Франсис Пол Уилсън
Завещанието (93)

2.

Йошио дълбоко и рязко си пое въздух, когато видя белия шевролет, и едва не се задави със своя яйчен „Макмъфин“.

Беше прекарал няколко часа в наблюдение на апартамента на Алиша Клейтън. Така и не се беше появила. Беше разочарован, но не и изненадан. Бе предположил, че ронинът е направил същото, каквото и самият той при тези обстоятелства: да наеме хотелска стая за през нощта.

Така че Йошио седеше в очакване тук, на Седмо авеню, откъдето можеше да види входа на болницата и на детския център, където жената работеше. Докато я проучваше, бе разбрал колко е отдадена на работата си. Съмняваше се, че няма да се появи.

И ето че се оказа прав.

Видя, че ронинът я изпраща до входа на болницата. Йошио беше включил на скорост и се движеше, когато той се връщаше до колата си. Нямаше съмнение каква щеше да бъде следващата му стъпка: да следи ронина. Ако той и госпожица Клейтън бяха научили нещо миналата нощ, сега беше моментът да се действа.

Внимателно поддържайки разстоянието между тях, Йошио го последва по Четиринайсета улица и после по Десето авеню. Не видя някой друг да го следва. Усмихна се. Кемел Мухаллал със сигурност имаше други, по-важни грижи в момента — определено липса на работна ръка бе една от тях.

Видя ронина да спира колата си пред редица мрачни магазини. Йошио мина покрай него, съобразявайки скоростта си така, че да хване червения светофар на следващото кръстовище. В огледалото за обратно виждане видя как ронинът влиза през една врата до мръсен прозорец, на който имаше табела:

ДОКУМЕНТИТЕ НА ЪРНИ

ВСЯКАКВИ ВИДОВЕ

ПАСПОРТИ

ТАКСИ

ШОФЬОРСКИ КНИЖКИ

Йошио побърза да обиколи улицата и се отпусна, като видя, че шевролетът все още беше паркиран на Десето авеню, когато се върна. Той отби встрани до една автобусна спирка от другата страна на улицата и зачака, уверен, че движението във върховия час ще го прикрие.

Документи… за какво му беше нужно на ронина да влиза в такова място? Искаше да извади документи за себе си или да се представи за някой друг? За Роналд Клейтън например?

Йошио потърка ръце, за да успокои внезапния сърбеж, породен от очакването. Усети, че е попаднал на следа.

И тогава ронинът излезе от магазина и се огледа във всички посоки, преди отново да влезе в колата си. Тъкмо когато погледът му щеше да попадне върху японеца, един автобус бавно се намърда между тях. Йошио използва прикритието, за да се включи в движението, и се намести така, че да бъде зад автобуса, когато той отново потеглеше. Колата му сега изглеждаше като всяка друга от хилядите влачещи се по натоварените улици.

Видя шевролета да тръгва и да продължава към покрайнините на града. Йошио го проследи чак до Западна Седемдесет и шеста, където ронинът паркира и влезе в някаква сграда.

Видя табелата, докато я подминаваше: БЕРН ИНТЕРБАНК.

Усещаше напрежението. Да. Това беше важно. Не можеше да обясни откъде знаеше, той просто… знаеше.

Йошио бързо се огледа за място, където можеше да остави колата си. Можеше да паркира неправилно и да се надява, че дипломатическите му номера ще я пазят, но не знаеше колко време ще му трябва. Градът започваше да глобява дипломатите, които прекаляваха с използването на привилегиите си. Той не искаше да се върне и да открие, че колата му е вдигната.

Видя табела за Кини Парк и даде газ в тази посока.

Успехът от действията му през последните два месеца можеше да зависи от това, което щеше да направи през следващите няколко минути.