Алън Фолсъм
Претендентът (17)

16

Барън беше насочил голямата „Итака“ право към Реймънд. Лий, Халидей, Полчак и Валпарайсо останаха по местата си, готови за стрелба.

— Легни с лице на пода! — заповяда Ред. — Ръцете на тила!

— Помощ, моля ви! — възкликна умолително Реймънд, докато се приближаваше.

Пред себе си, отляво и отдясно, виждаше тримата полицаи от влака. Освен това имаше още трима, които не познаваше.

— На пода! — повтори Ред. — Ръцете на тила! Веднага!

Реймънд направи още една крачка напред, после се отпусна на пода и сложи ръцете си на тила, както му беше заповядано. В същия миг Барън завъртя пушката си обратно към тойотата. Кой знае къде беше Донлан? Кой знае дали не използваше заложника си, за да се премести на позиция, от която да открие огън? Или пък дали не се канеше внезапно да изскочи иззад колата, като стреля по всичко живо?

— Донлан! — извика Макклачи и отново се обърна към тойотата, която ги разсейваше с мигащите си аварийни светлини. — Хвърли оръжието!

Нищо не се случи. Барън си пое дъх. Вляво от себе си видя Полчак да наглася приклада на огромната си пушка.

— Донлан! — извика отново Макклачи. — Хвърли оръжието или ще дойдем да ти го вземем!

Настъпи още една пауза, после нещо излетя иззад тойотата и издрънча по пода, като спря между Реймънд и Макклачи. Беше автоматичният колт на Донлан.

Ред бързо погледна Барън.

— Имаше ли друго оръжие?

— Не видяхме нищо друго.

Ред пак се извърна към колата.

— Сложи ръцете си на тила и бавно излез навън!

В продължение на един дълъг миг нищо не помръдна. После Донлан се показа иззад тойотата. С ръце на тила той излезе от дълбоката сянка в мекия блясък на флуоресцентните светлини на тавана. Беше напълно гол.

— Господи боже — прошепна Барън.

Донлан спря под флуоресцентната светлина и нагло се ухили.

— Само исках да ви покажа, че нямам какво да крия.

Детективите се втурнаха към него. Полчак и Лий заеха позиции на сантиметри от голия Донлан, а Валпарайсо грубо му сложи белезниците зад гърба. Барън и Халидей пристъпиха към тойотата.

— Не говори. Не мърдай — нареди Ред и застана до Реймънд, стиснал револвера си с две ръце. — Рузвелт?

Лий бързо отстъпи от Полчак и Донлан, доближи Реймънд и закопча с белезници ръцете му зад гърба.

— Какво правите? — изкрещя Реймънд, когато усети студената стомана на китките си. — Аз бях отвлечен! Аз съм жертва!

Той почервеня от яд. Очевидно беше очаквал да го отведат на безопасно място, да го разпитат, да запишат адреса и телефонния му номер и да го пуснат. А не това.

— Няма други хора, нито оръжия, всичко е чисто — съобщи Барън, докато двамата с Халидей се връщаха от огледа на колата.

Ред повторно огледа Реймънд, после прибра револвера си и се обърна към Лий.

— Закарай заложника в участъка и го разпитай. — Сетне се извърна към Барън. — А ти намери панталоните на мистър Донлан.

Реймънд видя огромния Лий да се навежда зад него и усети великанските му ръце по тялото си, докато му помагаше да се изправи.

— Защо ме арестувате? Нищо не съм направил.

Говореше тихо, като истинска невинна жертва.

— Значи няма за какво да се тревожиш — отвърна Лий и го побутна към аварийния изход и стълбището.

Реймънд отново беше обзет от страх. Последното нещо, от което имаше нужда, беше да го арестуват и да започнат да разследват кой е, а после да намерят чантата му във влака. Той се изви в ръцете на Лий и извика към Барън и Халидей:

— Вие бяхте на влака! Видяхте какво стана!

— Освен това те видях да се качваш на тази тойота с мистър Донлан, без да му се налага да те убеждава — отвърна Барън, докато се отдалечаваше.

— Той каза, че ще ме убие, ако не го направя! — изкрещя Реймънд след него.

Барън не му обърна внимание, защото търсеше дрехите на Донлан. Реймънд се извърна към Донлан.

— Кажи им!

— Какво да им кажа, Рей? — ухили се Донлан.

Стигнаха до желязната врата на аварийното стълбище. Халидей я отвори, а Лий избута Реймънд през нея. Халидей пристъпи зад тях и вратата с трясък се затвори зад гърба им.