Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Барън/Никълъс Мартин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Exile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Алън Фолсъм. Претендентът

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2004

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-080-9

История

  1. — Добавяне

73

5:33 сутринта

Барън буташе Реймънд пред себе си, докато двамата се свличаха по стръмния наклон. Когато стигнаха долу, той се изправи и издърпа Реймънд на крака. Ясно се чуваше как останалите си пробиват път през оградата и идват към тях. Светна мощно фенерче, после още едно.

— Дръж се за мен, Реймънд — нареди Барън, сграбчи затворника за белезниците и го повлече. — Ако се опиташ да избягаш, ще те убия. Заклевам се.

Лъчът ги подмина, после се върна върху тях.

Бум! Бум!

Зад тях проехтяха два бързи изстрела, а куршумите разкъсаха земята под краката им. Барън яростно задърпа Реймънд за белезниците и го повлече първо в една посока, а после в друга; двамата се затичаха на зигзаг в калта. Зад тях се лутаха светлините на фенерчета и се чуваха викове. После Барън забеляза няколко огромни багера и други тежки строителни машини пред себе си и задърпа Реймънд натам.

След няколко секунди, подгизнали от пот и дъжд и останали без дъх, те се скриха зад един голям булдозер. В далечината се чу гърченият рев от излитащ реактивен самолет. Небето просветля още малко и Барън се огледа, като се опитваше да се ориентира. Не видя нищо друго освен кал и неясни форми.

— Не мърдай — прошепна той на Реймънд и се изправи, за да погледне от кабината на булдозера.

Видя далечните светлини на основния терминал на летището в Бърбанк и се ориентира, че се намират в края на един строеж от южната му страна. Зад него в продължение на трийсет метра нямаше нищо, после се издигаше стръмен насип, увенчан с ограда от телена мрежа. Зад нея блестяха светлините на най-близката станция на „Метролинк“.

Барън бързо скочи от калника, където се беше покачил, и се приземи до Реймънд в тъмното. Погледна часовника си. Наближаваше шест сутринта. Тъкмо тръгваха първите влакове на метрото. Той се обърна към Реймънд.

— Ще трябва пак да се повозим на влака.