Франсис Пол Уилсън
Завещанието (56)

1.

Първото нещо, което Кемел направи сутринта, беше да се обади вкъщи на брат си Джамал. В Рияд беше следобед. Другите му четирима синове бяха добре. Също така съпругата и дъщерите му, но той не говори с тях. Новините за Гхали не бяха добри.

— Ще го изправят пред съда — каза Джамал.

Кемел удари с ръка по масата. Поставката на телефона подскочи от удара.

— Не! Не могат да го направят!

— Той се нуждае от теб тук, братко. Аз направих, каквото можах, но ти познаваш хора на високи постове, до които аз не мога да достигна.

Нито пък аз, помисли си Кемел.

Беше прекарал по-голямата част от вчерашния ден в звънене на хора, които имаха влияние в съда или бяха близки до кралското семейство. Никой не се притичваше на помощ на Гхали.

Само ако бях там. Щях да се срещна лично с тези хора, да ги накарам да ме изслушат, да ми помогнат.

— Скоро ще се върна у дома.

— Кога? — попита Джамал.

— Веднага щом мога.

— Надявам се това наистина да е скоро.

Кемел затвори и се строполи във фотьойла. Молитвите му от петък не бяха чути.

Той се изправи, осъзнавайки, че всъщност молитвите му са били чути. Не с мигновения удар на чудо, а по по-заобиколен начин.

През целия петък, докато се беше молил в джамията, очакваше да научи, че Клейтън е подала оплакване срещу Бейкър и брат си за опит за отвличане. Но това така и не се беше случило.

А по-късно през деня беше научил от адвокатската фирма на „Исуид Наар“, че новият адвокат на Алиша Клейтън се е обадил, за да насрочи среща за понеделник, и е споменал нещо за „оправяне на цялата тази бъркотия“.

Без подадено оплакване в полицията и с предложение за договаряне. Сигурен беше, че можеше да види ръката на Аллах в това. Внезапното въодушевление го вдигна от фотьойла и той падна на колене в благодарствена молитва.

Тя искаше да се разберат. И Кемел щеше да се разбере с нея. Каквото пожелаеше, той щеше да се съгласи, само и само да приключи делата си с тази неразумна заядлива американка. Веднъж щом си осигуреше къщата под името на Томас Клейтън, щеше да бъде на една ръка разстояние от защитата на Арабския свят.

Работата му тук нямаше да приключи, разбира се, но щеше да е свободен да пътува обратно до Рияд и да спаси честта на семейството си… и дясната ръка на сина си.