Алън Фолсъм
Претендентът (132)

53

Питър Китнър проследи с поглед черния ситроен, който влезе през портала и пое по алеята към импозантната му четириетажна къща на авеню Виктор Юго. В колата сигурно беше д-р Джефри Хигс, неговият личен бодигард и шеф на разузнаването му. Вече трябваше да е установил със сигурност дали има основания за най-ужасния му страх — че човекът, който се беше обърнал към Китнър от мрака иззад прожекторите на журналистите във фоайето на хотел „Крийон“, беше същият, за който подозираше, че е възможно да бъде.

„Откъде знаеше за Давос?“, беше го попитал синът му Майкъл в лимузината, с която напуснаха „Крийон“. И Китнър се беше троснал: „Нямам представа.“

Лошото беше обаче, че всъщност знаеше. И го беше знаел през цялото време, макар че отказваше да го изрече, дори пред себе си. Но най-сетне му се наложи да го направи и той беше накарал Хигс да разбере всичко възможно най-бързо, особено в случай, че човекът в мрака беше решил сам да посети Давос.

Алфред Нойс и Фабиен Кюрте бяха мъртви, а испанският нож и 8-милиметровата филмова лента, която Нойс беше пазил толкова дълго, бяха изчезнали, взети от убиеца на Кюрте. С изключение на Нойс, Кюрте и самия него, имаше само двама души, които знаеха за съществуването на ножа и филма и за които Китнър беше уверен, че в момента ги притежават: баронеса Марга дьо Виен и човекът, чиято законна настойница беше тя през по-голямата част от живота му — Александър Луис Кабрера. И Китнър знаеше, че именно Кабрера му беше задал въпроса.

Думите на Майкъл отново прозвучаха в главата му: „От къде знаеше за Давос?“

Китнър седна зад масивното си бюро от стъкло и неръждаема стомана. Може би не беше сигурен. Може би Кабрера просто предполагаше, че Китнър ще присъства на Световния икономически форум в Швейцария, където не беше ходил от години, и искаше да си поиграе с него, като възбуди интереса на медиите. Нямаше друго обяснение.

Дори баронесата с нейното изключително влияние и връзки нямаше как да го знае. Това, което щеше да се случи в Давос, беше твърде секретно.

На вратата остро се почука, тя се отвори и петдесетгодишният секретар на Китнър Тейлър Бари пристъпи в стаята.

— Доктор Хигс, сър.

— Благодаря.

Хигс влезе и Бари напусна стаята, като затвори вратата зад гърба си.

— Е?

— Изразихте тревога, че Александър Кабрера ще присъства на икономическия форум в Давос — каза тихо Хигс.

— Да.

— Името му не фигурира в никой от списъците на гостите, нито пък е записан за участие в някоя от комисиите. За сметка на това една планинска вила извън града е резервирана от швейцарски адвокат, живеещ в Цюрих, на име Жак Бертран.

— Продължавай.

— Бертран е ерген на средна възраст, който живее в малък апартамент в Цюрих заедно със старата си леля.

— Е, и?

— Вилата, която е наел, се нарича „Енкрацер“. Буквалното значение е небостъргач. Сградата разполага с шейсет стаи за гости и подземен гараж за двайсет автомобила.

— И какво общо има това с Кабрера?

— „Хелилинк“, една частна компания за хеликоптерни полети, базирана в Цюрих…

— Знам какво е „Хелилинк“. И какво за тях?

— Фирмата е получила поръчка за полет на двумоторен хеликоптер от Цюрих до вилата в Давос за събота, след два дни. Резервацията е направена от личната секретарка на някой си Жерар Ротфелс. Ротфелс е директорът на европейския клон на компанията на Кабрера.

— Ясно.

Китнър бавно се завъртя на стола си, после се изправи и отиде до прозореца зад бюрото, който гледаше към градината. Дърветата и храстите бяха голи. Значи страховете му не просто се бяха потвърдили, а бяха придобили още по-мрачен оттенък. Да, значи наистина Кабрера го беше предизвикал за Давос в „Крийон“. Но целта му беше по-сериозна. Кабрера му беше намекнал, че знае какво ще се случи в Давос. А сега Хигс беше потвърдил, че Кабрера ще присъства лично на събитието.

Нямаше почти никакво съмнение, че и баронесата ще бъде там.

Преди време един швейцарски професор по бизнес администрация беше замислил ежегодна дискусионна среща с продължителност от една седмица, на която високопоставени европейски бизнесмени трябваше да се събират в изолирания курорт Давос в швейцарските Алпи, за да обсъждат международната търговия. Това събитие бързо се беше превърнало в среща на световните политически и икономически лидери, които се събираха, за да планират бъдещето на планетата. И тази година щеше да бъде същото, с едно важно изключение: руският президент Павел Гитинов щеше да обяви съдбоносно решение за бъдещето на Русия в новата информационна ера. Китнър, със своето огромно влияние и опит в медиите, щеше да бъде един от най-важните играчи в това ново бъдеще.

И точно това го притесняваше толкова много.

Кабрера знаеше какво ще бъде съдържанието на съобщението, а можеше да го е научил единствено от баронесата. Откъде го знаеше тя самата, беше съвсем друг въпрос, защото решението трябваше да си остане в тайна — Китнър, президентът Гитинов и някои от най-големите руски политически лидери бяха стигнали до този извод едва преди няколко дни, на среща в една частна вила на брега на Черно море. Всъщност как точно баронесата беше успяла да се сдобие с тази информация нямаше чак такова значение. Работата беше там, че тя знаеше, Кабрера също и че двамата щяха да бъдат в Давос, когато решението щеше да бъде обявено.

Китнър рязко се обърна към Хигс.

— Къде е Майкъл?

— В Мюнхен, сър. А утре ще бъде в Рим. По-късно през деня ще се присъедини към вас, съпругата и дъщерите ви в Давос.

— С обичайната охрана ли се движат?

— Да, сър.

— Удвоете я.

— Слушам, сър.

— Благодаря, Хигс.

Хигс кимна отсечено, обърна се и излезе. Китнър го проследи с поглед, после се върна на бюрото си и седна, а мислите му отново се насочиха към баронесата и Кабрера.

Какво възнамеряваха да правят, за бога? Баронесата беше почти толкова богата и влиятелна, колкото и той самият. Кабрера също беше преуспял. А от това, че Нойс и Кюрте бяха мъртви, а ножът и филмът бяха единствените неща, взети от сейфа на последния, се налагаше изводът, че баронесата не само е лично отговорна за смъртта им, но и че в момента и двата предмета са у нея. Ако наистина беше така, значи бяха в безопасност. Тогава защо го предизвикаха в хотела и защо идваха в Давос? Какво повече искаха?

Трябваше да го разбере веднага, още преди да е започнал Световният икономически форум. Китнър натисна един бутон на интеркома. Почти веднага вратата се отвори и Тейлър Бари влезе в кабинета му.

— Да, сър?

— Искам да ми уредиш среща утре сутринта, някъде извън Париж. Срещата е между мен, Александър Кабрера и баронеса Марга дьо Виен. Не бива да присъства никой друг. Нито от техните хора, нито от моите.

— Ще искате ли Майкъл да присъства?

— Не, няма да искам Майкъл да присъства — отвърна рязко Китнър. — Дори не искам да разбира за тази среща.

— А Хигс или аз, сър?

— Никой — повтори Китнър. — Ясно ли е?

— Да, сър. Никой освен вас, сър — отвърна бързо Бари и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.

Работеше за Китнър от десет години, но за пръв път го виждаше изпълнен с такава мрачна решителност.