Алън Фолсъм
Претендентът (7)

6

7:20 сутринта

Реймънд отпи от кафето си и погледна картите, които му беше раздал Франк Милър. В същото време забеляза, че човекът със спортното сако, който се бе качил в Барстоу, става от мястото си и тръгва по пътеката към тях. Реймънд видя картите си, вдигна очи към Вивиън и хвърли три от тях.

— Ако обичаш, три карти, Франк — каза тихо.

Човекът със спортното сако мина покрай тях, докато Милър му ги подаваше. Реймънд взе картите и успя да се обърне навреме, за да види как пътникът от Барстоу изчезва през вратата в далечния край на вагона. Точно както беше направил по-рано човекът с костюма. Един удар на сърцето по-късно, и по-младият пътник от Барстоу също стана от мястото си в средата на вагона и небрежно се отдалечи по пътеката, за да излезе през същата врата.

Реймънд бавно се съсредоточи върху играта. Преди имаше двама, а сега вече бяха трима. Без съмнение бяха от полицията и пътуваха с този влак по една-единствена причина.

Заради него.

— Няма съмнение, че той е нашият човек — каза Марти Валпарайсо. Стоеше заедно с Джими Халидей, Джон Барън и кондуктора, на поклащащата се площадка между пътническите вагони.

— Съгласен съм — каза Халидей и се обърна към кондуктора. — Кои са другите трима?

— Доколкото знам, просто обикновени пътници, с които се запозна, след като влакът потегли от Чикаго.

— Добре. — Халидей измъкна малка радиостанция от джоба на сакото си и я включи. — Ред?

Гласът на Ред Макклачи се чу кристално ясно.

— Тук съм, Джими.

— Потвърждаваме. Няма да предприемаме нищо, според плана. Вагонът е номер три-девет-нула-нула-две…

Халидей се обърна към кондуктора.

— Нали така?

— Да, сър — кимна кондукторът. — Три-девет-нула-нула-две.

— По разписание ли се движим? — попита Валпарайсо.

— Да, сър — потвърди отново кондукторът.

— Движим се по разписание, Ред. Ще се видим в Лос Анджелис. — Халидей изключи радиото и се обърна към кондуктора. — Благодаря ви за помощта. От тук го поемаме ние. Не се намесвайте.

— Само едно нещо — предупреди го кондукторът и вдигна пръст. — Това е моят влак и аз нося отговорност за безопасността на машинистите и пътниците. Не искам никой да пострада, никакво насилие. Ще изчакате да слезе, преди да предприемете нещо.

— Точно това е планът — обясни му Халидей.

— Добре — каза кондукторът и хвърли поглед на останалите. — Добре.

После подръпна мустаците си, отвори вратата и влезе във вагона, където бяха картоиграчите.

Валпарайсо изчака вратата да се затвори след него и се обърна към останалите.

— Играта започва, господа. Прекратяваме обажданията по радиото, докато не пристигнем на място.

— Добре кимна Халидей. — Късмет.

Валпарайсо вдигна палец, после отвори вратата и последва кондуктора навътре във вагона.

Халидей изчака вратата да се затвори, после се обърна към Барън. Точно той беше научил пръв за старателната работа на младия детектив от отдел „Убийства“, където Барън беше разрешил случай, отдавна смятан за безнадежден. Заради този случай го беше представил на Макклачи и останалите от отряда, а накрая го бяха приели и в самия 5–2 по негова препоръка. Накратко казано, той беше причината Барън да бъде в отряда — както и тук, в този влак. Халидей знаеше, че по-младият детектив ще се изнерви, и искаше да поговори с него.

— Добре ли си? — попита го.

— Аха! — Барън кимна и се усмихна.

— Сто процента?

— Сто процента.

— Хайде тогава.

— 20.