Алън Фолсъм
Претендентът (214)

40

Ермитажът, 3:35 следобед

Клем слезе от форда и тръгна направо към служебния вход на музея откъм Дворцовий проспект.

— Лейди Клемънтайн Симпсън — представи се тя с най-прецизното си британско произношение на униформения пазач на входа.

— Разбира се — отвърна той на английски и веднага й отвори вратата.

Тя тръгна по един коридор с мраморен под, който водеше към залата на екскурзоводите. Там отново се представи само с името си. Отвори се още една врата, от която излезе ниска жена на средна възраст с изрядно изгладена униформа.

— Аз ще бъда вашият екскурзовод, лейди Клемънтайн. Казвам се Светлана.

— Благодаря — отвърна Клем и се огледа.

Беше точно три и половина. Точно тук по това време трябваше да се срещне с Ребека. Планът им беше да кажат на екскурзоводката, че искат да разгледат Малахитовата зала на втория етаж. Там щяха да освободят агентите от ФСО и само с екскурзоводката да се качат на служебния асансьор. После по един къс коридор щяха да влязат в Малахитовата зала, откъдето през прозорците отлично се виждаше реката и корабният кей точно пред музея. Лодката на Сивокосия трябваше да пристигне в три и петдесет и пет. Тогава Ребека и Клем трябваше да отидат направо в Малката тронна зала. Лорд Престбъри лично беше помолил тя да бъде затворена за посетители този следобед. Там щяха да помолят екскурзоводката да изчака пред вратата, защото трябва да поговорят насаме. После щяха да влязат и да затворят вратата. А вътре щяха да ги чакат Мартин и Коваленко.

3:34 следобед.

Но къде беше Ребека?

Мартин стоеше зад Коваленко на опашката пред едно от четирите гишета за билети. Хората, които чакаха да влязат в музея, говореха на половин дузина различни езици и пристъпваха напред сантиметър по сантиметър.

— Ако не беше с мен, щеше да ти струва почти единайсет американски долара да влезеш — обади се Коваленко. — Руснаците обаче плащат само петдесет и четири цента. Днес ще бъдеш руснак. Извади късмет, товарищ.

Зад тях изведнъж настъпи раздвижване. Хората обърнаха глави. Трима агенти от ФСО в тъмносини костюми тъкмо влизаха през главния вход. Между тях, великолепна в палтото си от норки, малка шапчица и воалетка, вървеше самата Ребека.

— Царицата! — извика една жена.

Хората в залата изумени подхванаха този възглас:

— Царицата!

После тя изчезна, отведена от агентите на ФСО. Мартин се обърна към Коваленко.

— Прав си, товарищ, извадих късмет.

3:40 следобед

Ребека и лейди Клем радостно се прегърнаха, докато агентите на ФСО отвеждаха посетителите от залата на екскурзоводите. След малко в помещението останаха само шестима души — тримата агенти, лейди Клем, Ребека и Светлана Маслова, тяхната екскурзоводка.

Сега идваше най-трудното. Клем отведе Ребека в единия ъгъл на стаята, като се усмихваше и дърдореше празни приказки. Когато се отдалечиха достатъчно, тя се обърна към нея.

— Имам една изненада за теб — каза тихо. — Трябва да се качим на втория етаж, но без агентите от ФСО. Можеш ли да ги разкараш?

— Защо?

— Защото е важно да останем само двете. Ще ти обясня после.

— Страхувам се, че няма да стане. Александър им се обади по радиостанцията да ме придружават, докато не пристигне лично.

Лейди Клем се опита да прикрие ахването си.

— Александър ще идва в Ермитажа?

— Да, защо не? Какво става?

— Ребека… Няма значение, аз сама ще се погрижа.

Клем веднага се обърна и прекоси стаята, за да отиде при агентите на ФСО. За щастие, и тримата бяха мъже.

— Двете с царицата ще се качим с екскурзоводката на втория етаж, в Малахитовата зала. Искаме да останем насаме.

Един висок, широкоплещест агент с очи, не по-големи от главички на карфици, пристъпи напред.

— Невъзможно — отвърна студено.

— Не е… — каза Клем и започна да се ядосва, но после осъзна, че това е грешен подход.

Вместо това изведнъж сниши глас и отстъпи крачка назад, по-далеч от останалите, така че той нямаше друг избор, освен да я последва.

— Женен ли сте? — попита тя.

— Не — отвърна той и неволно я последва.

— Имате ли сестра?

— Три.

— Тогава сигурно ще разберете, че когато една жена научи, че е бременна, а не е омъжена, плановете й за бъдещето не могат да бъдат обсъждани пред непознати, особено пък мъже, дори да са от — тя произнесе названието на службата с уважение и на правилен руски… — Федералная служба охрани.

— Царицата…

— Защо иначе според вас ще си правим труда да се срещаме извън двореца?

— И царевич не знае?

— Не, и по-добре изобщо да не научава. Когато разбере, трябва да го чуе лично от царицата. — Лейди Клем хвърли поглед към двамата агенти от ФСО зад него и продължи: — Разчитам на дискретността ви. Разбирате ли ме?

Едрият агент с неудобство пристъпи от крак на крак.

— Да, разбира се.

— А сега — заяви решително лейди Клем и кимна към вратата на асансьора в дъното на помещението — ние ще се качим горе със служебния асансьор. Светлана ще се погрижи никой да не ни безпокои, докато разговаряме на четири очи. Тя има радиостанция. Може да ви се обади веднага, ако възникне проблем.

— Не знам… — поколеба се той.

Лейди Клем не изпусна момента. Нямаше време за губене.

— Бъдещата царица е най-силната жена в Русия — каза тя настоятелно. — До сватбата и коронацията остават по-малко от три седмици. Тя поиска помощта ми по този крайно деликатен въпрос. Нима ще рискувате да ми попречите?

Агентът продължаваше да се колебае, като я гледаше изпитателно с малките си очички и търсеше някакво доказателство за измама или белег, че са го подвели. Но Клем издържа на погледа му и той не видя нищо подобно.

— Тръгвайте — каза той накрая.

— Спасибо — прошепна лейди Клем и се обърна.