Алън Фолсъм
Претендентът (68)

68

Летище „Боб Хоуп“, 3:55 сутринта

Реймънд се надигна на задната седалка, колкото да се увери, че подминават западния край на пистата и завиват надясно по Шърман Уей към терминала на частната авиокомпания „Мъркюри Еър“ — модерна постройка, разположена встрани от основната сграда на летището.

Беше започнало да ръми и Барън включи чистачките. Многобройните частни самолети бяха паркирани зад телената ограда, която разделяше пистата от улицата. До един бяха тъмни.

— Пристигнахме.

Това бяха първите думи на Барън, откакто се разделиха с детективите в колата пред дома му. Той намали скоростта, зави и спря мустанга пред един стоманен портал. Отстрани имаше интерком с табелка, която съветваше клиентите да се свързват с рецепцията чрез него, ако идват извън работно време.

— Какво искаш да правя сега? — попита Барън.

— Натисни бутона на интеркома, както пише. Кажи им, че си дошъл да посрещнеш гълфстрийма на „Уест Чартър Еър“, който трябва да кацне в четири часа.

Барън свали прозореца и натисна бутона. Когато му отговориха, той изрече точно това, което му нареди Реймънд. След миг порталът се отвори и той подкара навътре. На паркинга отляво имаше още три автомобила. Бяха мокри, а прозорците им бяха замъглени. Значи стояха тук от известно време, най-вероятно цяла нощ. Барън продължи. Наближиха главния вход на терминала. Отдясно до него бяха паркирани две полицейски коли от управлението в Бърбанк. Във фоайето на терминала стояха трима униформени полицаи и ги гледаха.

— Полицията е тук — каза Барън.

— Потърси мистър Форд.

— Не го виждам. Може би не е дошъл.

— Ще дойде — успокои го Реймънд. — Нали го помоли лично.

В същия момент Барън забеляза тъмнозеления „Джип Либърти“ на Дан Форд, паркиран пред осветения портал на терминала. До него беше спряна още една полицейска кола от Бърбанк, в която се виждаха две униформени ченгета.

Стомахът на Барън се сви. Ами ако планът с името „Дани“ не беше сработил? Ами ако Форд бе твърде уморен или замаян от болкоуспокояващите лекарства, които беше взел заради счупения си нос, и не беше забелязал обръщението? Ами ако просто го чакаше, с цялата си наивност, само защото Барън го беше помолил? Ситуацията ставаше все по-ужасна — защото, ако наистина беше така, Реймънд изобщо нямаше да се поколебае да убие Форд.