Франсис Пол Уилсън
Завещанието (34)

7.

Йошио стоеше до лампата във втората спалня на Кемел Мухаллал и гледаше през двора към собствения си апартамент.

Беше видял Арабина да излиза и се беше промъкнал да направи бърз оглед. Нищо. Беше отворил и старателно претърсил всяко чекмедже, всеки шкаф, всеки ъгъл, всяко възможно място, където нещо можеше да се скрие, и не беше намерил нищо необичайно.

И сега стоеше там, където Мухаллал, а понякога неговият шеф Кхалид Назер седеше и гледаше нещо почти всяка вечер. Но какво? Какво ли можеше да им е толкова интересно? И защо го гледаха винаги тук, под тази лампа, която никога не изключваха?

Това ли беше ключът? Лампата?

Йошио протегна ръка под ламперията и намери ключа. Завъртя го и лампата се изключи. Пак го завъртя и крушката отново светна.

Просто една лампа.

Назер или Мухаллал трябва да са взели със себе си предмета. Но на каквото и да се маеха толкова, сега него го нямаше тук, значи това беше единственият отговор. Беше ли толкова скъпоценно, че да не смеят да го оставят в апартамента? Сигурно можеше да пресрещне някой от тях и да го вземе… Да изглежда като обир.

Но не… беше прекадено рисковано. Може да се усъмнят… Могат да си помислят, че има и трета замесена страна…

Йошио въздъхна и се запъти към входната врата на апартамента. Изгубено време. Всичко, което можеше да прави, е да наблюдава, както правеше вече месеци наред.

Такова напрежение. Молеше се нещо да се случи. И то скоро.