Алън Фолсъм
Претендентът (106)

26

Апартаментът на Дан и Надин Форд на рю Дофин, Вторник, 14 януари, 8:40 вечерта

— Халидей не е повдигнал въпроса за Реймънд без причина — каза Никълъс Мартин и се облегна на масата в миниатюрната трапезария на семейство Форд. — И не е поискал да му помогна просто ей така.

Мартин беше видял как Форд и Халидей прекосиха парка „Монсо“ и хванаха такси. Точно както се беше надявал Форд, той се беше досетил, че тази маневра е сигнал за него да се качи на ситроена и да изчезва. Мартин се беше подчинил. След доста въртене бе успял да намери апартамента на Форд на рю Дофин. Там малко изненада симпатичната съпруга на Форд, но макар че започваше да изпитва проблеми с бременността си, Надин енергично го приветства с „Добре дошъл“, направи му сандвич, наля му чаша вино и поведе разговор с него, като направи всичко с цялата топлина и добро настроение, което заслужаваше най-добрият приятел на Дан Форд.

А сега двамата най-добри приятели седяха в трапезарията и яростно спореха. Мартин беше твърдо решен да се обади на Халидей и да разбере какво точно знае за Реймънд. Форд беше на мнение, че той трябва веднага да напусне Париж и да се скрие, докато Халидей не си тръгне.

И Мартин може би щеше да го послуша, ако не беше видял как Халидей си тръгва от мястото, където бяха убили Алфред Нойс в парка „Монсо“ в Париж, и не си беше спомнил за парка „Макартър“ в Лос Анджелис, където Халидей, Ред и останалите си бяха тръгнали от мястото, където беше убит Йозеф Шпеер. Не можеше да забрави тази картина, нито да остане безразличен към вълната от спомени, която я последва. Той почувства огромна вина не само за невинните жертви, загинали заради неговата грешна преценка по отношение на Реймънд, но и защото самият той беше застрелял Рузвелт Лий и Марти Валпарайсо.

Присъствието на Халидей му беше припомнило миналото. Мартин най-сетне трябваше да застане срещу тези мъчителни спомени, за да се справи с тях веднъж завинаги. Да ги разкаже с думи. Да ги изкара от себе си. Да плаче, ако трябва. Да крещи. Да изпада в пристъпи на ярост. Да се освободи от тази тежест. Ето защо налагаше да разговаря с Джими Халидей. Той беше единственият човек на света, който можеше да го разбере, защото беше присъствал на всички събития.

— Ами ако това, че спомена Реймънд и помоли за помощ, е било просто примамка? — Дан Форд остави чашата си на масата и се облегна назад. — Ако нарочно е изпуснал две-три силни фрази, за да те изкара на светло?

— Според теб той ми има зъб ли?

— Откъде можеш да си сигурен, че именно той не е започнал цялата кампания на полицаите от Лос Анджелис срещу теб? А дори да не е било така, след случая с Реймънд той е загубил всичките си приятели, самоуважението, работата и дори семейството си. Не е изключено да знае какво сме открили за Реймънд. Може би дори сам е научил още нещо и наистина иска да го сподели с теб. Представи си, че те смята за отговорен за всичките си нещастия и иска да ти го върне? Готов ли си да поемеш този риск?

Мартин отклони поглед. Знаеше, че Форд просто се опитва да го предпази. И може би имаше право, но все пак грешеше в едно. Независимо колко ниско беше паднал Халидей, той никога не би започнал кампанията срещу Мартин. Дан Форд може би се беше досетил какво точно е станало в депото, но никога не беше притискал Мартин да разговарят за това. Така че той нямаше как да знае какво точно беше направил Халидей там.

Да, Форд може би имаше право да се опитва да го предпази от Халидей, но освен собствените му чувства, тежестта на вината и простичкото човешко желание да си поговори с някого оставаше и вероятността предположението на Форд да е вярно — Халидей наистина да беше научил нещо и да иска да го сподели с Мартин. А този довод беше по-силен от здравия разум на Форд. Мартин отново го погледна в очите.

— Искам да се срещна с Халидей. Да отида в хотела му. Сега, довечера.

— Да се срещнеш с него? — повтори невярващо Форд. — Лице в лице?

— Да.

Надин Форд положи длан върху ръката на съпруга си. Тя почти не разбираше за какво си говорят, но беше доловила, че спорът изведнъж е поел в нова посока. Разбра го от начина, по който се погледнаха, усети чувствата зад думите им и това я изплаши.

— C’est bien — каза меко Форд, като се усмихна и я погали по корема. — Всичко е наред.

Мартин не можа да сдържи усмивката си. Надин беше започнала да учи Дан на френски още докато живееха в Лос Анджелис и очевидно беше добра учителка, защото именно познанията му по езика бяха основната причина да го прехвърлят в парижката редакция. Няколко месеца по-късно чуждият език му прилягаше удобно като стар пуловер.

Мобилният телефон на Форд изчурулика откъм кухнята и той отиде да го вдигне.

— Дан Форд — каза. — Comment? Où?

„Какво? Къде?“

Гласът на Форд изведнъж се изпълни с учудване и тревога. Мартин и Надин погледнаха към кухнята. Форд стоеше прав и напрегнато се вслушваше в гласа на човека от другата страна.

— Oui, merci — каза накрая и затвори, после се върна в трапезарията. — Беше инспектор Ленар, току-що се е върнал от Монако. Открили са Халидей мъртъв в стаята му в хотела.

— Какво?!

— Бил е убит.