Алън Фолсъм
Претендентът (128)

49

Жп гара „Андай“ на границата между Франция и Испания Вторник, 16 януари, 6:30 сутринта

Беше още тъмно, когато тримата мъже и двете жени слязоха от влака заедно с останалите пътници и прекосиха паркинга до едно тъмносиво „Алфа Ромео“. Бяха облечени скромно, говореха на испански и по нищо не се отличаваха от останалите испанци средна класа, които влизаха във Франция. Двама от мъжете бяха малко по-възрастни и носеха и чантите на жените освен своите собствени. Третият беше на двайсет и две, слаб и с момчешки вид, и носеше собствения си багаж. Жените бяха майка му и баба му. Другите двама мъже бяха телохранители.

Когато стигнаха до колата, единият от бодигардовете изостана крачка назад, за да огледа района. Другият прибра чантите им в багажника. Две минути по-късно алфата излезе от паркинга. Пет минути по-късно вече ускоряваше по шосе А-63, като се отдалечаваше от испанската граница по посока на Биариц. Телохранителите седяха отпред, а жените и момчето — на задната седалка.

Мъжът, който шофираше, се казваше Октавио, имаше тъмна коса и малък белег на долната устна. Той нагласи огледалото за обратно виждане и забеляза черния сааб с четири врати, който ги следваше на триста метра разстояние. Знаеше, че ще продължи да ги следва и когато завият на изток и слязат от А-63, а после и на север, докато карат по А-20 през Тулуза към Париж. Две коли и четирима бодигардове охраняваха тримата анонимни пътници от Испания — великата княгиня Катерина Михайловна от прокудената в изгнание династия Романови; майка й, великата княгиня Мария Куракина, вдовица на княз Владимир, братовчеда на цар Николай II; и двайсет и две годишният й син, княз Сергей Петрович Романов, признат от всички монархически семейства по света като законния наследник на руския трон. Човекът, който при едно евентуално възстановяване на руската монархия щеше да стане първият цар на Русия след Николай II — Николай Александрович Романов, екзекутиран заедно със съпругата и петте си деца през 1918 г.

Княгиня Катерина погледна сина си, после се извърна, за да погледне и черния сааб, и тъмните поля от двете страни на шосето. След по-малко от дванайсет часа щяха да пристигнат в Париж, където ги очакваше официална, но много тайна среща на фамилията Романови в един частен дом на авеню Жорж V. Срещата беше организирана от един от най-висшите представители на руската православна църква с цел царското семейство официално да посочи законния наследник на трона и очевидно беше ясен сигнал, че Русия по някакъв начин е готова да възстанови монархията — най-вероятно под формата на конституционна монархия, в която царят да бъде по-скоро представителна фигура. Именно този ден бяха очаквали Романови през всичките тези години, вече почти цял век, и в очакване на великия ден се бяха борили помежду си, като отчаяно и гневно отхвърляха нови и нови претенденти за трона. И всички знаеха, че на тази среща ще се проведе последната битка — избирането на наследник, на когото щеше да се подчини цялата фамилия, единствения Романов, който беше истински достоен за руската корона, предавана от последния цар на най-големия му син, който на свой ред трябваше да я предаде на своя най-голям син и така нататък.

Родословното дърво на Романови беше дълго и сложно разклонено, но княгиня Катерина беше убедена, че има само един истински наследник на руския трон и това е нейният син, княз Сергей Петрович Романов. Тя беше положила огромни усилия да се увери, че когато съдбовният момент дойде, както, изглежда, се беше случило сега, в това нямаше да има никакво съмнение.

Още от разпадането на Съветския съюз насам те тримата — тя, майка й и княз Сергей — всяка година бяха напускали дома си в Мадрид и бяха ходили в Русия, където развиваха приятелски отношения с основни политически, религиозни и военни лидери и през цялото време ухажваха медиите. Всичко това беше част от интелигентно замислена и внимателно изпълнена маневра, която трябваше да създаде масовото и непоклатимо убеждение, че единствено Сергей е законният наследник на руския трон.

И тъй като нейният замисъл беше безсрамно дързък, той още от самото начало беше разделил фамилията на две. Защото, макар че много от членовете й поддържаха именно княз Сергей сред многобройните претенденти за трона, имаше и други кандидати, които твърдяха, че имат не по-малки основания. Най-могъщ сред тях беше принц Димитрий Владимир Романов, на седемдесет и седем години, който беше праправнук на император Николай I, далечен братовчед на Николай II, глава на фамилията Романови и според мнозина истинският наследник на престола. Именно в неговия дом на авеню Жорж V щяха да се съберат тази вечер и това щеше да усложни задачата на княгинята, ако поддръжниците на княз Сергей изведнъж променяха решението си и преминеха на страната на принц Димитрий.

Катерина сведе очи към майка си, която дремеше на седалката между тях, после отново ги вдигна към сина си, който беше светнал лампичката на тавана и съсредоточено редеше пасианс на своя лаптоп.

— Кога ще пристигнем в Париж? — обърна се тя към шофьора на испански.

— Ако не възникнат проблеми, около пет следобед, княгиньо — отвърна Октавио.

Той я погледна за миг в огледалото за обратно виждане, после очите му подскочиха към пътя зад тях, за да проверят дали черният сааб продължава да ги следва.

Слабата светлина на хоризонта, която предвещаваше зората, подсказваше, че ги очаква още един студен зимен ден. В далечината се виждаха светлините на Тулуза, през пети век столица на визиготите, а сега високотехнологичен индустриален център, в който се намираха заводите на „Еърбъс“ и „Аероспасиал“.

Тулуза. Неочаквано я обзе меланхолия. Точно преди двайсет и три години, пет години преди да почине съпругът й, немският херцог Ханс Фридрих Хоенцолерн, бяха заченали княз Сергей точно тук, в един апартамент в Гранд д’Отел дьо л’Опера.

Тя отново забеляза, че Октавио поглежда в огледалото.

— Някакъв проблем ли има? — попита бързо и разтревожено.

— Не, княгиньо.

Тя погледна през рамо. Саабът продължаваше да ги следва на две коли разстояние. Княгинята се облегна, светна лампичката на тавана над главата си и извади една кръстословица от чантата, за да убие времето и да потисне тревогата, която нарастваше у нея с всеки изминат километър. Именно тази тревога беше причина да изберат по-уморителния начин на пътуване с телохранителите — нощен влак от Мадрид до Сан Себастиан, връзка до Андай и десет часа с кола до Париж, — вместо просто да хванат самолета от Мадрид до Париж, с който щяха да летят по-малко от два часа.

Пътуваха по този дълъг и уморителен начин, защото въпреки относителната секретност на срещата тази вечер голям брой хора знаеха за нея, а шумът около бруталните убийства на четиримата бивши руски граждани в Америка миналата година все още не беше заглъхнал напълно. Жертвите до една бяха важни членове на фамилията Романови — факт, който беше почти неизвестен на хора извън семейството, но установен и пазен в тайна от руските следователи, които се опасяваха, че от него могат да се извлекат политически дивиденти, особено сред най-шумните противници на княз Сергей. Нещо повече, убийствата до едно бяха извършени в момент, когато за възстановяването на монархията се говореше също толкова интензивно и сериозно, колкото и сега. Тогава дори бяха организирали среща на фамилията, но предвид убийствата тя беше отменена.

Тогава княгиня Катерина беше отправила протест към руското правителство, като твърдеше, че убийствата са били извършени, за да бъдат заглушени гласовете на поддръжниците на княз Сергей, но така и не успя да го докаже. Вместо това убийствата бяха приписани на лудия Реймънд Оливър Торн, който наистина беше ходил във всички градове, където бяха извършени, но после беше убит от полицията в Лос Анджелис. Горе-долу по същото време спря да се говори за възстановяване на монархията и дълго време след това не се случи нищо.

А сетне, в рамките на няколко дни, бяха убити още двама влиятелни руски емигранти — Фабиен Кюрте в Монако и Алфред Нойс в Париж. И макар че нито един от двамата не беше член на царското семейство — и не се знаеше кого от кандидатите за трона поддържат, — убийствата бяха изнервили всички Романови, особено предвид факта, че Нойс беше мишена на Торн още миналата година, а убийството му беше извършено именно в града, в който трябваше да се проведе новата им среща.

— Княгиньо? — обади се Октавио, усмихна се и кимна към една голяма табела над магистралата, на която пишеше „Париж“. — Наближаваме.

— Да, благодаря.

Великата княгиня Катерина Михайловна се опита да не мисли за предстоящите събития и се съсредоточи върху кръстословицата. Попълни една дума, после втора. После затаи дъх, когато видя третата.

24 водоравно: седембуквена дума за „бъдещ цар“.

Княгинята се усмихна иронично и без колебание, с химикалка, написа:

Ц-А-Р-Е-В-И-Ч.