Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Барън/Никълъс Мартин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Exile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Алън Фолсъм. Претендентът

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2004

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-080-9

История

  1. — Добавяне

10

8:20 сутринта

Джон Барън видя как вратата в предната част на вагона се отваря и кондукторът влиза. Мъжът спря, за да огледа пътниците, и погледът му за част от секундата се спря директно на Валпарайсо, който седеше точно пред него. После кондукторът се извърна и излезе.

8:22 сутринта.

Барън хвърли поглед на младата жена до себе си. Тя беше все така потънала в музиката и сякаш не осъзнаваше присъствието му. Той надникна през рамо и видя Халидей в далечния край на вагона, после погледна напред и видя и Валпарайсо на мястото му. Нито един от двамата не отвърна на погледа му.

Барън сведе очи към часовника си и осъзна, че не остава много време. Пое си дълбоко въздух и се облегна назад, като се опитваше да се отпусне, положил едната си ръка в скута, а другата — на кръста, където беше автоматичният му пистолет „Берета“.

 

 

8:25 сутринта.

— Ей, пак трябва да отида до едното място, Рей, извинявай — каза Франк Милър, докато се изправяше за пореден път, за да се промуши покрай Реймънд на пътеката между седалките.

Ставаше за втори път през последните двайсет минути, за да отиде до тоалетната в дъното на вагона. Последния път се беше извинил пред всички, като беше обяснил, че има проблем с пикочния мехур. И когато Бил Удс му каза, че на два пъти са му махали тумори от пикочния мехур и му препоръча възможно най-скоро да отиде на уролог, Милър беше махнал с ръка и го беше уверил, че всичко е наред и положението се е утежнило само заради дългото пътуване с влака. Тази забележка потвърди подозренията на Реймънд, че перуката на Милър показва наличието на сериозно заболяване. Може би беше ходил в Чикаго не по работа, а на лечение и самото споменаване на тумори го беше потиснало още повече.

Реймънд отново се замисли за начина, по който всичко трябваше да протече на перона, и за многобройните решения, които трябваше да вземе в последната секунда. Вече започваше да се притеснява, че какъвто и да беше проблемът на Милър, той може би щеше да го затрудни по някакъв начин, когато се опиташе да слезе от влака.

8:27 сутринта.

Експресният влак се движеше все по-бавно.