Франсис Пол Уилсън
Завещанието (97)

6.

Джак гледаше как роувърът се стрелва по килима му и се забива в стената. Стената, гледаща в противоположна посока на центъра, извън града. Вече беше много по-нагоре от Мърей Хил, но изглежда на камиончето това не му беше достатъчно. Искаше да отиде по-далеч. Винаги извън града, винаги на север.

Освен когато бяха на Лонг Айлънд. Тогава малката гадинка искаше да отиде на северозапад.

Но къде се намираше управлението му?

Джак грабна играчката, изключи мотора и откачи тялото. Провери го, но не беше нищо повече от излята черна пластмаса.

Шасито беше по-сложна история — колела, електрически мотор, управление, отделение за батерии и антена. Джак знаеше, че знанията му относно електрическите играчки с дистанционно управление могат да се доближат само до тези по квантова механика, но извади една лупа и се направи на Шерлок Холмс.

Нямаше резултат. Само няколко жици.

Докато беше тук, щеше да е добре да провери с какви батерии работеше играчката, за да вземе нови, ако случайно тези се изтощяха. Отвори капачето, където се слагаха, и видя, че ще му трябват две. Но вътре нямаше никакви батерии. На тяхно място имаше сребрист цилиндър с дължината на половината му кутре, свързан към контактите.

— Какво, по дяволите?

Погледна го през лупата, но това направи малката загадка просто по-голяма. На цилиндъра нямаше никаква маркировка. Всичко това определено изглеждаше, сякаш бе сглобено в домашни условия.

Джак усети странно потрепване по тила. Не беше страх… нещо друго… чувство, че гледа нещо изключително важно. Но какво?

Знаеше, че е разгадал всичко, което можеше. Следващата стъпка беше да отиде при човека, който можеше да разглоби и сглоби общо взето всичко под слънцето.