Алън Фолсъм
Претендентът (187)

13

Министерство на правосъдието, 9:30 вечерта

Щрак.

Портретът на Реймънд Оливър Торн от полицейското му досие в Лос Анджелис се появи на 17-инчовия монитор на компютъра на главен инспектор Ирина Маликова. Имаше две снимки — анфас и в профил.

Тя докосна мишката.

Щрак.

Пръстовите отпечатъци на Реймънд Оливър Торн. Перфектно снети и идеално четливи.

Тя вдигна поглед към Коваленко.

— Значи няма други копия?

— Както ви казах и преди, не знам за такива. Твърдите дискове с различните бази данни, на които има информация за Торн, или просто са откраднати физически, или са изтрити от хакери. По подобен начин всички хора, които са помогнали на Торн да избяга от болницата в Лос Анджелис или са били замесени в транспортирането на неизвестния труп от моргата до крематориума, за да бъде изгорен вместо него, или са изчезнали, или са мъртви. Пластичният хирург, който е заминал за Аржентина, за да промени лицето и тялото на Кабрера след „ловната злополука“, също е загинал по време на пожар в сградата, който е унищожил и архивите му.

— А тези какви са?

Ирина Маликова разглеждаше останалите документи в плика, който й беше донесъл Коваленко — самолетен билет на името на Джеймс Халидей от Лос Анджелис до Буенос Айрес и страницата, откъсната от бележника на Джеймс Халидей, на която беше отбелязано името на пластичния хирург Хърман Грей и маршрута му от Лос Анджелис до Коста Рика и оттам — до Аржентина.

— Реших, че ще искате всичко — отвърна тихо Коваленко.

Беше казал на Мартин, че е дал на инспектор Беелр плик с дискетата и самолетния билет на Халидей, за да ги изпрати по пощата на жена му. Не беше споменал, че в плика има и една страница от бележника на Халидей. Тогава нямаше причина да го прави.

— Никой друг ли не знае за тях?

— Никой.

— Французите?

— Не.

— ФСО?

— Не.

— Благодаря, инспекторе.

Коваленко се поколеба, преди да попита:

— Какво ще правите с тях?

— С кое?

— С материалите, госпожо главен инспектор.

— Какви материали, инспектор Коваленко?

Той я изгледа втренчено и се изправи.

— Разбирам. Лека нощ, госпожо главен инспектор.

— Лека нощ, инспектор Коваленко.

Той усети как тя го проследява с поглед, докато излизаше от кабинета й. Значи вече не съществуваха никакви материали. Нито дискета, нито самолетен билет, нито страница от бележник. Това, заради което беше загинал Халидей и което двамата с Мартин така внимателно бяха укрили от Ленар, просто не съществуваше. И никога не беше съществувало.