Алън Фолсъм
Претендентът (142)

63

Хотел „Сент Оранж“, по същото време

Ник Мартин се надвеси над рамото на Коваленко, докато руският детектив изкара снимката от полицейското досие на Реймънд от Лос Анджелис на екрана на лаптопа.

— Дай сега Кабрера — каза нетърпеливо.

Коваленко кликна с мишката и лицето на Реймънд изчезна, а на негово място се появи друга дигитална снимка. На нея се виждаше висок, слаб млад мъж с тъмна коса и добре поддържана къса брада, облечен в костюм, който тъкмо се качваше в лимузина, паркирана пред модерна сграда с офиси.

— Александър Кабрера — обяви Коваленко. — Снимката е направена пред централния офис на компанията му в Буенос Айрес преди три седмици. Щрак.

Втора снимка: на нея отново се виждаше Кабрера, но този път облечен в работен гащеризон и със строителна каска; разглеждаше някакви чертежи, разпънати на предния капак на пикап, паркиран насред пустинята.

— Тази е отпреди шест седмици, направена е край петролните кладенци Шайба в Саудитска Арабия. Компанията му се готви да построи там шестстотинкилометров тръбопровод. Договорът за строежа възлиза на един милиард долара. Щрак.

Трета снимка: отново Кабрера, този път облечен с дебело палто, широко усмихнат и обграден от няколко също толкова дебело облечени и ухилени работници, зад които се виждаше огромна петролна рафинерия.

— Трети декември миналата година, край Балтийско море. Зад гърба му е рафинерия на „ЛУК-ойл“. Компанията му работи по проект за свързване на латвийските нефтопроводи с руските кладенци.

— Раздели екрана на две и изкарай Реймънд до Кабрера — нареди Мартин.

Коваленко го направи.

Телосложението на Кабрера приличаше на това на Реймънд, но приликите свършваха дотук. Носът, ушите и лицевата им структура бяха напълно различни. Брадата на Кабрера допълнително затрудняваше нещата.

— Не приличат на близнаци — обади се Коваленко.

— Подложил се е на пластична операция. Няма как да разберем дали операцията просто е трябвало да възстанови натрошени лицеви кости, или нарочно да промени лицето му.

Коваленко затвори прозореца.

— Ами сега?

— Не знам.

Мартин раздразнено закрачи из стаята, после изведнъж спря и се обърна.

— Имаш ли негови снимки отпреди „инцидента“?

— Само една. Направена е на тенис корта в ранчото му преди няколко седмици.

— Дай да я видим.

Коваленко отвори и затвори няколко папки, докато намери каквото търсеше. Щрак.

Мартин се вторачи в екрана. На него се виждаше сравнително далечен план на Кабрера, облечен в екип за тенис, който тъкмо си тръгваше от корта с ракета в ръка. Човекът на снимката отново беше с телосложението на Реймънд, но иначе двамата почти не си приличаха. Вместо русата коса и вежди, които си спомняше още от първия път, когато беше арестувал Реймънд, Мартин виждаше човек с тъмна коса, тъмни вежди и много по-голям нос, което напълно променяше лицето му.

— Това ли е? Само една снимка отпреди инцидента ли имаш?

— Да.

— Ами в Москва?

— Съмнявам се.

— Защо?

— Защото имаме късмет, че разполагаме и с тази. Това е единствената снимка, която е успял да направи някакъв папарак на свободна практика, преди да го изхвърлят от имението. Кабрера изключително много държи на личния си живот. Не допуска да го снимат, нито да го интервюират. Не обича медиите и си има телохранител, който да ги държи настрани.

— Ти все пак не си журналист, а детектив. Както доказа току-що, ако искаше да се сдобиеш със снимки, щеше да го направиш.

— Тогава не беше важно.

— Кое не беше важно?

Коваленко се поколеба, преди да отговори.

— Няма значение.

Мартин прекоси стаята и се изправи пред него.

— Кое няма значение?

— Това са руски неща.

— Но са свързани с Китнър, нали?

Коваленко не отговори, а се пресегна към водката. Мартин хвана чашата му пръв и я премести.

— Какво правиш, по дяволите? — попита остро Коваленко.

— Пред очите ми все още е това, което беше останало от Дан Форд, когато извадиха колата му от реката. И гледката не ми харесва. Искам да ми отговориш.

Мартин не откъсваше поглед от очите на руския детектив. Вятърът виеше по улиците и снеговалежът се беше усилил. Коваленко дъхна на ръцете си.

— Западнал френски хотел и руска зима. Лоша комбинация.

— Отговори на въпроса ми — настоя Мартин.

Коваленко съсредоточено се протегна към чашата, която Мартин беше преместил. Този път той не се намеси, руснакът я надигна, пресуши я и се изправи.

— Знаеш ли нещо за дома на Ипатиеви, Мартин?

— Не.

Коваленко отиде до масата, където беше оставил водката, наля си още, напълни и чашата на Мартин и му я подаде, преди да продължи:

— Домът на Ипатиеви е, или по-скоро беше, преди да го сринат с булдозери, една просторна къща в град Екатеринбург в Урал, на много километри югоизточно от Москва. Разстоянието няма значение. Важна е самата къща, защото именно там са били затворени последният руски цар Николай Втори, съпругата му, децата и слугите им, докато болшевиките са ги държали за заложници по време на комунистическата революция. На седемнайсети юли 1918 година болшевиките ги изкарали от леглата посред нощ, отвели ги в мазето и ги разстреляли.

След разстрела телата били натоварени на един камион и откарани по лоши селски пътища до определеното за заравяне място в една изоставена мина в район, наричан „Четиримата братя“. Проблемът бил, че преди това валяло в продължение на цяла седмица и камионът постоянно засядал в дълбоките коловози, така че те най-сетне се принудили да сложат труповете в шейни и да ги завлекат до мината, която била избрана предварително. Пристигнали рано призори, съблекли труповете и изгорили дрехите им, за да елиминират всяка вероятност да бъдат идентифицирани, ако случайно ги открият по-късно. Не забравяй, че това се случвало в Централна Русия, разкъсвана от революцията през 1918 година. Труповете не били необичайна гледка и разследванията на убийства били редки и повърхностни, ако изобщо се провеждали.

Междувременно били убити и други високопоставени членове на императорската фамилия Романови. Трети пък успели да се измъкнат, най-вече с помощта на останалите европейски монархии. Правата линия на наследство за трона била прекъсната от екзекуциите в дома на Ипатиеви и на други места и така наречената руска императорска династия се пръснала из цяла Европа, а после и по целия свят. Оттогава непрекъснато се случва някой от тях да излезе и да представи някакво доказателство, с което претендира за трона.

Днес оцелелите Романови се делят на четири основни клона. Всичките са наследници на император Николай Първи, прапрадядото на онзи цар Николай, който бил убит в дома на Ипатиеви. Всички оцелели членове на тези четири клона ще се съберат довечера в къщата на авеню Жорж Пети сто петдесет и едно.

— Защо?

— За да изберат кой да бъде следващият цар на Русия.

Мартин не схвана веднага.

— Какво имаш предвид? Русия няма цар.

Коваленко отпи от водката си.

— Руският парламент тайно е гласувал да възстанови короната под формата на конституционна монархия. Руският президент ще го обяви следващата събота на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Новият цар ще изпълнява представителни функции, но няма да притежава реална власт. Единствената му цел ще бъде да събуди духа и гордостта на руския народ, за да го обедини за възстановяване на държавата. — Той се ухили. — Сигурно ще му се наложи и да ни направи малко реклама пред света. Да продава от врата на врата, но в световен мащаб, да предлага руските стоки и услуги и може би дори да помогне на туризма ни.

Мартин продължаваше да не разбира. Мисълта, че Русия наистина се готви да възстанови монархията по законен път, действително беше зашеметяваща, но той продължаваше да не вижда връзката между това събитие и останалото, което се случваше около него.

Коваленко отново отпи от водката си.

— Сигурно ще ти стане по-ясно, ако ти кажа, че хората, които според нас са избити от Реймънд Торн на американския континент, преди да започнете да го гоните из Лос Анджелис, имат и още една обща черта, освен че всичките са били руснаци.

— Били са от семейството на Романови?

— Не просто от семейството, а много влиятелни членове на фамилията — дори шивачите от Чикаго.

Мартин не можеше да повярва.

— Значи затова е всичко? Борба за власт в семейство Романови, за да се определи кой да бъде следващият цар?

Коваленко бавно кимна.

— Най-вероятно да.