Франсис Пол Уилсън
Завещанието (88)

19.

Йошио усети как се смее с глас, докато наблюдаваше от колата си.

Тази вечер беше просто красота. Когато чу изстрелите от къщата, си беше помислил най-лошото: онзи Мухаллал и наемниците му са убили ронина на жената Клейтън. А когато беше видял изскачащите от къщата мъже да се крият зад пикапа, бе очаквал да стане престрелка.

Но как можеше да има престрелка, при положение че Алиша Клейтън и нейният ронин се промъкваха в колата си от другата страна на пътя.

Експлозията беше разяснила всичко. Малка експлозия — или предупреждение за предстоящата по-голяма — беше изкарала всички от къщата навън, където смятаха, че е по-безопасно. И какво по-добро прикритие от евентуални летящи парчета от толкова удобно паркирания ръждясал пикап в предния двор?

Но къщата не беше заредена с експлозиви. Защо да разрушаваш една здрава къща, когато можеш да изкараш неканените си гости навън с фалшива бомба и да ги накараш да се наредят около истинската?

Докато във въздуха все още летяха останки от стария пикап, бялата кола на ронина беше започнала да се движи надолу по пътя с изгасени фарове. Изчезваше в нощта.

Йошио ръкопляскаше. Толкова просто. Толкова елегантно. Браво, ронин-сан!

За щастие Мухаллал беше оживял. Йошио искаше Арабина жив. Той беше единственият човек, освен брата Клейтън, който знаеше защо онази къща беше толкова ценна.

Йошио гледаше как Бейкър злобее срещу нощта, докато останалите хора, които беше пратил да охраняват задната част, надойдоха отпред. Той свали прозореца си, за да го чуе какво казва.

— Кой е този тип? Искам го! Искам го! Кой си ти, боклук такъв? Покажи се! Нека да приключим тук с това! Ти и аз! Това е! Без номера! Само ти и аз. — Гласът му стана писклив. — Кой, по дяволите, си ти?

Добър въпрос, помисли си Йошио. Кой беше този ронин?

Очевидно беше нещо повече от нает телохранител. Беше човек, който не се притеснява от насилието, но го използва разсъдливо и със стил. Беше човек с опит в работата си и явно мислеше да остане така още много време — това му подсказваше тази къща, умело осеяна с капани. Изглежда ронинът планираше много напред в перспектива и сигурно бе подготвен за почти всякаква ситуация.

Което означаваше, че Йошио трябваше да бъде изключително предпазлив със следващия си ход.

Той беше решен да срещне този тайнствен мъж, преди Мухаллал и Бейкър, по някакъв чист късмет, да се сблъскат с него и да го убият. Японецът беше сигурен, че ронинът знаеше нещо, че бе научил нещо в онази къща.

Устоя на импулса да запали колата и да тръгне с бясна скорост да го преследва. Изчисли рисковете и реши, че е по-скоро неразумно да минава покрай тази къща точно сега. Бейкър или някой друг от биячите му можеха да изпразнят пълнител или два от картечните си пистолети в него. Нямаше вяра в точността им, но някой късметлийски куршум можеше да пробие резервоара му, или по-лошото — да пробие него.

Не, щеше да ги настигне в Манхатън.

Тогава и той можеше да научи какво са открили тези двамата в къщата на Клейтън.