Алън Фолсъм
Претендентът (61)

61

12:05 следобед

„Избухливия Рей отново бяга!“ — гръмнаха новинарските агенции. Бяха открили мерцедеса на Алфред Нойс и Бевърли Хилс за втори път беше почти парализиран от униформени и цивилни полицаи, подпомагани от кучета и хеликоптери, които претърсваха район от почти пет квадратни километра.

Медиите щяха да полудеят от щастие. На всички данъкоплатци, бизнесмени и политици вече им беше дошло до гуша. Резултатът беше ясен — полицейското управление на Бевърли Хилс се беше присъединило към това на Лос Анджелис и Отряд 5–2 в състезанието за титлата „Клоуни на десетилетието“.

Барън стоеше в антрето и гледаше как специалистите от лабораторията на полицейското управление в Бевърли Хилс претърсват апартамента на бижутера сантиметър по сантиметър. И не се замисляше за определенията на медиите или мнението на политиците. Полицаите не бяха клоуни. Проблемът беше в самия Реймънд, който беше невероятно дързък и почти маниакално лукав. Беше отишъл в апартамента на Алфред Нойс, защото знаеше, че там няма да има никой. Това беше единственото място, където можеше да разчита да си почине в безопасност, уверен, че няма да го открият. А ако наистина беше дошъл в Лос Анджелис, за да се срещне с Нойс и вероятно дори да го убие, в което бяха почти сигурни, имаше ли по-добро място, където да се скрие и да чака, от самото жилище на жертвата? После го бяха изненадали и Реймънд отново беше избягал, този път облечен с дрехите на Нойс и зад волана на неговата кола. Основните въпроси обаче оставаха същите.

Кой беше Реймънд Оливър Торн? И какво искаше?

Всички го бяха чули да говори на английски със съвършен американски акцент, но беше разговарял на гладък испански с шофьорите на камионите на чистотата, а беше казал и „Досвидания“ на Барън на багажния конвейер на летището, когато се канеше да го убие. На руски „досвидания“ означаваше „довиждане“, следователно той знаеше поне една дума на руски, а по-вероятно говореше езика. Един от служителите в хотел „Бонавентура“ пък им беше казал, че го е чул да разговаря на немски с Йозеф Шпеер. От „Луфтханза“ също твърдяха, че „Шпеер“ говори гладко немски.

Хората, които беше убил в Чикаго, бяха руснаци, а и името на Алфред Нойс, което бяха открили в техния бележник с телефони, фигурираше в списъка от руски имигранти. Когато я попитаха, Грета Адлър им отвърна, че няма представа защо името му е в този списък. Доколкото знаеше, единственият му контакт с въпросните шивачи беше един случай, в който се беше възползвал от услугите им в Чикаго, а те бяха изпратили сметката в магазина му. Мистър Нойс никога не беше говорил за собствения си произход. Каквато и да беше връзката на Реймънд с Нойс или хората в Чикаго, засега не знаеха нищо за самоличността на убиеца полиглот. Наемен убиец на международно равнище? Руски мафиот? Самотен терорист, който не принадлежи към нито една организация? Нещо повече, все още дори не можеха да установят със сигурност дали по някакъв начин не беше свързан с убития Донлан.

Тези усложнения не само ядосваха, но и притесняваха Барън, защото повдигаха нови въпроси. Защо изобщо беше убил хората в Чикаго? Ами измъчваните, обезобразени мъртъвци в Сан Франциско и Мексико Сити? Детективите от тези градове също бяха поискали балистична експертиза на автоматичния пистолет „Рюгер“, която в момента пътуваше към тях. Защо Реймънд беше дошъл в Лос Анджелис? Какви бяха тези ключове? Какво означаваха имената, местата и датите, които беше отбелязал в календара си?

Понеделник, 11 март. Лондон.

Вторник, 12 март. Лондон.

Сряда, 13 март. Лондон, Франция, Лондон.

Четвъртък, 14 март. Лондон.

С кратката бележка на руски под датата — Руско посолство, Лондон, а после на английски: Среща И. М. в „Пенритс бар“, 8 вечерта.

Петък, 15 март. Ъксбридж Стрийт 21.

А след това празни страници, чак до: Неделя, 7 април. Москва.

И най-сетне, как се връзваше с всичко това един уважаван възрастен бижутер от Бевърли Хилс на име Алфред Нойс?

Полицаите със сигурност не можеха да отговорят на тези въпроси, но самият Алфред Нойс щеше да го направи. Полицията в Лондон вече го издирваше, така че в крайна сметка щяха да го разпитат и той може би щеше да хвърли някаква светлина върху събитията. Но дори това нямаше да им помогне да си отговорят на най-важните въпроси. Къде беше Реймънд в момента? Какви бяха плановете му? Кой щеше да бъде следващата му жертва?

12:25 следобед.

Барън излезе от антрето, мина през кухнята и излезе на алеята, където Полчак и Лий работеха заедно с детективите от Бевърли Хилс. Точно тогава му хрумна нещо. Грета Адлър беше издала на Реймънд къде е отишъл Нойс. Ако Реймънд отново успееше да им се изплъзне и избягаше от Лос Анджелис, следващия път, когато щяха да чуят името му, щеше да бъде от Скотланд Ярд — със съобщение за убийството на Алфред Нойс.