Алън Фолсъм
Претендентът (111)

31

3:40 сутринта

Юри Коваленко включи автопилота на опела, който беше взел под наем, като нарочно изостана на половин километър зад белия ситроен на Форд, докато репортерът караше на югоизток покрай Гар д’Аустерлиц и през Иври сюр Сен, без да се отклонява от брега на Сена.

Коваленко нямаше представа къде отива Форд, но беше изненадан, че приятелят му не е с него. Но пък се беше изненадал не по-малко и когато го бе видял да влиза в онази хотелска стая, пълна с полицаи.

От краткия им разговор на местопрестъплението беше трудно да си направи извод кой е Мартин, какво правеше там, в какви отношения се намира с Форд и в какви отношения е бил с Халидей. Единственото, което разбра от дръзкия начин, по който Мартин беше разпитвал Ленар, беше, че не той го е накарал да се обърне и да избяга от парка, а самият Халидей. Поне този въпрос получи своя отговор.

На сутринта, когато Форд дойдеше в кабинета на Ленар, Коваленко щеше да научи повече и когато разполагаше с пълното име на Мартин, работното място и адреса му, щеше да го провери подробно. И щеше да научи отговорите на всичките си въпроси или поне щеше да открие следите, които да го доведат до отговорите на тези въпроси. Защото за Коваленко беше очевидно, че Никълъс Мартин е нещо повече от un ami américain, приятеля американец, за какъвто го беше представил репортерът.

Задните светлини на ситроена пред него изведнъж просветнаха по-ярко, когато Форд натисна спирачките; после Коваленко видя как той смени платното и отново ускори, за да прекоси Сена при Алфорвил и да поеме по магистрала 6 към Монтжерон.

Коваленко премести ръцете си на волана. Не беше от хората, които могат да спят спокойно, докато разследват убийство, а в светлината на второто убийство вече беше сигурен, че Форд най-вероятно знае повече, отколкото казва. Това, че Мартин се беше настанил в апартамента му, допълнително задълбочаваше интригата, и ето защо Коваленко беше продължил да го следи до късно през нощта, след като всички останали се бяха прибрали. Нямаше представа какво ще постигне и дори не го беше споменавал пред Ленар, защото нямаше смисъл да се опитва да го представи като официално разследване. Просто му се струваше разумно да го направи.

Беше намерил къде да паркира малко по-надолу от дома на Форд десетина минути след полунощ и беше спрял опела там. После, тъй като дори в този късен час можеше да бъде обменена интересна информация, той извади едно радиоподслушвателно устройство „Калинин-7“ от куфарчето си, сложи си слушалките и насочи миниатюрната му параболична антена към прозорците на апартамента на Форд. Не можеше да подслушва обажданията по стационарния телефон на Форд, без физически да се включи към линията. Но вече го беше виждал два пъти с мобилен телефон, веднъж, когато го даде на Халидей в „Л’Еклюз“, и втори път на улицата, след като излезе оттам, така че най-вероятно използваше предимно него. А ако някой му се обадеше по мобилния телефон, „Калинин-7“ щеше да предаде разговора почти толкова чисто, колкото собственият му апарат.

В дванайсет и петнайсет Коваленко се настани по-удобно на седалката, готов за дълго чакане, наблюдение и подслушване. Около два и половина си помисли да се обади на жена си Татяна в Москва, но после се сети, че тя вероятно спи. Сигурно някъде тогава беше задрямал; в три часа и пет минути се стресна, в слушалките отекна постоянното „бийп-бийп“ на телефон, който звъни. Репортерът отговори на третото позвъняване със сънен глас:

— Дан Форд.

Обаждаше се мъж, който говореше френски:

— Жан-Люк. Картата е в мен. Ще можеш ли да дойдеш в четири и половина?

— Добре — отвърна Форд на френски, после затвори и „Калинин-7“ замлъкна.

Седем минути по-късно входната врата се отвори и репортерът излезе под дъжда, за да отиде до колата си. Коваленко се почуди кой е този Жан-Люк и за каква карта говори. Но който и да беше той, картата очевидно беше достатъчно важна за Форд, за да го накара да стане от леглото в този час, да се облече и да хукне.

Магистрала 6

Чистачките на опела меко се люлееха наляво-надясно, а влажното шосе беше почти черно, като се изключат далечните светлини на ситроена. Коваленко погледна часовника си.

4:16 сутринта.

Значи 6:16 московско време. Татяна сигурно вече беше станала и беше започнала дългата процедура по изпращането на трите им деца на училище. Бяха на единайсет, девет и седем години и всяко едно беше по-бунтарски настроено от предишното. Коваленко често се питаше как е възможно такива деца да се родят на служител на Министерството на правосъдието и асистентка на продукция в държавната телевизия РТР. Юри и Татяна Коваленко бяха прекарали целия си живот в изпълнение на заповеди. А децата им прекарваха повечето време в нарушаването им, особено когато идваха от собствените им родители.

4:27 сутринта.

Той отново видя как задните светлини на ситроена присветнаха. Току-що бяха подминали една гора на петнайсетина минути южно от Монтжерон и Форд беше започнал да намалява скоростта.

После зави и слезе от магистрала 6.

Коваленко също намали скоростта, изключи фаровете и хвана същото отклонение. В тъмното, под дъжда, не виждаше почти нищо и малко се тревожеше дали няма да излезе от шосето и да падне в канавката, но неговата кола и колата на Форд бяха единствените на магистралата и той не искаше да рискува Форд да забележи, че го следят.

Той присви очи и спря. После отново видя ситроена на Форд, който се отдалечаваше на запад. Коваленко веднага включи фаровете на своя опел и бързо потегли след него. Измина един километър, после намали скоростта. Минаха минута-две. Форд изведнъж зави надясно по някакво второстепенно шосе, като пое на север по гористия бряг на Сена.

Коваленко го последва. Фаровете на опела осветяваха гъстата гора от двете страни на пътя. Дърветата се разреждаха от време на време, но само от лявата страна, където се отиваше към реката. После изведнъж изчезнаха напълно от дясната страна на пътя и Коваленко видя игрище за голф и отбивка за селото Шоази сюр Сен.

4:37 сутринта.

Задните светлини на ситроена светнаха в далечината и Коваленко отново намали скоростта. Форд продължи да забавя, после изведнъж зави наляво и пое към реката.

Коваленко продължи със същата скорост. Двайсет секунди по-късно вече беше достигнал мястото, където зави Форд, но продължи покрай него. Успя да забележи, че Форд спира своя ситроен до някаква друга кола, а после рязко изключва фаровете.

Коваленко продължи напред. След четиристотин метра пътят остро завиваше надясно през борова гора. Той отново включи фаровете си и направи обратен завой.

После забави и спря на петдесет метра от мястото, където Форд беше слязъл от шосето, вторачи се в тъмното и се опита да различи паркираните автомобили. Беше невъзможна задача. Без да включва светлините, той отвори жабката на опела, извади оттам бинокъл и огледа мястото, където беше спрял ситроенът. Дори и така обаче не видя нищо друго освен пълен мрак.