проучат въпроса.

Проблемът беше, че нито убийството в парка „Макартър“, нито това на Чарлс Бейли можеха да бъдат приписани на Реймънд без всякакво съмнение. Да, техниката и времето съвпадаха — и двамата бяха застреляни в главата от упор, в рамките на няколко часа след бягството му. Но полицията все още не разполагаше с твърди доказателства, които ясно да говорят за самоличността на извършителя и да предлагат следа. Докато не ги откриеха, убиецът на двамата мъже можеше да бъде кой ли не и полицията беше принудена да продължава да търси иглата в купа сено, докато Реймънд се измъкваше все по-далеч от хватката им.

— Ще проверя там — каза Барън и мина по коридора, като първо погледна в гардеробите, а после влезе в банята.

Както и всяка друга стая в хотела, апартамент 1195 беше старателно претърсен от специалните части, но те бяха търсели беглец от закона, а не човек, който вече не е там. Празният апартамент за тях си беше празен апартамент и те бяха продължили нататък.

— Аз поемам спалнята — обади се Лий.

Беше се върнал спешно от зъболекарския кабинет, където трябваше да заведе осемгодишния си син, но бързо беше набрал скорост в разследването.

— Вижте това — извика Барън от банята.

Халидей и Валпарайсо бързо прекосиха коридора, а Лий излезе от спалнята и ги последва. Барън стоеше на колене на пода и тъкмо измъкваше пластмасовия плик от кофата за боклук под умивалника.

— Сякаш някой се е опитвал да я скрие — каза той.

После внимателно отвори плика и извади от него една кърпа, която все още беше влажна.

— Кръв — каза. — Някой се е опитал да я изплакне с вода, но не се е получило. Вътре има и още две използвани кърпи.

— Реймънд? — попита Лий от прага.

Халидей погледна към Барън.

— Ти го улучи. Пред сградата на съда.

— Само го одрасках.

— Това е предостатъчно, за да се направи ДНК анализ.

— А защо я е оставил тук, а не някъде навън, в някой контейнер за боклук?

— Представи си, че специалният отряд изтърбушва сградата, все едно дебаркират морските пехотинци. Ще останеш ли достатъчно дълго, за да прикриеш всички следи? Или просто ще се съобразиш с обстановката и ще изчезнеш по най-бързия начин?

Барън върна кърпата в плика, излезе в дневната и отвори външната врата. Управителят на хотела и двамата му помощници продължаваха да чакат отвън.

— В колко часа е минала чистачката тук? — попита той.

— Доста рано, сър, около осем. — Управителят отмести поглед от него към другите двама детективи, които застанаха зад гърба му. — Мистър Бейли случайно видял камериерката в коридора, докато излизал, и й казал, че вече може да влезе в стаята му.

— Възможно ли е чистачката да е оставила мокри кърпи в кофата под умивалника?

— В никакъв случай.

— И освен хората от специалните части никой друг не е влизал тук оттогава?

— Не, сър. Поне аз не знам.

Барън се огледа за пореден път, после вдигна очи към Лий.

— Какво става в спалнята?

— Ела да видиш.

Барън го последва в другото помещение заедно с Халидей. В ъгъла имаше отворен куфар, един гардероб също стоеше полуотворен, а завивките на леглото бяха все още сгънати, но намачкани, сякаш някой беше лежал върху тях с дрехите.

— Следователите веднага да изпратят екип от лабораторията — нареди бързо Халидей, после се обърна към Валпарайсо, който стоеше на прага. — Стаята е почистена и оправена, после някой друг е влизал в нея. Някой, който е използвал банята и спалнята. Разполагаме с отпечатъците на Реймънд. Ако е бил той, ще можем да разберем дали е бил тук.

— Марти, Джими, някой да се обади — изпращя изведнъж гласът на Ред от радиостанциите им.

— Тук е Марти, Ред — обади се Валпарайсо. — Казвай.

— Полицейското управление на Бевърли Хилс в момента проверява колата за отпечатъци. Пълно е. Мистър Бейли е застрелян чисто, от упор в тила, както заместник-шерифите в съда. По-важното обаче е, че имаме две нови следи. Току-що в управлението в Бевърли Хилс са се обадили двама граждани. Първо едно момиче от някаква пицария, според която Реймънд е бил там преди около час и половина. Друга жена пък казва, че му е обяснила как да хване градски автобус 320 до Санта Моника, около двайсет минути по-късно. Полицейското управление в Санта Моника ще провери автобуса. Вие с Рузвелт идете да говорите с жената. Казва се Една Барнс.

Той го повтори по букви, после продължи:

— Тя е на Саут Ласки Драйв, 240. Полицаите от Бевърли Хилс вече са там. Джими, вие двамата с Джон идете до пицарията. Момичето се казва Алиша Клемънт, а мястото е „Роумън Пица Палас“, на Брайтън Уей 9560. Ченгетата още я разпитват. Може и да не е бил той, но пицарията и Ласки Драйв са на няколко пресечки едно от друго и от мястото, където открихме колата. Предполагам, че е той. Сигурно отдавна е слязъл от автобуса, но поне установихме, че започва да допуска грешки. Все още не сме го пипнали, господа, но затваряме обръча. Успех и внимавайте.

4:40 следобед.