Алън Фолсъм
Претендентът (166)

87

Вила „Енкрацер“, 5:00 следобед

Ребека се гледаше в огледалото, докато камериерката й помагаше да облече роклята си. Тази вечер щеше да премине под знака на аристокрацията, елегантността и романтиката и Александър сам беше избрал какво да облече тя — тясна рокля с китайска кройка, ушита от известен парижки дизайнер, от лилава коприна и кадифе, която се спускаше до пода, с дантелени гарнитури и дълги ръкави. Ребека се усмихна, когато камериерката затвори и последната закопчалка на врата й и отстъпи, за да може тя да се погледне в профил. Елегантната рокля я правеше да изглежда още по-слаба, така че да се превърне в това, което обичаше Александър — красива, изящна кукла.

Тя прибра косата си с шнола, украсена с перли от Южно море, сложи си продълговати обици с перли и диаманти и завърши композицията с колие с изумруди. После отстъпи назад, за да се огледа, и си помисли, че никога не е изглеждала толкова хубава. До един час гостите за вечеря щяха да започнат да пристигат от Давос. Сред тях щяха да бъдат лорд Престбъри и дъщеря му, най-добрата приятелка на Ребека в целия свят — лейди Клемънтайн, която със сигурност щеше да зяпне, когато види роклята. Ребека щеше да се наслади на този миг, разбира се, но като се има предвид каква великолепна вечер ги очакваше, реакцията на лейди Клем щеше да бъде най-малкото удоволствие.

По-важното, най-важното от всичко беше пристигането на Никълъс, когото Александър беше поканил, точно както беше обещал. Нямаше значение, че лейди Клем вече му беше издала плановете им да се оженят. Важното беше, че двамата с Александър най-сетне щяха да се запознаят и нямаше да има нужда от повече тайни.

Телефонът неочаквано звънна и я стресна. Докато камериерката й го вдигне, Ребека успя да се запита защо Александър не й беше казал по-рано, че Никълъс се е обаждал и се е опитвал да се свърже с нея? Беше го научила от камериерката, която беше вдигнала телефона преди това и беше разговаряла с Жерар Ротфелс — той си мислел, че Ребека е в стаята си, докато тя всъщност беше излязла на разходка със съпругата и децата му. Интересното беше, че точно в този момент Александър също се бе оказал в стаята й, защото й избирал рокля за вечеря. И вместо да й предаде съобщението и да я остави да разговаря с Никълъс, той си беше записал номера му и беше отишъл в библиотеката, откъдето му се беше обадил лично. В началото тя не се замисли много, освен че се почуди каква ли работа има Никълъс в Давос, така че не обърна внимание на цялата история с обяснението, че Александър е ужасно зает и просто е искал да я изненада. Е, беше успял. Сега всичко това започваше да й се струва все по-странно и тревожно, макар и да не знаеше защо.

Камериерката затвори и се обърна към нея:

— Мосю Александър желае да ви види в библиотеката.

Потънала в мислите си, Ребека не отговори.

— Mademoiselle?

Камериерката въпросително наведе глава, сякаш се питаше дали тя просто не е чула.

Ребека вдигна очи и се усмихна.

— Merci.