Алън Фолсъм
Претендентът (158)

79

— Господи боже! — изръмжа Мартин, сграбчи Коваленко за яката и го повлече навън в коридора. — Защо не ми я показа, докато бяхме в Париж, по дяволите?!

— Какви глупости говориш?! Нали те попитах дали искаш да видиш още снимки и ти каза „не“?

— Откъде да знам, че имаш такава снимка?

Двамата влязоха в дневната. Мартин бутна Коваленко вътре, тресна вратата и го притисна към нея.

— Тъпо копеле! Значи следиш Кабрера навсякъде, но не знаеш с кого е?

— Пусни ме веднага — каза студено Коваленко.

Мартин се поколеба и отстъпи крачка назад. Беше пребледнял и трепереше от гняв.

Коваленко объркано се вторачи в лицето му.

— Какъв е проблемът, момичето ли?

— Това е сестра ми.

— Сестра ти ли?

— Имаш ли още снимки, на които Кабрера е с нея?

— Тук не. Но в основното досие в Москва сигурно има още пет-шест. Не успяхме да разберем как се казва или къде живее, защото той много я пази. Когато тя отсяда в хотел, Кабрера винаги поема сметката. Срещат се доста често. На нас това не ни се стори толкова важно.

— От колко време продължава?

— Следим го едва от няколко месеца, откакто разбрахме за Китнър. Не знам какво е ставало по-рано. — Коваленко се поколеба. — Какво сега, да не би да не си знаел, че тя си има гадже?

— Не. — Мартин прекоси стаята, после отново се върна при него. — Дай ми мобилния си телефон.

— Какво ще правиш?

— Ще й се обадя и ще проверя къде е и дали е добре.

— Добре. — Коваленко бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и го подаде на Мартин. — Не се издавай. Не й казвай защо се обаждаш. Просто провери къде се намира и дали е добре. После ще решим какво да правим.

Мартин кимна, взе телефона и набра номера. Телефонът звънна четири пъти, после се чу запис на френски, който му обясняваше, че абонатът, с когото се опитва да се свърже, не вдига телефона или се намира извън обхват. Той затвори и набра друг номер. Телефонът звънна два пъти, после вдигна някаква жена.

— Домът на семейство Ротфелс.

— Ребека, моля. Обажда се брат й.

— Не е тук, мосю — отвърна жената с френски акцент.

— Къде е?

— С мосю и мадам Ротфелс и децата. Отидоха в Давос за уикенда.

— В Давос? — Мартин погледна към Коваленко, после отново се обърна. — Имате ли номера на мобилния телефон на мосю Ротфелс?

— Съжалявам, но не ми е разрешено да го давам.

— Много е важно да се свържа със сестра си.

— Съжалявам, мосю. Такова е правилото. Могат да ме уволнят.

Мартин се обърна към Коваленко.

— Какъв е твоят номер?

Коваленко му го каза и Мартин отново заговори по телефона:

— Ще ви дам моя номер. Моля ви, обадете се на мосю Ротфелс и го накарайте да каже на Ребека веднага да се свърже с мен. Ще се справите ли?

— Да, сър.

— Благодаря ви.

Мартин й продиктува номера, накара я да го повтори и отново й благодари. Все още беше като зашеметен. Идеята, че Ребека има любовна връзка с Кабрера, го изуми. Независимо от външния й вид, новите дрехи, чуждите езици, които беше научила толкова бързо, и светския й опит, за него тя си оставаше едно малко дете, което едва се беше възстановило от тежка болест. Да, в някакъв момент тя трябваше да навлезе в живота и да се запознае с мъжете. Но защо точно Кабрера? Къде се бяха запознали? Шансовете да се разминат случайно по улицата клоняха към нулата, но все пак се беше случило.

— Любопитно — обади се тихо Коваленко. — През цялото време сме разполагали с необходимата информация, но нито един от двама ни не можеше да предположи. Любопитно е, че сестра ти е точно в Давос през този уикенд.

— Смяташ ли, че Кабрера е с нея?

— Китнър ще бъде именно в Давос, където ще бъде направено официалното изявление.

— А ако той преследва Китнър… — Мартин млъкна, защото нямаше нужда да довършва. — Колко далеч е Давос от тук?

— Ако не вали повече, на два часа път с кола.

— Ами да тръгваме тогава.

— Ами да тръгваме.