Алън Фолсъм
Претендентът (5)

4

Реймънд също беше забелязал високия мъж в тъмен костюм, който се качи на влака. Самоуверен, усмихнат, като истински млад бизнесмен в началото на новия работен ден. Но точно както и двамата, които се качиха в Барстоу, той излъчваше прекалена овладяност, сдържаност и сила.

Реймънд го измери с поглед, докато го подминаваше, после небрежно се обърна и го видя да спира в средата на вагона, за да изчака една млада жена да настани малкото си дете на седалката, после да продължава и да излиза през вратата. В същия момент във вагона влезе Бил Удс с неизменната си усмивка и четири чаши кафе на картонена табла.

Вивиън Удс се усмихна, когато съпругът й постави таблата на масичката между тях и се отпусна на мястото си до нея. Тя веднага се зае да раздаде чашите кафе на хората наоколо, като полагаше усилия да не обръща специално внимание на Реймънд. Вместо това със съчувствие се обърна към Франк Милър.

— По-добре ли си, Франк? Изглеждаш малко по-добре.

Според сметките на Реймънд търговецът беше ходил до тоалетната три пъти през последните два часа, като ги караше да се разсънват всеки път, когато напускаше мястото си или се връщаше.

— По-добре съм, благодаря — отвърна той и се насили да се усмихне. — Сигурно съм ял нещо развалено. Какво ще кажете да направим няколко раздавания, преди да пристигнем в Лос Анджелис?

Точно тогава покрай тях мина и кондукторът.

— Добро утро — каза той на Реймънд.

— Добро утро — отвърна разсеяно Реймънд, после се обърна към Бил Удс, който тъкмо вземаше картите от масата.

— Ще раздаваш ли, Рей? — попита Бил.

Реймънд се усмихна небрежно.

— Защо не?