Алън Фолсъм
Претендентът (53)

53

Дан Форд влезе в терминала, плътно следван от един от служителите на „Луфтханза“, и първото нещо, което видя, беше как Реймънд тича право срещу него. Очите им за миг се срещнаха, после Реймънд ги заобиколи, като блъсна един възрастен мъж встрани, и профуча през една плъзгаща се врата. Едва тогава Форд осъзна какво е видял току-що и какво е станало. После чу писъците и виковете от багажното фоайе. Обърна се и се затича натам.

Ред беше проснат на пода, облян в кръв. Хората се тълпяха около него, твърде шокирани и ужасени, за да предприемат нещо. Форд видя как Барън си пробива път от срещуположния й край, като разблъсква хората и им крещи да се отдръпнат. Двамата достигнаха Ред едновременно. Барън приклекна до него, разкъса сакото му и притисна с две ръце гръдния му кош, за да спре кървенето.

— Някой да се обади на „Бърза помощ“! Някой да извика линейка! — изкрещя той, вдигна глава и видя, че пред него е Дан Форд. — Извикай шибаната линейка! — повтори той.

— Не искаше да носи жилетка — каза някой и Барън усети една ръка, която се опитваше да го дръпне встрани.

Той рязко се измъкна от нея.

— Няма смисъл, Джон — повтори тихо същият глас.

Барън вдигна поглед и видя Рузвелт Лий, който стоеше до него.

— Майната ти! — изкрещя.

Забеляза и Дан Форд, който говореше с Халидей, Полчак и Валпарайсо и сочеше посоката, в която беше побягнал Реймънд. Тримата детективи се втурнаха след него. Очите на Барън се върнаха към Ред и той отново чу гласа на Лий, натежал от сълзи.

— Вече няма смисъл, Джон.

По лицето на Барън се изписа объркване и Лий го хвана за ръката, за да го издърпа на крака.

— Късно е, не разбираш ли? Командирът е мъртъв.

Светът се олюля. Настъпи пълна тишина. Отвсякъде го гледаха лица. Барън видя как Дан Форд се връща, сваля синьото си спортно сако и покрива лицето на Ред с него. Видя Халидей, Полчак и Валпарайсо, които също се върнаха, като дишаха тежко. Видя как огромният Рузвелт Лий тъжно клати глава, а сълзите му бавно се стичат по бузите.

9:47 вечерта.