Алън Фолсъм
Претендентът (207)

33

Хотел „Балчуг Кемпински“, Москва, 7:20 сутринта

— Къде е той? Къде е Мартин?

Александър отново разговаряше с Мурзин по телефона, като не обръщаше внимание на чуруликането на собствения си мобилен телефон. От многобройните позвънявания през последния час се досещаше, че го търси баронесата, която настояваше да разбере защо двете с Ребека са били изпратени в Царское село без предупреждение и без лично обяснение от него.

— Защо все още няма никакви новини? — попита той настоятелно. — Какъв е проблемът? Мартин очевидно е пристигнал в Москва. След като смята, че сестра му е там, няма причина да отиде на друго място. Трябва да е в Москва. Някъде. Но от „авторитетите“ няма никаква полза, както и от останалия престъпен контингент.

— Не разполагаха с достатъчно време, царевич — отвърна Мурзин тихо. — Снимката му беше разпространена едва снощи. Все още е рано сутринта.

— Това е извинение, а не отговор — отряза го грубо Александър, както би направила баронесата.

— Обещавам ви, царевич — продължи невъзмутимо Мурзин, — че утре по същото време вече ще са го открили. В Москва няма нито едно ъгълче, където да може да мине незабелязан.

Стиснал телефонната слушалка, Александър се питаше какво да отговори или да предприеме. Нямаше полза да седи и да чака, но какво друго можеше да направи? Умът му препускаше. Ами ако Мартин по някакъв начин беше успял да се сдобие с номера на мобилния телефон на Ребека? Тогава просто щеше да й се обади. Но това беше невъзможно. Номерата се сменяха всеки ден, след като някакви хакери на два пъти бяха успели да пробият в мрежата и да се опитат да разговарят с бъдещата царица. Оттогава Ребека беше предупредена да не вдига телефона си, а да го използва само за изходящи разговори, а операторите в Царское село, както и двете й лични секретарки, проследяваха всички входящи обаждания. Така че, не, Мартин не можеше да се свърже с нея по телефона. Изведнъж му хрумна нова мисъл, а заедно с нея по раменете му пропълзя хлад.

— Ами ако не е в Москва? — попита той Мурзин, като почти шепнеше. — Ами ако някак си е разбрал и в момента пътува към Царское село?

— Царевич — прекъсна го Мурзин, като се опитваше да го успокои. — Невъзможно е той да знае къде се намира царицата. А дори да го разбере, дворецът е пълен с агенти на ФСО. Не може да проникне отвъд оградата, какво остава за апартаментите, където е отседнала.

Очите на Александър проблеснаха гневно, а по дланите му изби пот.

— Полковник, не е твоя работа да ми обясняваш какво може и какво не може да направи Мартин. Имаме работа с човек, който е жив въпреки уверенията на всички, че е мъртъв. Той е опасен и коварен противник. Имах възможност да се убедя лично.

Той усети как стомахът му се свива и метрономът отново започва да бие, но се отърси от това чувство и продължи:

— Искам издирването да се разшири, да обхване Санкт Петербург, както и всички железопътни линии, шосета и пътеки, които водят до Царское село.

— Разбира се, царевич — отвърна тихо Мурзин.

— Подгответе ми и хеликоптер.

— За къде, царевич?

— За Царское село.