Алън Фолсъм
Претендентът (28)

28

Барън включи радиостанцията.

— Ред, тук е Барън. Таксито…

— Видях.

Колата на Ред спря до Барън и Халидей. Миг по-късно няколко патрулки заградиха отдалечения край на улицата.

Барън погледна в огледалото и видя, че двата автомобила със снайперистите също спираха зад тях. Вратите им се отвориха и навън изскочиха четирима мъже с пушки и противокуршумни жилетки. В същия момент Ред и Полчак излязоха от тяхната кола с извадени пистолети, без да откъсват очи от таксито. Чу се звучно изщракване, после и Валпарайсо се измъкна от задната врата, като в движение зареждаше 12-милиметровата си пушка помпа.

Барън и Халидей също излязоха от колата със своите берети. Зад тях спираха все нови и нови патрулки. Над главите им се чуваше тежкият тътен от перките на хеликоптера.

— „Еър 14“, какво се вижда при вас? — попита Ред по радиостанцията.

— Таксито с номер седем-седем-едно-едно спря.

Ред се върна до колата си и извади микрофона на радиото.

— Реймънд! — прогърмя гласът му от високоговорителя, вграден в колата. — Отвори вратата и остави оръжията си на земята!

Барън и Халидей пристъпваха напред сантиметър по сантиметър, готови за стрелба. Снайперистите се разпръскваха зад тях, за да си намерят удобно място за изстрел. Полчак приклекна до предната броня на колата на Ред, като се прицелваше с две ръце.

— Ще те пратя направо в ада, копеле мръсно — промърмори той под носа си.

Не последва нищо. Таксито остана на мястото си. Вратите бяха затворени, прозорците — вдигнати, а отблясъците на слънчевите лъчи бяха станали още по-ярки отпреди, така че вътре не се виждаше нищо.

— Реймънд — повтори Ред. — Отвори вратата и остави оръжията си на земята.

Все така не се случваше нищо. После прозорецът откъм страната на шофьора изведнъж се спусна наполовина и оттам надникна лицето на младата заложничка Дарлуин.

— Мамо! — разпищя се тя с всичка сила. — Мамо! Мамо!

После лицето й изчезна и прозорецът отново се вдигна.

— Какво става, по дяволите? — изръмжа Валпарайсо и пристъпи зад Ред.

Снайперистите също се придвижваха напред, готови за стрелба.

Сетне входната врата на един апартамент в кооперацията, пред която беше спряло таксито, внезапно се отвори и една едра чернокожа жена с джинси и тениска изскочи оттам и се затича право към колата.

— Детето ми! Детето ми! — пищеше тя.

— По дяволите! — възкликна Барън и се втурна напред.

— Господи боже! — последва го Ред.

Всички хукнаха едновременно. Майката. Барън. Ред, Полчак, Валпарайсо, Халидей, всички се спуснаха с насочени оръжия.

Вратата на шофьорското място се отвори. Барън вече беше успял да стигне до майката и я събори със скок, така че и двамата се претърколиха в тревата до тротоара.

Ред сграбчи вратата на таксито, отвори я и насочи своя „Смит & Уесън“ вътре.

— На място! Не мърдай!

Дарлуин се разпищя от ужас, като се опитваше да избяга от пистолета на Ред. Зад нея вратата на мястото до шофьора също беше почти изтръгната от пантите и Валпарайсо натика пушката си вътре, готов да прати Реймънд в ада. Вместо това той просто допълнително изплаши Дарлуин, която отново се хвърли напред към Ред. После Полчак отвори едната задна врата, а Халидей — другата.

Реймънд го нямаше. В колата беше само Дарлуин, която пищеше истерично.

— Майката! Майката! — изрева Ред.

Жената вече се беше измъкнала от хватката на Барън и тичаше към таксито. След миг тя и дъщеря й се прегърнаха облени в сълзи.

— Изкарай ги от тук! — извика Ред на Барън.

Барън бързо пристъпи към тях и ги избута по-далеч от таксито. В същото време Полчак и Валпарайсо се придвижиха към багажника. Валпарайсо отново насочи пушката си, а Полчак го отвори. Вътре имаше само резервна гума за колата и комплект инструменти.

— Честит първи април — каза Полчак и се извърна, отвратен от себе си.

— Още е март — напомни тихо Халидей.

Валпарайсо тикна пушката си под мишница.

— Къде успя да слезе, по дяволите? Къде изчезна?

Снайперистите надолу по улицата отпуснаха оръжията си и отстъпиха. Прозорците на апартаментите един по един започнаха да се изпълват с хора, заотваряха се врати. Гражданите излизаха на малките морави пред кооперациите, сочеха полицаите и разговаряха помежду си.

Ред вдигна очи към „Еър 14“, който продължаваше да се носи над главите им, прокара пръсти през косата си и закрачи към Барън, който се опитваше да успокои Дарлуин и майка й.

— Кажи какво стана — нареди той меко.

— Кажи му, миличко — насърчи я майката, като здраво стискаше ръката на дъщеря си, а със свободната си ръка бършеше сълзите и на двете.

— Едва… бяхме… тръгнали — успя да каже Дарлуин, като не спираше да хлипа, — когато този… човек ме погледна… и ме попита… дали знам… да карам. И аз му казах, че знам. И той ми каза: „Сядай зад волана и си отивай вкъщи. Не спирай и не отваряй вратите, докато не се прибереш, каквото и да стане.“ И после слезе… А аз не исках да рискувам да не правя каквото ми е казал, той беше луд… Така че се прибрах вкъщи.

— Спомняш ли си къде точно слезе той? — попита Ред Макклачи толкова спокойно и меко, сякаш разговаряше със собствената си дъщеря.

— Къде слезе той, миличко? — повтори майката насърчително. — Кажи на човека.

Дарлуин вдигна поглед, като се опитваше да спре да плаче, но това не й се удаваше.

— Ами нали ви казах… току-що бяхме тръгнали… надолу по улицата и зад ъгъла на съда… Не знам коя улица е.

Тя поклати глава.

— Просто спря колата и слезе.

— Благодаря ти, Дарлуин — каза Ред.

Хвърли поглед на Барън, после се обърна и видя, че останалите детективи го гледат с очакване, сякаш наистина вярваха, че ей сега ще им каже къде е Реймънд и по този начин ще им спести огромното унижение, което беше надвиснало над тях. Вместо това им сервира щедра порция от собствения си гняв.

— Надолу по улицата и зад ъгъла на съда, господа — заяви Ред, когато ги доближи. — Използвал е единствените секунди, през които не сме го виждали. Спрял е таксито и е слязъл. Казал е на момичето просто да се прибере вкъщи.

Ред хвърли поглед на часовника си, после рязко се обърна към Полчак.

— Вече има повече от час преднина, която някак си трябва да наваксаме. Пуснете го за издирване в целия град, като „въоръжен и особено опасен“. Искам всеки свободен детектив и патрулен полицай да започне да претърсва района между сградата на съда и магистралата „Санта Моника“, от Алварадо Стрийт до магистралата „Санта Ана“. Изпратете снимката му на вестниците и телевизиите, пуснете я по факса до всички летища, автогари, гари, таксиметрови компании и фирми за автомобили под наем, като ги помолите веднага да ни кажат, ако се появи. Или ако вече се е появил. А ако случайно успее да ни се измъкне, изпратете негова снимка и описание до полицията в Лондон, за да следят дали няма да слезе от някой самолет.

Ред отново вдигна поглед към хеликоптера, който кръжеше над главите им, запуши уши с ръце и се обърна към Валпарайсо:

— Направо ще оглушея от този хеликоптер. Кажи на „Еър 14“ да се прибира в базата, но да остане в бойна готовност. И първо разберете кой е този Реймънд, по дяволите! Разберете къде точно е бил в Чикаго и защо! Боже господи!

Следващата му заповед беше към Халидей.

— Вземи показания от Дарлуин, но бъди внимателен. И без това й се е струпало предостатъчно днес.

Накрая той се обърна и към Барън.

— А двамата с теб ще се поразходим с колата.

9:19 сутринта.