Алън Фолсъм
Претендентът (2)

1

Двайсет години по-късно

Жп гара на „Амтрак“, Барстоу, щата Калифорния, Вторник, 12 март, 4:20 сутринта

Джон Барън доближи притихналия влак в хладната нощ на пустинята. Спря до вратата на вагон 39002 на големия „Саутуест Чийф“ на компанията „Амтрак“, за да изчака, докато мустакатият кондуктор помага на един възрастен мъж с очила, дебели като дъното на стъклена бутилка, да се качи на влака. После и той се качи.

Кондукторът го поздрави, продупчи билета му в полумрака и посочи към средата на вагона. Двайсет секунди по-късно Барън прибра малката си пътна чанта на мястото за багаж над седалката и се настани на мястото си до пътеката до една привлекателна млада жена с яке с качулка и тесни джинси, която се беше свила на кълбо до прозореца и спеше.

Барън я погледна, после се настани на седалката и впери очи във вратата на вагона, през която беше влязъл. Половин минута по-късно видя как се качи и Марти Валпарайсо, подаде билета си на кондуктора и седна точно до вратата. Минаха няколко секунди, после проехтя свирката на локомотива. Кондукторът затвори вратата и експресът потегли. Изведнъж светлините на града отстъпиха място на мастиления мрак на пустинята. Барън чу как вият дизеловите двигатели, докато влакът набираше скорост. Опита се да си го представи от птичи поглед, като на филм — огромна змия с дължина почти цял километър, с двайсет и седем вагона, която пълзеше към Лос Анджелис в пустинния мрак.