Франсис Пол Уилсън
Завещанието (96)

5.

Йошио се замисли за този ронин, този Джак-сан.

Кажи ми за какво е всичко това.

Той веднага отхвърли този въпрос като пълна лудост. Но колкото повече мислеше върху него, толкова повече се чудеше дали нямаше да му е от полза, ако даде на този човек някаква информация. Не цялата, разбира се, но намеренията на Джак-сан изглеждаха съвсем различни от тези на Мухаллал и това го превръщаше в съюзник… донякъде. Малко информация можеше да го направи за Кемел по-дразнеща фигура, отколкото беше досега.

И преди всичко най-важното нещо бе да не позволи технологията на Клейтън да попадне в ръцете на Арабина.

— Добре тогава — каза Йошио. — Ще ви кажа. От това, което са ми казали, всичко е започнало преди няколко месеца, след едно много радостно съобщение до моя работодател и търговския представител на страната ни в Обединените нации.

— Имаш предвид японското правителство, нали?

Йошио не отговори веднага. Отговорът би трябвало да е не… но можеше и да е да… донякъде.

Колко трябваше да разкрие? Със сигурност нищо за работодателя си. „Казе Груп“ беше корпоративна цялост със сенчест борд на директори, която не произвеждаше нищо под това име, въпреки което имаше пръст в производството на всяка една част, която влизаше във всеки продукт, направен в Япония.

Официално холдингова компания „Казе Груп“ бе създадена малко след войната и беше започнала да купува дялове в компании, които водеха икономическото възстановяване на разбитата държава. С изникването на нови тя бе инвестирала в тях. Купуваше само най-добрите. „Казе Груп“ просперираше през икономическите бумове, но се справяше също така добре и когато пазарът не вървеше. Рязко беше разширила холдинга си по време на скорошния икономически застой, възползвайки се от падащите цени на Никкей^[1], за да направи много изгодни сделки. Чрез мрежа от фалшиви фирми сега контролираше мажоритарния пакет на „Големите шест“ кейрецута и повечето от големите корпорации.

Казе, помисли си Йошио. Вятърът. Толкова добре прилягащо име. Кейрецута, вертикалните и хоризонталните конгломерати, които привидно управляваха японската икономика, често бяха сравнявани с айсберги — много малка част е видима, по-голямата е скрита. Но какво определя пътя на един айсберг в морето? Теченията. А какво управляваше теченията? Вятърът… Казе.

Не, „Казе Груп“ не беше правителството, но когато проговореше — винаги дискретно подшушване на ухо — правителството слушаше.

— Да — каза Йошио. — Точно така.

По-добре беше Джак-сан да си мисли, че работи за правителството.

— И този търговски министър беше изключително въодушевен. Каза, че е получил съобщение от човек, който със сигурност бил пратеник на самия Господ, човек, чиято технология щяла да направи… — той се спря, за малко да каже „Казе Груп“ — да направи Япония първа сред силите в света. Беше казал, че подробностите са толкова изключителни, толкова експлозивни — да, това беше думата — че не смееше да ги разкрие, дори и по дипломатическата поща. Каза, че ще доведе този човек директно в Токио, за да обясни на борда лично.

— Борда? — попита Джак-сан.

— Да… Националния търговски борд. Но самолетът, превозващ този министър и мистериозния човек, избухна във въздуха и всички пътуващи загинаха.

— JAL 27 — каза Джак.

— Правилно.

Йошио не беше изненадан, че той знае. Алиша Клейтън би трябвало да му е казала за смъртта на баща си.

— Но защо мислиш, че този „пратеник на самия Господ“ е Роналд Клейтън?

— Знаем от списъка с пътуващите, че е седял до нашия търговски министър.

Джак-сан кимна.

— Да, това би било достатъчно.

— И освен това знаем… — Дали да му казвам това, зачуди се Йошио. Да. Защо не? — Също така знаем, че катастрофата не е била нещастен случай.

Очите на Джак-сан се присвиха.

— Бомба? Но никой нищо не е съобщавал за…

— Имаме доказателства. Следи от експлозиви по малкото останки, които успяхме да открием. Решихме да не разкриваме това, което бяхме научили.

— И защо не, по дяволите?

— Защото не желаем хората, които са поставили експлозива, да имат представа, че ние знаем или че въобще имаме някакво участие в тази… ситуация.

— Имаш предвид… — Сега очите на Джак-сан се разшириха. — Искаш да кажеш, че самолетът е бил взривен заради Роналд Клейтън?

— Вярваме, че това е истината, да.

— Но кой? Как?

— Имаме доказателства, че терористът е Сам Бейкър, когото вече сте срещали.

— Така ли?

— Мисля, че миналата седмица му счупихте носа.

— О, той ли? — кимна Джак-сан. — Сам Бейкър… той е взривил и адвоката ли?

— Да. Той е нает от „Исуид Наар“.

— Кой е този?

— Това не е човек — това е организация от Саудитска Арабия.

— А — каза Джак-сан, кимайки. — И бих се обзаложил, че Кемел е една от главните им пушки.

— Пушка? Не. Той е член на средно ниво.

— Тогава какви са те? Терористи?

— Не, съвсем не. „Исуид Наар“ е компания за търговия с петрол.

— Като ОПЕК?

— Да, но много по-различна. ОПЕК искат да регулират изтичането на петрол, да затегнат кранчето на производство, за да осигурят стабилизирани цени. От „Исуид Наар“ искат да отворят това кранче. Името им се превежда като „Черна река“. Желаят Саудитска Арабия да изнася петрол на максимални равнища. Мислят, че така ще попречат на развитието на петролодобив от други държави и ще държат Запада — както и моята държава — зависим от средноизточния петрол.

— Петролни момчета? Какво ще спечелят те от това?

— Това е въпросът, чийто отговор бях изпратен тук да намеря. Очевидно мисията на Кемел Мухаллал е да осигури технологията на Клейтън на всяка цена.

— Очевидно. Но това не е ли в противоречие с теорията, че „Исуид“, каквито и да бяха, са взривили самолета, с който е пътувал Роналд Клейтън?

— Уверявам ви, че това е повече от теория.

— Да, но помисли малко: ако Кемел иска тази „технология“, то защо им е притрябвало на него и на неговата група да взривяват човека, който я е изобретил?

— Може би защото изобретателят е мислил да я продаде на нас, а не на тях.

Джак-сан се загледа през прозореца.

— Да, но да взривиш цял самолет, за да спреш един човек… с двеста четиридесет и седем жертви…

— По-близо до двеста и шейсет в момента — каза Йошио.

След въпросителния поглед на Джак-сан той добави:

— Трябва да броите подпалвача, адвоката и първия детектив на госпожица Клейтън. Също и двамата, които отстраних зад къщата. Плюс тези, които сте убили снощи. Знаете ли точно колко са?

Джак-сан вдигна рамене.

— Не мога да ти кажа. Не останах, за да ги преброя. Но както и да е, броят на жертвите е бил вече прекалено висок. И всичко това прави нещата все по-малко смислени с всяка изминала минута. — Той се вгледа в Йошио. — И нямаш абсолютно никаква представа каква е технологията на Клейтън?

Йошио можеше да отговори, без да излъже.

— Не.

— Голямото предимство на Кемел е, че той знае. Поне се надявам да е така. Не искам да мисля, че е взривил самолет, пълен с хора, само заради някакво предположение. Така че нека приемем, че знае. Това го поставя много пред нас.

Нас… Джак-сан се съюзяваше с Йошио — и следователно с „Казе Груп“ — или това беше просто израз? Може би това беше насока, която трябваше да се разгледа.

— Кемел Мухаллал няма права върху тази технология — каза Йошио. — Моята… страна притежава моралното право върху нея, защото Роналд Клейтън беше решил да я продаде на нас, преди да бъде убит. И ако открием, че е толкова ценна, колкото нашият търговски министър казваше, че е, ще я купим от неговия наследник. Нещо, което „Исуид Наар“ изглежда не мислят да направят.

— Да, тук определено си прав — рече бавно Джак-сан. — Предложили са да купят къщата… никога нищо не са споменавали за някакво откритие или технология. Може би смятат, че цената би била прекалено висока.

Йошио сви рамене.

— Мисля, че нещо толкова ценно само би изплатило цената си.

— И аз мисля така — каза Джак. Той се извъртя още малко в седалката си. — И така, това къде ни оставя с теб? Заедно ли работим върху това?

— Не — отвърна Йошио бързо.

Той винаги е работил сам. Да има… партньор — особено някой, който не е от редиците на „Казе Груп“ — това беше немислимо.

Джак-сан изглеждаше почти облекчен да го чуе.

— Добре. Но предполагам, че можем да сключим пакт за ненападение. И мога ли да предполагам, че ако Алиша и аз изровим тази технология, каквато и да е тя, си имаме купувач?

— Потенциален купувач — каза Йошио. — Може да се окаже така, че това изобретение да не ни е от никаква полза.

— Добре, но ние имаме правото първи да откажем. — Джак протегна ръка отгоре през седалката. — Договаряме ли се?

Йошио се поколеба. Нещо не беше наред тук. Пистолетът беше у него, но някак си Джак-сан беше поел контрола над положението. И някак тази среща беше в полза само на американеца. Беше научил много, докато Йошио само беше разбрал, че Роналд Клейтън е бил педофил, който е осквернявал собствените си деца.

Но все пак един съюзник не би бил нещо лошо… ако това беше човек, на чиято дума можеше да се вярва.

Йошио имаше усещането за тези неща и смяташе, че Джак-сан беше точно такъв човек.

Те си стиснаха ръцете.

— Договорихме се — каза той.

Да… догорихме се. Но Йошио реши, докато Джак-сан го караше обратно, че няма да е зле да наблюдава този човек. Ако можеше да го открие.

— Какво ще правите сега? — попита той на излизане от колата, близо до гаража, където беше паркирал своята.

— Ще си отида вкъщи да си играя с една играчка — отвърна Джак и натисна газта.