Франсис Пол Уилсън
Завещанието (77)

8.

Телефонът иззвъня точно когато Кемел приключваше с вечерната си молитва.

— Има някой в къщата — каза гласът на Бейкър. — Мислим, че е онзи тип, който мадамата нае. Сега пътувам нататък.

Тревогата разтърси Арабина като електрически шок. Как можеше да се случва това? Едва вчера тя беше предложила да продава и той се беше съгласил на цената. Защо би пратила някого да влезе вътре? Освен ако…

Освен ако знаеше нещо… освен ако не е предположила защо къщата е толкова скъпа и е пратила човек, който да разбере.

Кемел затвори очи и стисна зъби. Вентилационната шахта! Все пак там е имало някой — човека на Алиша Клейтън. И сигурно е чул нещо.

— Как е станало това?

— Използвал е някакъв газ, за да приспи момчетата ми. Току-що са се събудили и веднага ми се обадиха. Мислят, че все още е вътре.

— Радвам се, че се обади.

— Нямам много голям избор.

Кемел можеше да чуе наранената гордост в гласа на Бейкър, но голяма работа. След последната изцепка с отвличането миналата седмица Арабина държеше наемника изкъсо. Трябваше незабавно да съобщава за всяко развитие по случая и да не действа сам — да не прави абсолютно нищо, без първо да се разбере с шефа си. Операцията беше прекалено близо до успешен край, за да бъде компрометирана от грубите действия на Бейкър. Всъщност, ако все още не се налагаше да има постоянна охрана на къщата, щеше да уволни Бейкър още миналата седмица.

— Но нямаме много време — каза Бейкър. — В момента съм на път. Ако е същият тип с буса, искам да съм там.

— Не желая да се предприемат никакви действия, преди аз да пристигна.

— Може да нямам избор.

— Нищо, преди аз да се появя. Ясно ли е?

— Ясно — отвърна Бейкър с тих глас. — Но няма да бъда отговорен за действията на този тип, преди да пристигнеш.

— Не мисля, че това ще е проблем, при положение че ще минеш да ме вземеш и ще отидем заедно.

— Но ти си чак на Седемдесета! Ще отнеме прекалено много време.

— Ще те чакам отпред — каза Кемел и затвори.