Алън Фолсъм
Претендентът (224)

50

Александър си пробиваше път през гъстата тълпа по тротоара на Невски проспект. Засега никой не го беше познал в карирания костюм на убития мъж и с тъмните му очила; никой не се беше обърнал да го изгледа, докато се разминаваха. Нямаше следа от Мартин. Никаква.

На тротоара пред себе си видя смачкана кутия от „Макдоналдс“. До нея имаше стъпкана кутийка от кока-кола. Десетина крачки по-късно подмина един ресторант на „Пица Хът“, след половин пресечка — магазин, в който се продаваха маратонки „Найки“ и „Адидас“, а после и още един, на витрината на който имаше бейзболни шапки с емблемите на американски отбори. Спокойно можеше да е в Лондон, Париж или Манхатън. Магазините и хората навсякъде бяха еднакви. Мислите на Александър се насочиха към заредения хеликоптер „Камов“ на летище „Ржевка“ и пилота, който го чакаше да се върне. Нямаше значение къде ще отлети с него. Може би щеше да тръгне на юг, към Москва, и да се обади на президента Гитинов по време на полета, за да му каже, че бъдещата царица е била отвлечена, а той е успял да избяга от кръвопролитието в Ермитажа и в момента пътува към Москва, където в Кремъл ще бъде в безопасност. Или пък щеше да потегли на запад — към имението на баронесата във Франция. Или пък — умът му се замая от многобройните възможности — можеше да тръгне на изток, да прекоси Русия до Владивосток и оттам да продължи към Япония, а след Япония, през Филипините, Нова Гвинея и Френска Полинезия, където да зареди, да прекоси Южния Пасифик и да се прибере в собственото си ранчо в Аржентина.

Той хвърли поглед назад. Все още нямаше следа от Мартин. Трябваше да стигне до летището. Какво да направи? Да спре някоя кола, да изхвърли шофьора и сам да седне зад кормилото? Не, имаше прекалено много движение. Щеше да стигне най-много на една-две пресечки, преди да го хванат.

Видя една станция на метрото. Перфектно. Не само като скривалище, но и като начин да стигне до летището. Щеше да използва метрото, както и в Лос Анджелис, когато в ролята на Йозеф Шпеер се беше качил на градския автобус, за да отиде до международното летище. После изведнъж се сети, че за да се качи на метрото, ще му трябват пари. Бръкна в джоба на якето си.

Нищо.

Провери и джобовете на панталона си, отпред и отзад. Нищичко. Какво ли беше направил с личните вещи на човека, когато беше свалил костюма му в кабинката? Нямаше никаква представа.

Трябваха му пари. Не много, само за билет в метрото. Но откъде и как да се сдобие с тях толкова бързо? На десетина крачки пред него бавно вървеше възрастна жена, а голямата й дамска чанта висеше от сгъвката на лакътя.

Той закрачи бързо и решително. За миг се озова до нея, грабна чантата и я изтръгна от ръката й. После се втурна през тълпата, още докато тя падаше на тротоара. Чу я как извика зад него:

— Вор! Вор!

„Крадец!“

Той продължи, като си пробиваше път през тълпата. Изведнъж усети как една ръка го сграбчи и го завъртя към себе си.

— Вор! — извика един набит младеж и замахна да го удари.

Александър се наведе, но върху него се хвърли още един младеж.

— Вор! Вор! Вор! — крещяха те, докато го налагаха с юмруци, като същевременно се опитваха да му вземат чантата.

Александър се отскубна, преди да се е събрала тълпа.

— Вор! Вор! — развикаха се младежите и се спуснаха след него.

Тогава обаче Александър се обърна. Държеше автоматичния пистолет „Грак“ на Мурзин в ръката си.

Бум! Първият младеж падна, застрелян от упор в лицето.

Бум! Бум! Вторият младеж залитна встрани, пред един автобус; половината от главата му беше отнесена от куршумите.

Хората наоколо се разпищяха от ужас. Александър замръзна за част от секундата, после се обърна и отново побягна.

Мартин и Коваленко се спогледаха. Бяха на цяла пресечка от тях, но изстрелите отекнаха като гръмотевица. Движението по улицата изведнъж замря.

— Ето го!

Мартин зърна карирания костюм на Александър, когато той претича през Невски проспект зад един автобус и потъна в тълпата от другата страна. Мартин отвори вратата, без да се замисли.

— Товарищ — обади се предупредително Коваленко. — Щом тези изстрели се чуха от него, значи…

— … има пистолет — завърши Мартин вместо него, после се втурна между спрелите коли.

Коваленко паркира до бордюра и слезе от колата. На задната седалка беше куфарчето му. Той се протегна и го отвори. В него носеше втори „Макаров“. Детективът го пъхна в колана си, заключи колата и хукна след Мартин.