Алън Фолсъм
Претендентът (103)

23

— Изчезвай от тук — нареди Форд в мига, в който го забеляза.

Мартин се поколеба.

— Веднага! — настоя Форд.

Мартин се обърна и закрачи в обратната посока. Приятелят му го следваше по петите. Донякъде очакваше да види Върмиър, но Халидей? Какво правеше той тук?

— Точно това ти обяснявах преди, но сега изведнъж ти стана по-ясно, нали? — обади се Форд.

Той го настигна по алеята и двамата излязоха от парка през портата до станцията на метрото.

— От колко време е в Париж?

— Нямам представа. За пръв път го виждам. Нали ти казах, че досега от полицейското управление в Лос Анджелис се държаха настрани. Явно току-що е пристигнал.

— А другият детектив с него? Той ли води разследването?

Форд кимна.

— Инспектор Филип Ленар, от префектурата на полицията в Париж.

— Дай ми ключовете от колата, ще те чакам вътре. Халидей те познава. Върни се и виж какво ще ти каже.

— Сигурно ще ме пита за теб.

— Не, ще пита за Джон Барън — поусмихна се Мартин. — А ти не си го виждал, откакто напусна Лос Анджелис.

Мартин се качи в ситроена и зачака. Халидей. Независимо от официалната им позиция можеше да се очаква, че от ПУЛА ще изпратят някого. А Халидей, независимо в кой отдел работеше в момента, знаеше повече за случая с Нойс от всеки друг в полицията, така че беше естествено да го изберат. Може би дори сам беше пожелал да дойде.

Това накара Мартин да се запита дали полицията в Лос Анджелис не търси нови факти, точно както и Форд, който беше пуснал репортерите си от вестника — и ако беше така, дали не бяха достигнали до същите липсващи елементи от историята и следователно до същото смразяващо предположение: че Реймънд по някакъв начин е бил изкаран от болницата жив, като е оставил след себе си само удостоверение за смъртта и един кремиран труп. А сега, когато досието му го нямаше, вероятните му съучастници или бяха мъртви, или безследно изчезнали и никой не знаеше каква е действителната му самоличност, той се беше възстановил и беше продължил работата си.

Нюшател, Швейцария

Ребека го видя за пръв път сред гостите, които дойдоха да разгледат „Юра“ към средата на юли. Няколко седмици по-късно го засече на обяд в дома на Ротфелс. Той знаеше, че тя е пациент в „Юра“, и прояви голям интерес към новата програма за лечение. Разговаряха в продължение на цял час, после си поиграха с децата на Ротфелс и до вечерта тя вече беше убедена, че той се е влюбил в нея. И все пак мина повече от месец, преди да се престраши да я хване за ръката, а после и още един, преди да я целуне за пръв път.

Тези първи месеци, преди да установят физически контакт, бяха не по-малко мъчителни и за нея самата. Начинът, по който я гледаше, ясно говореше какво изпитва към нея, и нейните чувства не закъсняха. При всяка мисъл за него тя настръхваше цялата, а моментите, в които бяха заедно, бяха най-интензивните преживявания в нейния живот — дори ако просто се разхождаха покрай езерото, където гледаха как вятърът къдри повърхността на водата или слушаха как чуруликат птичките. Тя беше сигурна, че Александър Кабрера е най-красивият мъж, когото е виждала и дори когото можеше да си представи. Това, че беше на трийсет и четири, значи с десет години по-възрастен от нея, нямаше значение. Нито пък фактът, че той беше високо образован, преуспяващ бизнесмен и по някаква случайност дори беше началник на Жерар Ротфелс.

Аржентинец по произход, Кабрера беше собственик и управител на „Кабрера Уърлдуайд“ — компания, която проектираше, инсталираше и поддържаше тръбопроводи за всички области на индустрията, от селското стопанство до добиването и производството на петрол, в повече от трийсет държави по света. Седалището на компанията му беше в Буенос Айрес, но европейският й клон се управляваше от Лозана, където той живееше по няколко дни всеки месец, а поддържаше и малък офис в Париж, в дългосрочно нает апартамент в хотел „Риц“.

Тъй като не искаше да дава повод за слухове нито в компанията, нито в дома, от който тя беше станала съществена част, Александър беше настоял да се срещат тайно.

В продължение на четири великолепни, изпълнени с любов месеца връзката им беше точно такава — тайна. Виждаха се само в случаите, в които той беше по работа в Лозана или когато успееше да убеди семейство Ротфелс да се разделят с детегледачката си за един, два или три дни. Пристигаше и внезапно я отвеждаше в Рим, Париж или Мадрид. Настаняваха се в различни хотели, после частен автомобил идваше да я вземе до мястото, където беше отседнал той, а накрая я връщаше в нейния. Не бяха спали заедно. Той й беше обещал, че това ще се случи едва през първата сватбена нощ. А сватба щеше да има. Александър й го беше обещал още първия път, когато я целуна.

Този следобед, облечена топло, за да се предпази от януарския студ, Ребека седеше на една пейка до замръзналото езеро недалеч от дома на семейство Ротфелс и наблюдаваше тримата си възпитаници — Патрик, на три, Кристин, на пет, и Колет, на шест. Децата се учеха да карат кънки. Щяха да свършат след двайсет минути и да се върнат в къщата за горещ шоколад. После тя щеше да отведе Патрик, за да си играе с него; Кристин и Колет имаха урок по пиано, а после и по италиански — учителят идваше в три следобед всеки вторник и четвъртък. В четири следобед всяка сряда и петък идваше друг учител, който им преподаваше руски, а после оставаше още един час с Ребека. Тя се чувстваше все по-комфортно с френския, италианския и испанския и бързо се доближаваше до сходни умения по руски. Немският продължаваше да бъде сериозен проблем за нея, защото не успяваше да се справи с гърлените му звуци.

Днешният ден обаче беше по-специален, защото същата вечер Александър пристигаше в Швейцария за работна вечеря след десетдневно посещение в Буенос Айрес. Проблемът беше, че тази вечеря щеше да се проведе в Сен Мориц, а Сен Мориц беше чак в другия край на страната. На всичко отгоре той трябваше да се върне в Париж веднага след това. И макар че поне по веднъж на ден разговаряха но телефона, не се бяха виждали от няколко седмици и Ребека копнееше да замине за Сен Мориц.

И все пак тя знаеше, че е невъзможно както заради неговия пост на президент на компанията и натоварения му график, така и заради собственото му схващане за тяхната връзка, която трябваше да бъде чиста и изпълнена с достойнство. Просто трябваше да го приеме. Както беше приела да се срещат тайно. Той й беше обещал, че когато дойде време да се женят, целият свят ще научи. Но дотогава връзката им трябваше да си остане тайна. За нея знаеха единствено те двамата, мистър и мисис Ротфелс и Жан-Пиер Роден — намусен едър французин, който се грижеше за всички дела на Александър и го следваше неотлъчно.

Е, всъщност знаеше и още някой — лейди Клем, която се беше запознала с Александър още през септември, когато бе посетила семейство Ротфелс и бе разбрала, че той се интересува от „Юра“. После отново го засече в Лондон на един благотворителен търг, организиран от фондацията „Балмор“ в Албърт Хол, където Александър направи щедро дарение специално за „Юра“. Срещнаха се за трети път няколко месеца по-късно, когато Клем беше отишла на гости на Ребека в Нюшател. Ребека отведе Клем настрани, за да й разкаже за връзката им и да я накара да обещае, че ще я запази в тайна — дори от собствения й брат, който продължаваше да мисли, че трябва да я защитава от всичко, и в най-добрия случай я смяташе за твърде деликатна в емоционално отношение. След всичко, което бяха преживели заедно, беше доста вероятно той да реагира доста бурно, дори ирационално, ако разбере до каква степен е развила отношенията си с космополит като Александър Кабрера. Никълъс би решил, че този мъж просто си играе с нея, макар че със сигурност не беше така. Самият Александър настояваше да пазят тайна, поне засега.

— Пък и щом Никълъс може да има тайна връзка с теб, защо аз да нямам нещо подобно с Александър? — ухили се Ребека. — Да играем честно. Твоята игра ще се казва „Не казвай на Никълъс“. Става ли?

— Става — засмя се Клем.

После двете се хванаха за показалците и си обещаха, че Клем няма да казва нищо на Никълъс, докато Ребека не й разреши. Клем спази обещанието си и няколко месеца по-късно Никълъс Мартин все още не знаеше нито за конспирацията срещу себе си, нито за любовния живот на собствената си сестра.