Алън Фолсъм
Претендентът (114)

34

Ленар караше на юг. Коваленко седеше до него, а Мартин — отзад. И тримата мълчаха по целия път, единственият звук идваше от двигателя и триенето на гумите по пътя.

По-рано в Париж бяха попитали Мартин дали иска да дойде с тях, за да гледа как вадят колата от реката. Истинската им цел беше да го използват, за да идентифицира трупа на Форд, за да спестят на Надин тази ужасна задача. Не беше сигурен защо продължават да го водят със себе си, след като лесно можеха да го настанят в някоя патрулна кола, която да го върне обратно.

Мартин се загледа в идиличния пейзаж навън и се опита да възстанови събитията. След като Форд така и не се беше прибрал до осем сутринта, Мартин отново се беше опитал да му се обади на мобилния телефон, но все така безуспешно. В девет беше позвънил в кабинета на Ленар, за да провери дали Форд не е отишъл направо там за срещата си с Коваленко. Казаха му, че и двамата детективи са на път за апартамента на Форд на рю Дофин. Мартин веднага разбра какво означава това и се опита да подготви Надин. В отговор на новината тя спокойно се обади на брат си и сестра си, които живееха на няколко пресечки от техния апартамент, и ги помоли да дойдат. В кратките напрегнати минути, преди да пристигне полицията, Мартин все пак успя да прояви съобразителността да извади бележника на Халидей и да го даде на Надин, за да го скрие. Точно в този миг някой позвъни на входната врата.

Когато Ленар спря на мястото, където бяха открили колата, там вече бяха паркирани няколко патрулки, фургонът на водолазите и един голям камион, оборудван с лебедка. Тримата слязоха от колата и закрачиха по чакъла към една скала, на пет-шест метра над реката.

Камионът беше спрял на заден ход до ръба и кранът, монтиран в каросерията му, беше протегнат над водата, а дебелият кабел беше закачен за нещо под повърхността. Ленар погледна към двамата водолази, които стояха отдолу. Единият му даде знак с вдигнат палец и Ленар кимна. Водолазът махна на шофьора на камиона. Двигателят избуча, лебедката се завъртя и кабелът се опъна.

— Мосю Мартин — обади се Ленар, докато наблюдаваше как автомобилът постепенно се доближава до повърхността на водата. — Името Жан-Люк говори ли ви нещо?

— Не. Трябва ли?

Двигателят на камиона зарева още по-силно, докато кабелът се бореше с тежестта на колата и силата на течението.

Ленар откъсна поглед от реката, за да погледне Мартин в очите.

— Дан Форд е дошъл тук, за да се срещне с човек на име Жан-Люк. Познавате ли го?

— Не.

— А някога да е споменавал за някаква карта?

— Не и на мен.

Ленар задържа погледа му още малко, после отново се обърна към реката, от която тъкмо се показваше една сива тойота. Двигателят на камиона продължи да бучи, докато повдигне колата във въздуха. Когато се издигна достатъчно, стрелката на крана се завъртя и пренесе капещата тойота над чакъла. Ленар кимна и колата незабавно беше свалена на земята. Както беше и със ситроена на Форд, прозорците на тойотата бяха спуснати, за да може водата бързо да нахлуе в нея и да я потопи.

Ленар и Коваленко доближиха автомобила едновременно. Коваленко се наведе да погледне вътре и Мартин забеляза как лицето му се изкриви. Изражението му беше показателно. Който и да беше човекът в колата, той беше сполетян от съдбата на Дан Форд.