Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Барън/Никълъс Мартин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Exile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Алън Фолсъм. Претендентът

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2004

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-080-9

История

  1. — Добавяне

72

— Убий го, по дяволите!

— Той е животно! Дръпни шибания спусък!

— Застреляй го, за бога!

Лицето на Барън се гърчеше от агония, а гласовете на останалите ехтяха зад гърба му. Той изведнъж се извърна.

Бум! Бум! Бум!

Изстрелите бяха оглушителни, но куршумите се забиваха в един разпокъсан, опръскан с боя стар фотьойл.

— Какъв ти е проблемът бе, по дяволите? — изрева неразбиращо Лий.

Барън се обърна към тях, като трепереше от ужас заради постъпката, която без малко не беше извършил.

— Проблемът, Рузвелт, е, че в някакъв момент този град, „тази стара вещица“, ни е подлъгал. Човек може да забрави за закона и за много други неща. Като например кой е. — Барън ги обгърна с поглед. После прошепна: — Това, което вие не разбирате, е… че не съм способен на убийство.

Валпарайсо пристъпи напред и протегна ръка.

— Дай ми го.

— Не, аз ще го арестувам — отстъпи крачка назад Барън.

— Дай му пистолета, Джон — намеси се Лий и пристъпи пред Халидей.

Барън рязко вдигна колта и го насочи право към широките гърди на Лий.

— Ще го арестувам, Рузвелт.

— Не прави това — обади се предупредително Халидей.

Барън не му обърна внимание.

— Всички да оставят пистолетите си там. — Той кимна към изцапания с боя работен тезгях до вратата.

— Ти си се побъркал, Джон — каза Полчак и застана пред Реймънд.

Валпарайсо мина няколко сантиметра напред.

— Играеш си със смъртта, Джон.

— Ти влезе пръв тук, Джон — каза Лий, без да обръща никакво внимание на колта, насочен в гърдите му. — А твоят пистолет беше у Реймънд. Докато влезем тук, ти вече беше мъртъв.

— Реймънд и без това ще пукне — намеси се Полчак и пристъпи още малко напред. — Ами сестра ти, кой ще се грижи за нея след това? Мисли с главата си, Джон.

Барън изведнъж се завъртя и заби пистолета си между краката на Полчак.

— Ако мръднеш още сантиметър, ти ще загубиш главата си.

— Исусе Христе! — възкликна Полчак и отскочи.

— Пистолетите — на тезгяха. Рузвелт, ти си пръв.

Лий не помръдна и не пусна беретата. Барън видя, че трескаво преценява дали ще успее да стреля, преди самият Барън да е натиснал спусъка. И дали изобщо е способен да натисне спусъка.

— Няма смисъл да рискуваме, Рузвелт — обади се тихо Халидей. — Прави каквото ти казва.

— Беретата, Рузвелт. Хвани я с лявата ръка. Само с два пръста — заповяда Барън.

— Добре де. — Лий бавно вдигна лявата си ръка, стисна оръжието с два пръста, отиде до тезгяха и го остави там.

— Ти си наред, Марти — каза Барън и завъртя колта към Валпарайсо. — По същия начин.

Валпарайсо не помръдна няколко мига, после извади автоматичния си пистолет от кобура и го остави на тезгяха.

— А сега отстъпи — нареди остро Барън. Валпарайсо се подчини, като стрелкаше с очи Полчак и Халидей. Барън предпазливо се доближи до тезгяха, вдигна своята берета и я прибра в колана си.

— Ти си наред, Джими. По същия начин, с два пръста.

Халидей отиде до тезгяха, извади пистолета и го остави.

— Отстъпи — нареди Барън и той се подчини. — Лен, ти си.

Полчак не помръдна най-дълго от всички. После сведе очи и сви рамене.

— Това не е на добро, Джон. Хич не е на добро.

Барън видя как Полчак помръдна. В същия миг Лий се извърна към тезгяха и сграбчи своята берета. Барън го блъсна с рамо и го хвърли към Полчак. Той залитна и падна, а Лий се строполи върху него.

Барън се завъртя с пистолета в ръка. Последва един-единствен оглушителен изстрел. Флуоресцентната лампа над главата на Реймънд се пръсна на парчета и всичко потъна в мрак. Тогава Барън се стрелна напред, сграбчи Реймънд за белезниците и го повлече през мрака.

Бум! Бум! Бум!

Пламъците от цевта на пистолета на Лий осветиха помещението зад тях. Навсякъде се разхвърчаха стъкла. Куршумите рикошираха от дърво и стомана, докато Барън търсеше вратата.

Бум! Бум!

Лий беше започнал да стреля към вратата.

— Ще улучиш и мен, задник такъв! — изкрещя Полчак.

— Ами залегни, по дяволите!

Барън и Реймънд изхвърчаха през вратата. Въздухът навън беше влажен от дъжда, а небето току-що беше започнало да просветлява на хоризонта. Барън огледа колите и се сети, че няма ключове за тях. За момент почти се парализира от тази пречка.

— Внимавай! — извика Реймънд, когато Лий изскочи навън.

Макар че беше окован с белезници, той сграбчи Барън за сакото и го дръпна зад втората кола.

Лий стреля два пъти в тъмното, като разби задното стъкло. Полчак го следваше по петите, после идваха Валпарайсо и Халидей.

Лий бързо заобиколи колата, като държеше беретата готова за стрелба с две ръце. Полчак излезе от другата страна. Нямаше никой.

— Къде, по дя…

Тогава и двамата забелязаха едновременно дупката в дървената ограда.