Алън Фолсъм
Претендентът (151)

72

Княгиня Катерина седеше със зяпнала уста, докато изслушваше представянето на доказателствата.

На три от четирите стола на платформата, под големия фамилен герб на Романови, седяха трима от мъжете, на които беше разчитала като на най-сериозните си съюзници — Николай Немов, кметът на Москва, маршал Игор Головкин, министърът на отбраната на Руската федерация и вероятно най-могъщият офицер в руската армия; и човекът с брадата и расото, когото мнозина смятаха за най-уважавания в цяла Русия, негово преосвещенство Григорий II, патриарх на Руската православна църква. Без съмнение те бяха най-могъщият политически триумвират в Русия и притежаваха повече власт дори от руския президент Павел Гитинов. И именно на тази сила и власт беше разчитала княгинята.

Но сега всичко това се беше изпарило — бъдещето й, бъдещето на сина и майка й, — а виновникът за потъпкването на най-съкровената й мечта седеше на четвъртия стол и се наричаше сър Питър Китнър, или още Пьотр Михайлович Романов, безспорният наследник на императорския трон.

Всичко се разбираше от дългото, но напълно ясно обяснение на принц Димитрий и многобройните документи и фотографии, които се прожектираха на голям екран вдясно от платформата. Голяма част от снимките бяха избелели черно-бели фотографии, направени от руския моряк Нагорни, който беше помогнал на младия царевич Алексей да избяга от Русия в Швейцария след екзекуцията в дома на Ипатиеви. На останалите се виждаха Алексей и младият Пьотр, които живееха в семейната си къща край Женева. Имаше и схеми, които показваха ДНК вериги, и още фотографии, които удостоверяваха местоположението на лабораториите, където бяха направени анализите, както и самоличността на специалистите, работещи в тях.

Но всички снимки, графики и документи просто подчертаваха безспорната истинност на представените доказателства. От тленните останки на цар Николай, които се съхраняваха в една крипта в Санкт Петербург, бяха взети проби от костна тъкан, за да се направи анализ на неговата ДНК. Резултатите бяха сравнени с ДНК пробите, взети от тленните останки на предполагаемия царевич Алексей, бащата на Китнър, който беше погребан в едно предградие на Женева. ДНК веригите бяха идентични с тези на цар Николай. А за да се уверят с абсолютна сигурност, че просто не са се натъкнали на някакво невероятно съвпадение, лаборантите бяха направили сравнение и със съвременен донор на ДНК. Принцеса Виктория, по-голямата сестра на императрица Александра, съпругата на цар Николай и майка на Алексей, беше родила дъщеря, която беше станала принцеса Алиса на Гърция. Едно от децата на принцеса Алиса — единственият й син принц Филип, дук на Единбург и съпруг на Елизабет II, кралицата на Великобритания — беше идеален жив кандидат за ДНК сравнение със своята пралеля, императрица Александра. От криптата в Санкт Петербург отново бяха взети проби от костна тъкан, този път от тленните останки на императрица Александра, и бяха сравнени с проби, дадени от принц Филип. ДНК веригите отново съвпадаха. И четирите проби бяха сравнени с ДНК материал, взет от самия Питър Китнър. Нямаше съмнение, че той беше от семейството.

Ставаше абсолютно сигурно, че царевич Алексей Романов все пак беше успял да оцелее след екзекуцията на семейството си в дома на Ипатиеви, а Питър Китнър не просто беше негов син, но от базата данни със свидетелства за раждане в Швейцария и разговорите с хора, които бяха познавали семейството му, можеше да се докаже, че той е бил и единственото му дете. Линията на наследство беше ясна, проста и несъмнена — Пьотр Михайлович Романов Китнър беше истинският наследник на трона на Романови, истинският царевич.

Единственото, което оставаше на Катерина, беше да изиграе коза с Анастасия, като протестира, че ДНК тестовете не доказват нищо и Китнър е също толкова измислен претендент за трона, колкото и Ана Андерсън, но тя осъзнаваше, че това не само би било напразно, но щеше да опозори както нея, така и сина и майка й. Триумвиратът надали беше дошъл чак от Москва за нищо. Те отдавна се бяха запознали с всички материали по случая, техните собствени хора бяха разпитали експертите, провели анализите и на свой ред бяха повторили процедурите по сравняване на ДНК в три допълнителни, напълно независими лаборатории, преда да вземат окончателно решение. Нещо повече — руският президент Павел Гитинов беше поканил Китнър на лична среща в своята вила на Черно море; и там, в присъствието на триумвирата и на председателите както на Съвета на федерацията, така и на Думата, лично го беше поканил да се завърне в Русия като титулуван монарх и по този начин да се превърне в практическа и емоционална сила, която да обедини руската нация, изпълнена с толкова много социална и икономическа несигурност, и да помогне за изграждането на една нова Русия, която да бъде световен лидер както в миналото.

Великата княгиня Катерина Михайловна бавно се изправи, без да откъсва поглед от Питър Китнър. Когато я видя, княз Сергей също се изправи. Накрая стана и баба му, княгиня Мария Куракина.

— Пьотр Михайлович Романов — каза Катерина и силният й глас проехтя в просторната трапезария.

Всички обърнаха глави към нея и видяха, че е вдигнала златен бокал, на който беше изобразен фамилният герб на Романови.

— Семейството на княз Сергей Петрович Романов гордо ви поздравява и смирено признава вашата власт като царевич на цяла Русия.

Останалите гости също наставаха, вдигнали бокалите си за поздрав. Принц Димитрий също се изправи. Както и Николай Немов, кметът на Москва, маршал Игор Головкин от Министерството на отбраната и Григорий II, патриарх на Москва и цяла Русия.

Тогава сър Пьотр Михайлович Романов Китнър също се изправи — бялата му коса беше като царствена грива, а тъмните му очи блестяха. Той вдигна ръце и зачака да го поздравят. После просто сведе глава и официално прие новата си власт.