Алън Фолсъм
Претендентът (153)

74

Париж, петък, 17 януари, 12:40 през нощта

Царевич Питър Китнър Романов запуши ушите си с ръце, за да заглуши рева на двигателя, докато военният руски хеликоптер с две витла „Камов-32“ се издигаше от една охранявана писта на летището „Орли“ и се бореше с поривите на вятъра и заслепяващия сняг.

Срещу него седеше полковник Стефан Мурзин от ФСО, личният му телохранител, един от десетимата агенти на руския президент, които бързо го изкараха от къщата на авеню Жорж V и го качиха в третата от четирите еднакви лимузини, чакащи пред задния вход. Колите потеглиха незабавно под снега, подминаха загражденията на френската полиция, в плътен строй прекосиха Сена и поеха по 15-километровата отсечка към охраняваната писта на летището „Орли“, затворено заради бурята.

Там ги очакваха два хеликоптера „Камов-32“ с включени двигатели и бавно въртящи се перки. В момента, в който лимузината на Китнър спря, вратите й се отвориха и полковник Мурзин поведе царевича и четирима тежковъоръжени агенти на ФСО към първия хеликоптер. Качиха се за броени секунди, вратите се затвориха, перките започнаха да се въртят по-бързо, а Мурзин — с квадратна челюст и черни очи — лично сложи предпазния колан на царевича. После седна и сложи собствения си предпазен колан, хеликоптерите се издигнаха във въздуха и полетяха.

Мурзин си позволи да се поотпусне.

— Удобно ли ви е, царевич?

— Да, благодаря — кимна Китнър и се обърна и към останалите мъже, които го пазеха.

От години се движеше с лична охрана, но тези бяха друго нещо. Всичките бяха бивши служители от елитните руски части за специални операции, или накратко Спецназ. До един приличаха на Мурзин — бяха млади, мускулести и в изключително добра форма, а косата им беше обръсната до голо. От мига, в който Китнър беше наречен „царевич“ и беше свел глава, за да приеме официално новия си пост, той се беше превърнал в тяхна собственост. Хигс за броени секунди изгуби работата си и му остана единствено задължението да уведоми членовете на борда на директорите на „Медиа Корп“, че председателят му е заминал „по лична работа“, но е в добро състояние и ще се върне до няколко дни. В същото време останалите членове на семейство Романови положиха клетва, че ще пазят тайна. Това обаче не беше необходимо за обслужващия персонал на вечерята — сервитьори, готвачи и бармани, — защото те до един бяха агенти на ФСО.

С оглед на личната безопасност на царевича и поради зашеметяващия исторически смисъл на откритието, което предстоеше да направят — че Алексей Романов наистина е оцелял при екзекуцията в дома на Ипатиеви и че Питър Китнър, председателят на една от малкото напълно частни мултинационални медийни компании в света, е негов син; а в добавка към това и почти невероятното решение на Москва да възстанови монархията — се налагаше цялата тази информация да се запази в тайна до момента, в който започнеше да действа необходимата охрана, а руският президент направеше официалното изявление на форума в Давос. Затова бяха информирани само най-близките роднини на Китнър, Хигс и личният му секретар Тейлър Бари.

Нещо повече — светкавичното преминаване в сферата на държавната сигурност не засягаше само Китнър. В същия момент, в който той беше обявен за царевич и беше отнесен от вихъра на ФСО от къщата на авеню Жорж V, руската служба за охрана беше поела и грижата за сина му Майкъл, който беше в Мюнхен по работа на „Медиа Корп“; съпругата на Китнър Луиза, която все още беше в Триест; и трите му дъщери, Лидия и Мари в Лондон и Виктория в Ню Йорк. Всички те щяха да заминат за Давос още утре, охранявани от ФСО.

Независимо дали Китнър беше имал основания да се тревожи, че баронесата планира физическо насилие срещу него или семейството му, присъствието на перфектно обучените телохранители решаваше въпроса. Той вече беше изолиран и в качеството си на цар щеше да прекара в същата изолация и остатъка от живота си. Завинаги беше загубил свободата си, но го беше направил доброволно — заради баща си, страната си и рожденото си право. Вече нямаше нужда да крие кой е. Най-големият страх на баща му — че комунистите ще им отмъстят — беше заличен от великия ход на историята. И той беше убеден, че баронесата и Александър ще бъдат застигнати от същата съдба.