Алън Фолсъм
Претендентът (182)

8

Санкт Петербург, Русия, сряда, 29 януари, 12:15 следобед

Колоната от официални автомобили беше дълга почти цяла пресечка. Ревяха клаксони. Пищяха сирени. Цели тонове конфети се изсипваха от прозорците на жилищните блокове и обществените сгради, по които въпреки ужасния студ висяха стотици хора и ги приветстваха, докато хиляди други се тълпяха от двете страни на пътя.

Всички гледаха към хората, застанали в един открит черен мерцедес, обграден от осем черни волги.

Александър, в ушит по поръчка сив костюм, се усмихваше широко и махаше на въодушевената тълпа, покрай която минаваха. До него стоеше Ребека, облечена с дизайнерско палто от норки и квадратна шапчица от същия материал. Тя също се усмихваше, красива и бляскава. За по-възрастните те приличаха на младите Джон и Джаки Кенеди. За по-младите изглеждаха като рок звезди.

И точно това беше идеята.

Преди по-малко от четирийсет и осем часа Александър Кабрера Николаевич Романов беше официално провъзгласен за царевич от президента Гитинов, който публично го представи на двете камари на парламента в Москва. Отговорът от депутатите дойде незабавно — всички присъстващи скочиха на крака и го аплодираха бурно, с изключение на петдесетина твърди комунисти от старата школа, които просто бяха излезли от залата в знак на неодобрение.

Речта, с която Александър прие титлата си, беше не по-малко вълнуваща от реакцията на депутатите. Той не пропусна да отдаде дължимото както на дядо си Алексей Романов, сина на цар Николай, така и на баща си, царевич Пьотр Михайлович Романов Китнър, който не беше издал на никого тайната за бягството на Алексей от дома на Ипатиеви и по този начин беше съхранил кръвната линия на наследниците, докато дойде подходящ момент за връщане на монархията. После Александър беше благодарил и на президента Гитинов, на депутатите, на кмета на Москва Николай Немов, на министъра на отбраната на Руската федерация маршал Головкин и най-вече на негово високопреосвещенство Григорий II, патриарх на Руската православна църква — които до един присъстваха в залата — за това, че бяха проявили мъдростта и благородството да върнат сърцето и душата на руската история на народа на Русия.

Завърши речта си отново със собствения си баща, като му се възхити, че беше видял Русия не като слаба, стара, корумпирана и прогнила държава, а като млада, енергична нация; със своите проблеми, наистина, но все пак свободна от ужасите на сталинизма, комунизма и Студената война и напълно готова да се възроди от пепелта. Именно младежта на Русия щеше да ги поведе напред, каза той, и точно затова собственият му баща така безкористно беше отстъпил мястото си на по-младия Романов, който да сложи короната. Така той и руската младеж заедно щяха да поведат държавата към едно богато, чисто и благородно бъдеще.

Тази реч, предавана на живо по телевизията в цяла Русия с нейните единайсет часови пояса и по многобройните радиостанции, които излъчваха на руски език в целия свят, продължи трийсет и две минути и беше посрещната с нови оглушителни аплодисменти на крака, които продължиха петнайсет минути след нея. Когато всичко утихна, Александър Кабрера Николаевич Романов беше станал не просто царевич на Русия, а национален герой.

Двайсет и четири часа по-късно камерите на почти всички новинарски агенции в света се натъпкаха в Златната зала на Кремъл, някога Тронната зала на царете, и той представи красивата си бъдеща съпруга Александра Елизабет Габриел Кристиян — жената, която след неговата коронация щеше да стане руската царица.

— Бих я наричал Александра, но тя предпочита името, с което е по-известна, Ребека — пошегува се той и я прегърна. — Сигурно за да не я бъркат с мен.

Това направо взриви журналистите. За броени часове сякаш от нищото се роди един нов руски Камелот и цялата нация и светът полудяха по него.

— Помахай им, скъпа! — Александър извиси глас над шума на тълпата, която продължаваше да ги обсипва с вихрушки от конфети.

— Може ли? — попита го Ребека на руски.

— Дали може? Те точно това искат, скъпа моя. — Александър я погледна с любов, а усмивката му беше по-широка от всякога. — Точно това искат. Помахай им! Те няма да чакат нито да се оженим, нито да получа короната. За тях вече си руската царица!